Решение № 7715 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 817/2015 г.

Решение № 7715 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 817/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Добрич, срещу решение № 145 от 15.12.2014 г. по адм. дело № 388/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич, втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Веско Димитров Панов от гр. Добрич, чрез процесуалния си представител - адвокат Сербезов, поддържа становище за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд по съображения, изложени в отговор от 29.12.2014 г. и в писмена защита от 19.05.2015 г. Ответникът Пламен Кирилов Кирилов от гр. Добрич не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 145 от 15.12.2014 г. по адм. дело № 388/2014 г. Административният съд - гр. Добрич, втори състав, е отменил постановление от 16.06.2014 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Пламен Кирилов Кирилов, изпълняващ длъжността "строител", и работодателя - физическото лице Веско Димитров Панов, считано от 21.05.2014 г., и даденото задължително предписание от същата дата цитираният работодател да предложи на работника сключване на трудов договор. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени със съдебния акт. Решението - предмет на касационен контрол, не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От представените по първоначалното дело разрешение за строеж № 176 от 30.08.2013 г. и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 10.05.2014 г. се установява, че Веско Димитров Панов е само технически ръководител на обект "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" с местонахождение УПИ VI-111, кв. 50, ж. к. "Балик - Йовково" Юг, гр. Добрич. В тази връзка са също констативен акт № 1 от 29.05.2014 г. на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - гр. Добрич, при РДНСК - Североизточен район, заповед № ДК-09-Д-1 от 30.05.2014 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - гр. Добрич, и протокол на техническата експертна комисия от 10.06.2014 г. По делото е бил представен договор от 19.05.2014 г., с който Денислав Весков Димитров е възложил на Веско Димитров Панов техническото ръководство на цитирания обект, да наема работници за изпълнение на строителните работи и да се разплаща с тях. Предвид близките родствени отношения между възложителя на строежа и В. Панов възнаграждение на последния не е било предвидено. Правилно съдът е приел, че в случая Панов е технически правоспособно лице, което е извършвало техническо ръководство на строежа по смисъла на чл. 163а ЗУТ. Цитираната правна фигура е различна от тази на строителя по чл. 163, ал. 1 ЗУТ. Според последната норма строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В случая Панов е действал като физическо лице, а не като строителна фирма, включително и такава на едноличен търговец. Специалната разпоредба на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда сочи като "работодател" всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В тази връзка правилен и обоснован с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че Веско Панов не е имал качеството на работодател на Пламен Кирилов Кирилов. При това положение, по аргумент на чл. 1, ал. 1 КТ, отношенията между цитираните лица не могат да бъдат уредени като трудови правоотношения. Следователно в случая не са приложими разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и 4 КТ, изискващи съществуването на трудовото правоотношение да се обяви с работодател и предписанието за предлагането на работника или служителя за сключване на трудов договор да се даде на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. В тази връзка правилни са изводите на съда за нарушение на материалния закон, както и на разпоредбата на чл. 35 АПК. Предвид обстоятелствата, че страна в административното производство е бил Веско Димитров Панов - като работодател, с оспореното постановление от 16.06.2014 г. е обявено съществуването на трудово правоотношение между Пламен Кирилов Кирилов, изпълняващ длъжността "строител", и работодателя - физическото лице Веско Димитров Панов, и на последния е дадено задължително предписание от същата дата да предложи на работника сключване на трудов договор, то въпросът кой друг би могъл да бъде работодател на Кирилов, е периферен спрямо същността на спора, предвид фактическите основания за издаване на процесните административни актове. Връщайки преписката на административния орган, съдът е възложил именно на последния изследването на този въпрос за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая при отпадане на варианта, в който В. Панов е възприет като работодател на Кирилов. След изясняване на посочения въпрос трябва да се изследва и характерът на правоотношението, предвид новата страна по него. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид липсата на искане за присъждане на разноски съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,