Решение № 5523 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2023 г.

Г. Стоилов е подал касационна жалба срещу решение 3338/22.05.2023 г. по адм. дело 1692/2021 г. по описа на Административния съд-град София, с което е отхвърлен предявения от него срещу Агенцията за социално подпомагане иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 31.01. 2012 г. - 31.01.2019 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на Агенцията за социално подпомагане, които не предоставили социална услуга на детето М.-Ж. Стоилова като дете в риск, както и социална услуга на неговата майка в съответствие с решение на Върховния административен съд и предписания на Държавната агенция за закрила на детето, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2014г. Направени са оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Агенцията за социално подпомагане не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Г. Стоилов, с която срещу Агенцията за социално подпомагане е предявен иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, претърпени за период от седем години, изразяващи се в силен стрес, безсилие, отчаяние и влошено здравословно състояние от лишаването му от правото да участва в живота на дъщеря си М. - Ж., в отглеждането и възпитанието й, в лишаването му от право да я вижда и да контактува с нея по всякакъв начин, включително, вследствие на развилия се и утвърдил се " синдром на родителско отчуждение", причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, които не предоставили социална услуга на дете в риск, както и социална услуга на майката в съответствие с решение на Върховния административен съд и предписания на Държавната агенция за закрила на детето, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.12.2014 г. Административният съд е установил, че Г. Стоилов и Н. Стоева са родители на детето М. - Ж. Стоилова, родено на [дата на раждане]. С влязло в сила решение III-113-31/25.03.2011 г. по гр. дело 9739/2010 г. на Софийския районен съд упражняването на родителските права върху детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Фактически обаче бащата и детето не са се срещали от януари 2012 г. поради възпрепятстването на семейната връзка помежду им. Въпреки че бащата е потърсил съдействие от частен съдебен изпълнител, от органите на Министерството на вътрешните работи, от дирекция "Социално подпомагане - София и дирекция "Социално подпомагане" - Панагюрище, за времето от 31.01. 2012 г. до 31.01.2019 г. той не е получил възможност за пълноценно участие в живота на детето. Административният съд приел, че искът е неоснователен поради отсъствието на предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Агенцията за социално подпомагане. Съдът посочил, че в Закона за закрила на детето са определени мерки за закрила, които могат да бъдат предприети от страна на компетентните органи и да бъдат осъществени в семейна или извънсемейна среда. Мерките за закрила в семейна среда се изразявали в осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги в общността; консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги; социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Те се предприемали по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекцията и се осъществявали от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане", която е специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето. Тяхната цел била да бъдат подпомогнати детето и семейството . Административният съд направил извод, че не е налице бездействие от страна на социалните служби, които многократно са били уведомявани от ищеца за влошените отношения в семейството. Те извършили проучване на случая, изготвяли доклади, организирали срещи и разговори с майката и с детето. Тъй като методите на медиация не дали резултат, била издадена заповед ЗД-ЗД22/83/22.05.2013 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане , с която е наредено на майката и на детето да се предоставят социални услуги: психологическа подкрепа на майката за ненамеса на детето в междуличностните взаимоотношения при възрастните, оценка на родителския капацитет на майката Н. Стоева и при необходимост повишаването му; оценка на психо-емоционалното състояние на малолетното дете, на потребностите, както и подготовката и осъществяване на срещи между него и бащата по време на престоя му в София и по време на пребиваването му на територията на град Панагюрище за срок от шест месеца. На майката е предложено работа с психолог, който да работи с нея и с детето, но тя е отказала. Според изложените от административният съд мотиви длъжностните лица и органите на Агенцията за социално подпомагане са предприели всички необходими действия. Липсата на резултат не се дължала на бездействието на институцията, а на нежеланието на майката да предостави възможност на бащата за участието му в семейния живот. След влизане в сила на заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" на 01.12.2014 г. по искане на майката било издадено направление ЗД-ЗД28-18/24.02.2015 г. за насочване към фондация Анимус за предоставяне на социалните услуги, разпоредени със заповедта. През 2018г. бащата на детето сключил договор със същата фондация по направление, издадено от Дирекция "Социално подпомагане"- София. Съдът подчертал, че липсата на резултат от предложените социални услуги не водела до заключение за бездействие на длъжностните лица, тъй като подобни случаи изисквали освен работа на органите социално подпомагане, и активното съдействие от страна на родителите на детето. Такова съдействие не било дадено от страна на майката на детето, а от страна на бащата били наблюдавани прояви на агресивно поведение. По тези съображения административният съд отхвърлил предявения иск. В подадената срещу решението касационна жалба се правят оплаквания за допуснати от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Съществувало противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. При отсъствието на съдействие от страна на майката, което съдът констатирал, не можело да се приеме, че нямало бездействие от страна на социалните работници. След като майката нямала желание да участва в преодоляването на проблема, Агенцията за социално подпомагане следвало да упражни други нейни правомощия по чл.4 от Закона за закрила на детето. Отказът на майката сочел на нисък родителски капацитет и рискова семейна среда, което следвало да ангажира съответни действия на социалните работници. Даването на насоки към използването на дадена социална услуга не означавало, че тя е адекватно определена. Необходимо било и да се предприеме отделянето на детето от неговите майка и баба, които му внушавали определено поведение и услугата да се проведе в присъствието на социални работници. Въпреки изготвените социални доклади нямало последващи дейности със заключения и препоръки не бил извършен и последващ контрол за тяхното изпълнение. Не били извършени задължителните действия по чл.14, чл.15 и чл.16 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, което довело до затвърждаване на нежеланието на детето да общува с бащата. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал твърдените нарушения, съставляващи основания за отмяна на съдебното решения. Съдът е обсъдил подробно и пълно фактическите обстоятелства и е направил законосъобразен извод за отсъствието на незаконно бездействие от страна на длъжностни лица на Агенцията за социално подпомагане за изпълнение на възложените им със закон правомощия. Жалбоподателят неоснователно поддържа, че не са били предприети всички, нормативно установени мерки по Закона за закрила на детето и правилника за неговото приложение. Сигналите на бащата са били проучвани и за тях всеки от тях е бил откриван случай, по който са предприемани адекватни действия. Съгласно чл.23 от Закона за закрила на детето мерките за закрила се изразяват в осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги; консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги; съдействие за подобряване на социално-битовите условия; социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение; съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия. Фактическата обстановка, установена по делото, сочи, че подходящите за случая мерки за закрила от всички, изброени от закона, са предприети. Мерките са били насочени към осигуряване на най-добрия интерес на детето в конкретната ситуация. Те не са мерки на административна принуда, от прилагането на които може да се очаква да се постигне сигурен резултат за изпълнение на решението на съда за осигуряване на лични контакти между ищеца и неговото дете. Тъй като става дума за област на лични отношения, в която добрата воля и толерантност на участващите в отношенията лица имат съществено значение, както и за степенуване на мерките в зависимост от тежестта на конкретния случай, не може да се сподели виждането на касационния жалбоподател, че добрите отношения между родител и дете не са възстановени по причина на незаконно бездействие на институцията. В случаи като разглеждания институционалната подкрепа се изразява в оказването на съдействие и подпомагане на семейството за преодоляване на отчуждението, настъпило между единия родител и неговото дете, като водещо значение има съхраняването на психо-емоционалното равновесие на детето. Доказано е активно поведение на длъжностните лица на Агенцията за социално подпомагане, основано на принципите по чл.3 от Закона за закрила на детето за зачитане на личността на детето, за доброволно участие в дейностите по закрила, за насърчаване на отговорното родителство и за подкрепа на семейството. Не се споделя и довода на касационния жалбоподател, че принос за настъпването на сочените от него неимуществени вреди има липсата на контрол за ефективността на прилаганите мерки за подкрепа. Обстоятелството, че в течение на исковия период са предлагани различни социални услуги с цел да се постигне желания социален резултат, демонстрира наличието на ангажирано институционално отношение към ефикасността на мерките. Ищецът действително е понесъл сериозни морални вреди от това, че е лишен от родителство, но те не се дължат на незаконно бездействие на служители на Агенцията за социално подпомагане, а на възникналото семейно неблагополучие, както и на съзнателното отчуждаване на детето от страна на другия родител и на отказа му да сътрудничи за преодоляване на проблема. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд