Решение № 2603 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2012 г.

Решение № 2603 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Дарина Петрова Ошавкова-Кафалийска, против решение № 2144/24.08.2012 г., постановено по адм. дело № 578/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменена т. 7 от предписанията по протокол № 210/23.01.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - "Варна транслейт" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Йорданка Цветанова Стойкова, чрез процесуалния представител адв. Людмила Барудова, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменено предписанието по т. 7 от протокол № 210/23.01.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на Варна транслейт" ЕООД е дадено предписание да се сключват трудови договори в писмена форма с всички работници, съгласно изискването на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/. За да постанови това решение съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява при извършената проверка на 18.01.2012 г. Ралица Йосифова да е престирала труд в полза на дружеството, като е изпълнявала трудови функции на "технически сътрудник", а е установено, че същата е извършвала лична услуга на управителката на дружеството поради близките им родствени отношения, както и поради това че последната е била възпрепятствана да отида в офиса на посочената дата поради заболяване на детето й, а се налагало да се разпечатат документи. Съдът е посочил, че не е установено наличието на елементите на трудово правоотношение, като уговорено възнаграждение, работно време и почивки и т. н. Наред с това според съда в оспореното предписание не е посочено конкретно кое е лицето, с което следва да се сключи трудов договор. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е т. 7 от задължителните предписания по протокол № 210/23.01.2012 г., издаден от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с която на "Варна транслейт" ЕООД гр. Варна е дадено предписание с всички работници да се сключат трудови договори в писмена форма, съгласно изискването на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Протоколът е съставен в резултат на проверка на посоченото дружество, извършена на 18 и 19.01.2012 г., по спазване на здравословните и безопасни условия, хигиена на труда и трудовите правоотношения. В мотивната част на протокола, наред с останалото, е изложено, че при проверка на 18.01.2012 г. в 16,33 ч. в обекта на дружеството - офис в гр. Варна, ул. "Шипка" № 24, е установено да престира труд в полза на дружеството лицето Ралица Христова Йосифова, която изпълнява трудовите функции на технически сътрудник в проверявания обект, без да има сключен трудов договор в писмена форма с работодателя "Варна транслейт" ЕООД към момента на проверката, с което е нарушено изискването на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Предписанията са издадени за отстраняване на констатираните нарушения и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. При проверката в посочения офис е дадено писмено сведение от Ралица Йосифова, в което е посочено, че същата работи в МБАЛ "Св. Анна" от 2011 г. на длъжност акушерка, в графата "В момента работя на обект..." е посочено: "ул. "Шипка" 24 - офис", в графата "с работно време: " е посочено: "30 мин. .... от 16,20 до 16,50", а в графата, "Други обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност" е посочено: "Правя услуга като сортирам документи по молба на г-жа Стойкова"; не са попълнени графите за получавано трудово възнаграждение, за последното получено възнаграждение, за почивните дни през седмицата и за почивките в работния ден. В административното производство е събрано писмено обяснение от Йорданка Цветанова Стойкова - управител на "Варна транслейт" ЕООД, в което е посочено, че на 18.01.2012 г. по време на извършената проверка Ралица Йосифова се е намирала в офиса по нейна молба, за да включи климатика и за да разпечата един файл документи, които й били нужни за следващия ден, тъй като самата тя не могла да отиде до офиса поради това, че детето й било болно и трябвало да го заведе на лекар. От правна страна, в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, посочена като правно основание за издаване на оспореното предписания е предвидено, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а в чл. 1, ал. 2 КТ е посочено, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ предвижда, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и др. Предвид тази правна регламентация, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за издаването на задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е необходимо да е установено нарушение на трудовото законодателство и като се има предвид съдържанието на даденото задължително предписание по т. 7, следва, че в случая е необходимо да е установено нарушение на изискването за уреждане на отношенията по престиране на труд като трудово правоотношение, чрез сключване на писмен трудов договор. Въз основа на извършения анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до обоснования и правилен извод, че в случая не е установено престиране на работна сила от Ралица Йосифова в полза на "Варна транслейд" ЕООД. Не е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - работно място и работно време, уговорени почивки в рамките на работния ден и на работната седмица, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд или вече изплатено такова. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено изпълнението на трудови функции от Ралица Йосифова, а е установено, че същата е извършвала услуга на управителката на "Варна трайнслейт" ЕООД, с която е в родствени отношения - нейна племенница /в тази връзка е представено удостоверение за родствени връзки/. Съвкупният анализ на събраните доказателства по делото налагат извода, че услугата, която е извършвана от Ралица Йосифова се е изразявала в разпечатване на документи от електронен файл /в този смисъл са обясненията на управителката, както и констатациите при проверката относно фактически осъществяваната дейност от Ралица Йосифова/, а причината поради която се е наложило извършването й, е заболяването на малолетното дете на управителката на фирмата и необходимостта от завеждането му на лекар и полагането на грижи за него /съгласно представения амбулаторен лист за преглед и рецепта за предписани лекарства, и двата документа от същата дата/. Данните, съдържащи се в сведението от Ралица Йосифова и в обяснението на Йорданка Стойкова, които са поддържани от началото на проверката и са безпротиворечиви, се потвърждават от показанията на свидетеля Станю Илиев - счетоводител на дружеството, които макар и да са косвени, установяват действителните отношения между двете, а наред с това съдържат данни, както за естеството на осъществяваната дейност в дружеството, така и за нейния обем. Същевременно от показанията на другите двама свидетели - Свилен Пашов и Александър Иванов, които са инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда", които са извършили проверката на "Варна транслейт" ЕООД, не могат да се изведат данни относно факти и обстоятелства, релевантни за определянето на осъществяваната от Ралица Йосифова дейност като изпълнение на трудови функции срещу трудово възнаграждение. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че не е доказано Ралица Йосифова да е престирала работна сила в полза на "Варна транслейт" ЕООД и затова не е налице нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ и съответно не е налице основание за издаване на задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Неоснователни са доводите на касатора, които са били поддържани и пред първата инстанция, според които оспореното предписание по т. 7 е дадено принципно, а не с оглед на конкретно установено нарушение. Основателността на тези доводи се опровергава, както от съдържанието на мотивите към предписанието, които са цитирани по-горе и в които ясно е посочено, че е установено нарушение на изискването за престиране на трудова сила само въз основа на писмен договор по отношение на лицето Ралица Йосифова, която е намерена да изпълнява трудовите функции на длъжността "технически сътрудник" в офиса на дружеството, така и от съдържанието на предписанието, в които е посочен срок за изпълнението му - 13.02.2012 г. Даването на принципно указание по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, без да е установено конкретно нарушение на трудовото законодателство, е лишено от основание, тъй като в този случай предписанието се приравнява на общо указание да се спазват съответните законови разпоредби, за което не е необходимо издаването на предписание. Задължителните предписания като принудителна административна мярка се издават за предотвратяване и преустановяване на нарушения, а не самоцелно. Наред с горното, следва да се отбележи, че дори и да беше установено нарушение на изискванията по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, то органите на "Инспекция по труда" могат да издадат задължително предписание за сключване на трудов договор с определено лице при условията на чл. 405а, ал. 3 КТ - въз основа на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, което се издава по реда на чл. 405а, ал. 1 КТ. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че от "Варна транслейт" ЕООД са направени разноски за касационното производство в размер на 450 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение въз основа на договор за правна защита и съдействие серия Б, № 223632 от 14.01.2013 г., кочан № 5869, с адв. Людмила Барудова, поради което следва да бъдат присъдени в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение