Решение № 14726 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2014 г.

Решение № 14726 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Крис Ойл 97" ЕООД, подадена чрез адв. Светлин Стрелков, против Решение № 3121 от 09.12.2013 г. на Варненски административен съд, постановено по адм. д. № 4616 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 271202113/23.08.2012 г. на орган по приходите, в частта, изменена с Решение № 752/19.11.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП Варна, с която като данъчни задължения по ЗКПО за 2010 г. са определени главница в размер на 4205.02 лв. и лихва в размер на 607.75 лв. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на административния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в оспорената част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред АС - Варна е бил Ревизионен акт № 271202113/23.08.2012 г. на орган по приходите, в частта, изменена с Решение № 752/19.11.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП Варна, с която като данъчни задължения по ЗКПО за 2010 г. са определени главница в размер на 4205.02 лв. и лихва в размер на 607.75 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото основно и допълнително заключение на ССЕ. Съдът е приел, че издаденият на дружеството РА № 270084 от 17.04.2007 г. е влязъл в сила и финансовият резултат от дейността на дружеството за 2004 г. е печалба в размер на 24536 лв., като в тази връзка се е позовал на Решение № 6052/05.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1840/2008 г. на ВАС, в което касационната инстанция е възприела извод, че волята на въззивния състав е била да отмени РА в частта, обжалвана по административен ред и потвърдена с Решение № 365/15.06.2007 г. на по-горестоящия орган. С оглед тези данни съдът е приел, че незаконосъобразно РЛ е определило финансовия резултат за 2010 г. като загуба в размер на 135238.58 лв., без да извърши корекциите, въз основа на влязлата в сила, като необжалвана част от РА № 270084/17.04.2007 г. Съобразно изложеното и след анализ на събраните към преписката РА и съдебни решения, с които са извършвани корекции, съдът е установил следните финансови резултати от дейността на дружеството, както следва: За отчетен период 2004 г. - печалба в размер на 24 536 лв., за отчетен период 2005 г. -загуба в размер на 92 875.97 лв., за отчетен период 2006 г. -загуба в размер на 122 072.86 лв., за 2007 г. печалба в размер на 51 982.47 лв., за 2008 г. печалба в размер на 22 562.24 лв., за 2009 г. печалба в размер на 60 236.87 лв. и за 2010 г. - печалба в размер на 122 217.43 лв. В резултат на извършените в хода на административния контрол корекции, правилно според решаващия съд е установено, че остатъка от данъчната загуба, който дружеството има право да приспадне от данъчната печалба за 2010 г. е в размер на 80 167.25 лв. След приспадане на загубата на основание чл. 70 по реда на чл. 71 от ЗКПО финансовият резултат за 2010 г. е в размер на 42050.18 лв., а дължимият корпоративен данък за 2010 г. е в размер на 4205.02 лв. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Касаторът оспорва изводите на съда, като застъпва тезата, че РА № 27-0084/17.04.2007 г., издаден на "Крис ойл 97" ООД, потвърден с Решение № 365/15.06.2007 г. на директора на Дирекция" ОУИ" - Варна, е бил изцяло отменен с решение № 756 от 27.12.2007 г. по адм. д. № 1216/2007 г. на Административен съд - Варна, потвърдено от ВАС с решение, постановено по адм. д. № 1840 от 2008 г., поради което счита, че с процесния РА неправилно му е начислен корпоративен данък за 2010 г. Възраженията са неоснователни. С оглед данните по административната преписка, съдът обосновано е приел, че РА № 27-0084/17.04.2007 г., издаден на "Крис ойл 97" ООД, потвърден с Решение № 365/15.06.2007 г. на директора на Дирекция" ОУИ" - Варна, e бил частично обжалван по административен и по съдебен ред, поради което законосъобразно с оспорения при настоящото производство РА, са извършени корекции в частта по ЗКПО за 2010 г., като е взет предвид установения с РА № 27-0084/17.04.2007 г. положителен финансов резултат за 2004 г. - печалба в размер на 24 536 лв., а не посочената в ГДД за 2005 г. загуба в размер на 283 754 лв. Ето защо, при установените финансови резултати от дейността на дружеството за отчетните периоди от 2004 г. до 2010 г. и извършеното на основание чл. 70 във вр. с чл. 71 от ЗКПО приспадане на данъчната загубата, първоинстанционният съд е направил обоснован и правилен извод, че размерът на данъчните задължения на дружеството по ЗКПО за 2010 г. е определен правилно с Решение № 752/19.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна, с което оспореният РА е изменен в съответната му част. Следва да се отбележи, че предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, правилно съдът не е кредитирал заключението на допълнителната ССЕ, тъй като в отговор на поставените от дружеството въпроси, вещото лице е определило размер на дължимия корпоративен данък за 2010 г. - 7770,37 лв., който е по-голям от така определения с Решение № 752/19.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна корпоративен данък, а именно 4205.02 лв. Предвид тези съображения, решението е правилно и не страда от пороците релевирани с касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, осмо отделение