Решение № 723 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2010 г.

Решение № 723 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП - Ал. Георгиев, против решение № 878/12.04.2010 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 10 състав, постановено по адм. д. № 8146 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменен РА № 2000901866/08.07.09 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град София, потвърден с Решение № 1247/11.09.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. В полза на "Интерхели" ЕООД са присъдени разноски в размер на 50 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Отделните оплаквания са конкретизирани в писмените бележки, депозирани по делото. Според касатора в чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС са регламентирани случаите при които грешката се дължи на неправилно отразяване на документи в отчетните регистри. Инициативата е на задълженото лице, което писмено уведомява компетентния приходен орган. Съгласно чл. 124, ал. 4 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най - късно до третия данъчен период, следващ данъчния период през който са издадени, но не по - късно от последния период по чл. 72, ал. 1 ЗДДС. По делото е установено, че в срока по чл. 125 ЗДДС (до 14.10.2008 г.) пропусната фактура не е включена в СД и отчетните регистри и правото на данъчен кредит е погасено. Последното не може да се упражни след като се коригира грешката. Касаторът се позовава на съдебна практика, (решение № 4150/29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12099/09 г. по описа на ВАС). Моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Интерхели" ЕООД, с ИН 175374042, гр. София, район Средец, бул. "Г. С. Раковски", № 130, ет. 1, ап. 4, я е оспорил с писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при изричната разпоредба на чл. 18 от Шестата директива, правото на приспадане на данъчен кредит не може да се обвързва с преклузивен срок, доколкото националното ни законодателство следва да бъде съобразено с общностното. Спрямо "Интерхели" ЕООД не е изтекъл срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, като дружеството правилно е коригирало допуснатата грешка. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка, по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е установил по безпротиворечив начин следното: Дружеството е подало уведомление № 10 - 53 - 06 - 4570/17.10.2008 г., на основание чл. 126 ЗДДС до ТД на НАП, офис Център. С него "Интерхели" ЕООД е уведомило приходният орган за извършена корекция на декларирания резултат, поради неправилно отразен документ в отчетните регистри по ЗДДС. При попълване на справка - декларацията за м. 09.2008 г. била допусната техническа грешка - вместо фактура № 534/30.06.2008 г. на "М и С проекти" ЕООД с данъчна основа 154 644,22 лв. и ДДС 30 928,84 лв. в регистрите е посочена фактура № 534/30.06.2008 г. на стойност 27 лева. Поискана е корекция в отчетните регистри за м. 09.2008 г.. Според административния съд приложимата норма по делото е тази на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС като за това са изпълнени всички необходими предпоставки. Допълнено е, че срокът за подаване на уведомление по реда на чл. 126 ЗДДС не е обвързан със срока за упражняване правото на данъчен кредит. Анализирано е решение на СЕО от 8.05.2008 г. по съединени дела С - 95/07 г. и С - 96/07 г. (Еcotrade SpA срещу Agenzia delle Entrate - Ufficio di Genova 3). В случая допуснатата грешка не се е отразила на декларирания резултат за периода, но това не представлява пречка за прилагане на процедурата по чл. 126 ЗДДС. Обратното тълкуване би противоречало на механизма на ДДС и принципа на данъчния неутралитет. Обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде отменено, след което да се постанови друго решение, отхвърлящо жалбата на "Интерхели" ЕООД. Безспорно доказано по делото е, че в срока по чл. 125, ал. 5 ЗДДС - до 14.10.2008 г. процесната фактура не е била включена в СД и в отчетните регистри. Спорът по делото е какви са последиците от това, респективно дали е допустимо да се извърши корекция по реда на чл. 126 ЗДДС в по - късен момент, съответно законосъобразно ли е отказано правото на данъчен кредит. Основните аргументи на първоинстанционния съд са направени въз основа анализ на практиката на СЕО по съединени дела С - 95/07 и С - 96/07. Тя обаче се отнася до случаите на право на приспадане на данъчен кредит, сроковете, счетоводната и декларативната нередовност при сделки, подлежащи на режим на самоначисляване, а не и сделки, подлежащи под общия режим - доставка между регистрирани лица на територията на една държава, за която не е предвиден специален ред на облагане. В съответствие с това решение е предприета законодателна промяна, като са създадени чл. 73а и § 18 ПЗР на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 106/08 г.). Настоящият касационен състав счита, че нормите в ЗДДС, отнасящи се до правото на данъчен кредит и неговото упражняване са категорични спрямо срока, в който лицето трябва да го упражни. Основен принцип в правото е, че притежаващият дадени права, може да ги упражни в определен времеви период, след което правото се погасяват. Европейското право относно приложението на механизма на ДДС, възпроизведено и в действащия ЗДДС, не ограничава държавите в националните си уредби да предвидят преклузивен срок за упражняване на правото, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Този срок трябва да се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното и общностното право, като срокът не следва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняване на правото. Извън гореизложеното трябва да се има предвид, че разпоредбата на § 18, ал. 1 - 3 ПЗР на ЗИД на ЗДДС, е неприложима за конкретния казус. Тя обхваща регистрираните лица - получатели на доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем, като лица - платци по глава осма. С нея са обхванати случаите на упражняване правото на данъчен кредит при самоначисляване на данъка. Необходимо е и лицата да са негови платци - такива са хипотезите на: ВОП; доставки на битови, строителни, производствени, опасни отпадъци, услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци; доставки на златни материали или полуготови продукти, доставки, свързани с инвестиционно злато. В обсъждания казус "Интерхели" ЕООД е получател по доставка, но не е платец на данъка по глава осма, респективно същият не е изискуем за него. Видно е по делото, че неупражняване на правото в съответните данъчни периоди, поради късното подаване на уведомлението, се дължи на поведението на ДЗЛ, което следва и да понесе неблагоприятните последици за себе си от това поведение. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1069 лв. за касационното производство. Съдът не присъжда такова възнаграждение за първоинстанционното производство, тъй като в него страната не е защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение