Решение № 454 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 286/2009 г.

Решение № 454 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 286/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. А. С., Н. С., И. Н. и А. К. са подали касационна жалба срещу решение № 1* от 6.11.2008 по гр. д. № 631/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 3556/06 г. от Пловдивски районен съд и е прекратено производството по предявения от касаторите срещу И. Б. Ш. установителен иск за собственост на земеделска земя с площ от 501 кв. м., заснета с пл. № 32, парцел **** в м. "Ш" в землището на с. Р.. И. е доводи за неправилно прилагане на процесуалния закон при преценка за допустимостта на иска. С определение от 27.07.2009 г. по гр. д. № 286/2009 г. тричленен състав на I г. о. на ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение относно разрешеният с него процесуален въпрос за допустимостта на иска. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посоченото касационно основание и въз основа данните по делото намери жалбата за основателна. Касаторите са предявили срещу И. Ш. и М. К. иск за установяване, че са собственици на недвижим имот с площ от 501 кв. м., заснет с кад. № 32 в помощния план на с. Р. на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Правният интерес от иска са обосновали с това, че през 2004 г. е бил изработен план на новообразуваните имоти на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който имотът е бил заснет като собствен на Б. Ш. В плана не е отразено, че те са собственици на имота след упражнено право на изкупуване по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена заповед № 448 от 26.11.2004 г. за възстановяване правото на собственост върху същия имот в полза на ответника Ш. Първоинстанционният съд е намерил иска за допустим и основателен. Приел е за установено, че ищците са били ползватели на имота на основание акт на МС, построили са сезонна постройка на площ от 30.88 кв. м., упражнили са правото на изкупуване на имота по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и се легитимират като собственици на имота след заплащане на определената цена през 1994 г. Въз основа на това е уважил иска като е приел за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на имота. Въззивният съд е извършил проверка за допустимост на решението с оглед наличието на правен интерес от него. Намерил е, че той е недопустим. Обосновал е извода си с това, че ответникът е във владение на имота, след като той му е бил реституиран по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което ищците нямат интерес от предявяване на установителен иск, а от осъдителен иск по чл. 108 ЗС, с който ще защитят в пълен обем претендираното право на собственост. Изводът е незаконосъобразен. Ищците имат интерес от предявения установителен иск, тъй като след като за имота е постановен административен акт за възстановяването му на правоимащото лице по ЗСПЗЗ е налице спор за материално право по отношение на този имот. В производството по предявения установителен иск, те ще докажат, че са трансформирали правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за което следва да установят, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, са били ползуватели на имота на основание акт на МС, застроили са го по начин, ограничаващ реституирането му и това е породило право да закупят терена на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установяването с позитивно съдебно решение, че в тяхна полза е възникнало право на изкупуване на имота на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и, че то е реализирано е от значение за провеждане процедурата по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ при съставяне плана на новообразуваните имоти. Като е приел друго съдът е нарушил съдопроизводствените правила при преценката на допустимостта на иска и трайната практика на ВКС, което е основание за касиране на решението и връщане на делото за постановяване на решение по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.