Решение № 8100 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2411/2010 г.

Решение № 8100 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2411/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 245 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Иван Ангелов Борисов и Надка Иванова Иванова, гр. Варна, за отмяна на Решение № 8707 от 30.06.2009 г. по адм. д. № 5560/2009 г. на Върховен административен съд, Второ отделение, както и оставеното с него в сила Решение № 1704/12.12.2008 г. по адм. д. № 879/2008 г. на Административен съд Варна. В искането се твърди, че в нарушение на процесуалните правила искателите не са били конституирани като страни по делото, а постановените решения имат сила и по отношение на тях. Развиват доводи, че атакуваните решения са неблагоприятни за тях и с тях се нарушават техни законни права и интереси. Ответниците не вземат становище. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като обсъди доводите в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение по по адм. д. № 879/2008 г. Административен съд Варна е отменил Заповед № ДК-10-12 от 4.02.2008 г. на Началника на РДНСК Варна, с която, на осн. чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлена като недопустима жалба, депозирана от Маргарита Стоянова Калинова срещу Разрешение за строеж № 42/22.04.2005 г., издадено от Главния архитект, за строеж на жилищна сграда в УПИ ХII-14 на кв. 133 по плана VII микрорайон на гр. Варна, ул. "Козлодуй" № 60. Решението е оставено в сила с решение по адм. д. № 5560/2009 г. на Върховния административен съд. В производството пред двете инстанции искателите не са били конституирани като страни. Искането за отмяна е подадено в срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е основателно по следните съображения: По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те са налице спрямо искателите. Съдебното решение, с което се уважава жалбата срещу административен акт има сила за всички засегнати от акта лица /арг. от чл. 177, ал. 1 АПК/. Поради това те се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. Искателите черпят правата си от Нотариален акт № 172, т. II, рег. № 3529, дело № 301 от 2007 г., с който са придобили идеална част от правото на строеж, съобразно РС № 42/22.04.2005 г. В следствие на това обстоятелство те са заинтересувани лица, съгл. чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Оспорената Заповед № ДК-10-12 е издадена на 4.02.2008 г., т. е. след като искателите вече са били правоимащи по чл. 149 ЗУТ, а не са конституирани от административния орган и не са взели участие в производството. Налага се правният извод, че искателите са били лишени от възможността да участват в делото в следствие на нарушаване на съответните съдопроизводствени правила и че решенията нямат сила по отношение на тях. Налице са основанията по чл. 246, ал. 1 АПК и подаденото искане следва да бъде уважено като основателно. Следва делото да бъде върнато на АС Варна за ново разглеждане от друг състав, като бъдат конституирани всички заинтересувани лица съобразно законовата хипотеза на чл. 149 ЗУТ. Водим от горното и на основание чл. 248 вр. чл. 244 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,