Решение № 1779 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6958/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Сърбинска, против Решение 730/26.05.2023 г., постановено по адм. дело 96/2023 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отменено Решение с peг. 32-444174/20.12.2022 г. към MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г. на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ Митница Варна при Агенция Митници и са присъдени разноски. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че издателят на административния акт е обосновал приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, обосноваващи неприемането на декларираната митническа стойност на стоките и определянето на нова по реда на чл. 74, § 2, т. б от Регламент ЕС 952/2013, вкл. и правилното определяне на новата митническа облагаема стойност по посочения метод. Моли да бъде спряно съдебното производство до постановяване на решение на СЕС по дело С-770/21 с аргументи, че фактическият и правен контекст на образуваното пред ВАС дело и на отправеното преюдициално запитване до СЕС е сходен. Моли за отправяне на преюдициално запитване до СЕС на основание чл. 267, пар. 3 от ДФЕС вр. чл. 628 от ГПК и чл. 144 от АПК. В писмено становище моли пред СЕС да бъдат поставени следните въпроси: 1.Следва ли съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рисковата прагова стойност, която е определена на базата на справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС по дело С-291/15 /Справедливи цени са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre)/. 2.Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието/липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? /Митническата информационна система за контрол на вноса е създадена на основание чл. 23 от Регламент /ЕО/ 515/97 на Съвета от 13 март 1997 година относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси/. 3.Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл.1 §2, т.14 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141 § 1от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447? 4.В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141,§3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, за определянето на нова митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определената рискова прагова стойност на база справедливи цени съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС по дело С-291/15? В случай, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване, моли да се отмени обжалваното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ей Ди Логистик България ООД, чрез пълномощника адв. Желязкова, по съображения, изложени в представен писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По искането за спиране на производството по делото: Искането за спиране на производството по делото до постановяване на решение от СЕС по дело С-770/21 е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като то вече е постановено. Също така разликата между стоките, които се внасят по двете дела, и липсата на обвързаност между поставените въпроси с настоящия казус, обуславят липса на тъждественост между двете дела. В случая решението на СЕС по горецитираното дело не е от значение за правилното решаване на настоящия правен спор. По искането за отправяне на преюдициално запитване: Съгласно чл.628 от ГПК, приложим в съответствие с чл.144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отклони, защото значението и смисълът на посочените норми на общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Отделно от това е налице практика на СЕС, даваща отговор на поставените въпроси, която ще бъде коментирана по-долу в това изложение. Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна било Решение с peг. 32-444174/20.12.2022 г. към MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано да се приеме тарифното класиране на декларираните стоки 15, 17, 18 и 32 и митническата стойност на декларираните стоки 15, 17, 18 20 и 32 по митническа декларация /МД/ с MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г. в резултат на което са променени данните по МД с MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г. относно същите стоки, като е опреден нов код по ТАРИК 6006220000 за стока 15, нов код по ТАРИК 3221120090 за стока 17, нов код по ТАРИК 6006340000 за стока 18 и нов код по ТАРИК 5801320000 за стока 32, с произтичащите от това корекции на данните в МД с MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г.; определена е нова митническа стойност на декларираните стоките на основание чл. 74 § 2 буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС, бел.моя), както следва: за стока 15 трикотажни обагрени платове от памук - 3985 кг" при база за определяне - 7,82 лв./кг., или митническа стойност 31 162,70 лева; за стока 17 изкуствена кожа - дължина 810 м., ширина 1,6 м" при база за определяне - 6,92 лв./кг., или митническа стойност 6 643,20 лева; за стока 18 плат полиестер и памук, печатан: ширина 2,2 м, дължина 960 м. поз. 33 РС=4" при база за определяне - 9,78 лв./кг, или митническа стойност 2 405,88 лева; за стока 20 трикотажни платове, наречени с дълъг влас" от синтетични влакна - 1094 м., 580 кг" при база за определяне - 16,57 лв./кг., или митническа стойност 4 913,82 лева и за стока 32 обагрени полиестерни платове с размери: ширина 1,5 м, дължина 795 м; ширина 1,6 м., дължина 2489 м; ширина 2,8 м; ширина 2,8 м, дължина 238 м. поз. 34 РС=33" при база за определяне -16,14 лв./ кг., или митническа стойност 18 318,90 лева и са коригирани данните от МД с MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г. за стоките под 15, 17, 18, 20 и 32 относно метод на определяне на митническата стойност, митническа стойност и задължения, като на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77 § 1 буква а) във вр. с чл. 85 § 1 от МКС са определени нови размер на дължимите публични вземания, на основание чл.104, § 1 от МК и чл.56 от ЗДДС същите са взети под отчет, и като краен резултат е установен дължим ДДС за доплащане общо 10 019,47 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013, за погасяваните на част от които е усвоен учредения депозит в размер на 6 505,38 лева; на основание чл.77, § 3 от МК, за длъжник е определено Ей Ди Логистик България" ООД. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 18.10.2021 г. вносителят Ей Ди Логистик България" ООД декларира режим Допускане за свободно обращение" на 35 стоки, 818 колета, 15621,00 кг бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 49902,93 евро, при курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 евро. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура EGK2021000000158/14.10.2021 г., сертификат за движение A.TR. С1913704 от 14.10.2021 г., сертификат за непреференциален произход U326955/14.10.2021r., международна товарителница CMR от 14.10.2021 г. С писмо 32-332823/20.10.2021 г. вносителят е уведомен, че във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) 952/2013 и на осн. чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 в определен срок трябва да учреди обезпечение в размер на 6505,38 лева и последствията от неизпълнението на това задължение. Извършена е митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол за извършена митническа проверка 21BG9999M046617/18.10.2021 г. Взети са пет броя мостри от стоки 15, 17,18, 20 и 32 от служител на МП Варна запад". С писмо 32-332843/20.10.2021 г. за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. С писмо 32-352366/05.11.2021 г. дружеството е представило следните документи: Писма от митница - 2 бр.; Документ, удостоверяващ плащане към доставчика; Документи, придружаващи и представени при внос (износна декларация, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура); Митническа декларация за внос; Фактури за продажба от Ей Ди Логистик България" ООД към клиенти; Международен договор за продажба; Извлечение от банковата сметка на дружеството. С писмо peг. 32-343743/29.10.2021 г. са изпратени 5 броя мостри в ЦМЛ, гр. София за изследване и определяне на коректен тарифен код. Изготвени са 5 броя лабораторни експертизи (МЛЕ) от ЦМЛ и 5 становища на дирекция Митническа дейност и методология в ЦМУ. За стоки 15, 17, 18 и 32 е прието, че се класират в код по КН, различен от декларирания. За целите на проверката на митническата стойност на внасяните стоки според изложеното от митническите органи те са направили сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, като са използвали и оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години и са установили, че декларираната стойност на стоките (съобразно вкл. и коректното тарифно класиране на част от тях) е по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в EC. Предвид установените разлики между декларираните митнически стойности и средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки, митническите органи са предприели действия за проверка на представените търговски документи по линия на международното сътрудничество. Изпратено е писмо с peг. индекс 32-22642/21.01.2022 г. до директора на дирекция Митническо разследване и разузнаване" ЦМУ за проверка по линия на международното сътрудничество на горепосочената митническа декларация с цел установяване стойността на стоката за митнически цели. С Решение 32-78348/09.03.2022 г. на директора на ТД Митница Варна е спряно производството по издаване на решение относно определяне на декларираната митническа стойност за стоки 15, 17, 18, 20 и 32 от МД MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г., което е обжалвано по съдебен ред. С писмо peг. индекс 32-106229/31.03.2022 г. директорът на дирекция Митническо разследване и разузнаване", ЦМУ уведомява ответната страна за получен отговор от митническата администрация на Република Турция. Към получения отговор е приложена заверена износна декларация 21341300ЕХ809585, с аналогични на данните предоставени от вносителя, но е прието от митническите органи, че в отговора на турската митническа администрация не е посочено, че стойността на стоките, декларирана за износ, е реално платената или подлежаща на плащане цена. Съгласно Определение 1279/20.04.2022 г. по адм. дело 755/2022 г. на АС-Варна, влязло в сила на 02.07.2022 г., е отменено Решение 32-78348/09.03.2022 г. на директора на ТД Митница Варна за спиране производството по издаване на решение към МД с MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г. С писмо 32-352366/05.11.2021 г. дружеството вносител представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. От митническите органи е извършен анализ на представените от жалбоподателя документи. Прието е, че декларираната митническа стойност на стоки 15, 17, 18, 20 и 32 по МД с MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г. се различава значително от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки, съобразно и всъщност тяхното вярно тарифно класиране, различно от декларираното. Предвид на това, че преди производството на плат се тръгва от обработка на суровината за него и освен материалите се извършват и други производствени разходи, както и това, че в цената на стоката са включени транспортните разходи предвид посоченото условие на доставка СРТ Варна, оставали съмненията, че декларираната митническа стойност не е реално платената цена на стоките. При условие, че в тази крайна цена са включени суровините, производствените разходи, труда и транспорта не е категорично доказано, че цената отразява реалната икономическа стойност на крайния продукт. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, буква а" от Регламент (ЕС) 952/2013, за наличие на идентични стоки", е прието, че не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. При изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, буква б" от Регламент (ЕС) 952/2013 е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки, от същата страна на износ, коректния тарифен номер, по същото или приблизително същото време", на търговско равнище на едро, със състав сходен на установения от ЦМЛ. След направения анализ в митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки за стоките са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които се различават значително от декларираните. В съответствие с нормата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, с писмо изх. 32-362959/25.10.2022 г. дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. Съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 с изх. 32-362959/25.10.2022 г., е изпратено до дружеството, чрез известие за доставяне на Български пощи ЕАД, същото е получено на 27.10.2022 г. В определения 30-дневен срок, с писмо вх. 32-373932/02.11.2022 г. дружеството е представило документи и е изразило своето становище, че по безспорен начин е доказана верността на договорената стойност по горепосочената митническа декларация. По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 директорът на ТД Митница - Варна е издал обжалваното Решение с peг. 32-444174/20.12.2022 г. към MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г., с което е променен кодът по ТАРИК на част от стоките и е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г., за стоки, както следва: За стока 15 в размер на 31 162,70 лева (3 985,00 кг. нето х 7,82 лв./кг.), на основание чл.74, § 2, буква б" от Регламент(ЕС) 952/2013; За стока 17 в размер на 6 643,20 лева (960,00 кг. нето х 6,92 лв./кг.), на основание чл.74, § 2, буква б" от Регламент(ЕС) 952/2013; За стока 18 в размер на 2 405,88 лева (246,00 кг. нето х 9,78 лв./кг.), на основание чл.74, § 2, буква б" от Регламент(ЕС) 952/2013; За стока 20 в размер на 9 610,60 лева (580,00 кг. нето х 16,57 лв./кг.), на основание чл.74, § 2, буква б" от Регламент(ЕС) 952/2013; За стока 32 в размер на 18 318,90 лева (1135,00 кг. нето х 16,14 лв./кг.), на основание чл.74, § 2, буква б" от Регламент(ЕС) 952/2013. С оглед определената нова митническа стойност на процесните стоки и на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл.54, ал.1 от ЗДДС, административният орган е определил за декларираните стоки 15, 17, 18, 20 и 32 допълнително публично задължение за ДДС за довнасяне общо в размер на 10 019.47 лева. В съдебното производство са приобщени материалите по административната преписка. Прието е без оспорване по делото и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. При тези фактически установявания съдът е отменил като незаконосъобразно решението на Директора на ТД Митница Варна в частта, в която на основание чл. 84, ал.1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във вр. с чл. 74, пар.2, буква б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 66в от ЗМ, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр, чл. 77, пар.1, буква а", вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл.19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК: не е приета митническата стойност на декларираните стоки: 15, 17, 18, 20 и 32 по митническа декларация MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г.; определена е митническа стойност на декларираните стоки както следва: 15 трикотажни обагрени платове от памук - 3985 кг" при база за определяне - 7,82 лв./кг.; 17 изкуствена кожа - дължина 810 м., ширина 1,6 м" при база за определяне - 6,92 лв./кг.; 18 плат полиестер и памук, печатан: ширина 2,2 м, дължина 960 м. поз. 33 РС=4" при база за определяне - 9,78 лв./кг,; 20 трикотажни платове, наречени с дълъг влас" от синтетични влакна - 1094 м., 580 кг" при база за определяне - 16,57 лв./кг.; 32 обагрени полиестерни платове с размери: ширина 1,5 м, дължина 795 м; ширина 1,6 м., дължина 2489 м; ширина 2,8 м; ширина 2,8 м, дължина 238 м. поз. 34 РС=33" при база за определяне -16,14 лв./ кг.; извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021 г. както следва: за стоки 15, 17, 18, 20 и 32 в клетки: 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл.104, § 1 от МК и чл.56 от ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00лв; ДДС - 19520.36лв., които са заплатени; установен е дължим ДДС за доплащане - 10019,47лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, § 3 от МК, за длъжник е определено Ей Ди Логистик България" ООД. Със същия съдебен акт е оставена без разглеждане жалбата против Решението на Директора на ТД Митница Варна, в частта му относно определеното ново тарифно класиране на част от стоките и произтичащите от това корекции на МД, съответно е прекратено производството по делото в тази му част. В тази му част решението е влязло в сила и не е предмет на настоящия касационен контрол. За да достигне до резултата предмет на касационния контрол, първостепенният съд е приел, че в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение обстоятелства - в случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки, както и на какви конкретни факти и обстоятелства се основават съмненията им в достоверността на декларираната стойност. Според съда за пръв път в уведомлението по чл. 22, § 6 от МКС и в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност. Извън констатираните процесуални нарушения решаващият състав е приел, че митническите органи не обосновали и доказали нито основателните си съмнения нито сходство на стоките по декларациите, използвани за база и не са обосновали установената въз основа на тях митническа стойност за процесните стоки. Според АС - Варна митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141, §1 от Регламента за изпълнение анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по вноса от третите лица. По преписката не са представени договори на третите лица, сключени със съответните продавачи на стоките по митническите декларации, използвани при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките. При тези мотиви административният съд е приел оспорения административен акт в посочените му части за незаконосъобразен. Решение в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Всъщност спорът между страните в тази му част се е концентрирал върху отговора на два въпроса - обосновали ли са митническите органи основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. б" от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Безспорно правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Безспорно съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. От своя страна чл. 74, § 1 от МКС, установява правилото, че когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от МКС. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181 а от Регламент (ЕИО) 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 /на което се позовава и касатора/. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); и по-специално, продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В този порядък на първо място въпреки изложеното в касационната жалба по делото липсват каквито и да било доказателства, които да установяват предпоставките на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Следва да се посочи, че видно от заключението на проведената и приета без оспорване от страните ССчЕ не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Нещо повече платена е точно сумата по издадената от продавача фактура и не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. В тази връзка следва да се посочи, че и данните получени по линията на международния обмен също не сочат на различен извод, напротив потвърждават данните от спорната МД. На второ място, посоченото от митническия орган, че договорната стойност на процесните стоки е по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, послужило като фактическо основание за приложението на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., не е базирано на анализ на каквито и да било документи, приложени по административната преписка и/или делото, вкл. не са цитирани въпросните средностатистически размери на митническата стойност на сходни стоки. Действително начинът на обобщаване на информацията, предоставяна въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. Същественото в случая обаче е, че не е извършено каквото и да е сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. В този смисъл и след като е извърши дължимата проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са доказали предпоставките на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Или правилно съдът е приел че не са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен вкл. и в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложеното налага извода, че митническите органи не са обосновали, а още по-малко доказали, съмненията относно декларираната от Ей Ди Логистик България ООД стойност на спорните стоки по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. Най-сетне неоснователни са и останалите аргументи, изложени в касационната жалба във връзка с начина приложение на вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б" от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В този аспект в хипотеза, при която не са открити "идентични стоки" от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприето определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б" от Митническия кодекс, митническите органи е следвало да извършат анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица, което не е било сторено в случая. Сходството на стоките по процесната МД и по ползваните от административния орган МД за стойност на "сходни стоки" не е доказано, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките нито е обсъдено, нито е преценено. Правилно е приел съдът, че обстоятелството, че стоките по процесната митническа декларация и по декларациите на третите лица са с произход от Република Турция и са внесени на територията на Република България, не е достатъчно. Що се касае до останалите съображения на касатора, вкл. и в аспекта на искането за отправяне на преюдициално запитване, следва да се посочи, че по тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Но това тълкуване е относимо към метода по чл. 74 § 3 от МКС, а не той е използваният такъв в конкретния казус. Най-сетне касационната инстанция не споделя съображенията на административния съд относно нарушено право на защита, т.е. за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на оспорения административен акт, и основателни са съображенията в касационната жалба, но това не променя правилността на извода на АС Варна за материалната незаконосъобраност на Решението на Директора на ТД Митница Варна. Тук следва да се посочи, че действително в Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане (ЕС) 2015/2447 гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Тези изисквания в случая са спазени, посредством връчването на уведомлението по чл. 22 § 6 от МКС, макар и както правилно да е посочил първостепенният съд предходновръченото писмо на декларатора да не е имало посоченото съдържание. Този процесуален пропуск при посочените факти сам по себе си не може да се квалифицира като процесуално нарушение, носещо белегът на същественост. Това още веднъж следва да се посочи не променя правилността на останалите изводи от правна страна, сторени от състава на АС Варна. В обобщение обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевирания касационен порок по смисъла на чл. 209 от АПК следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касационната жалба на Ей Ди Логистик България ООД следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 1 560 лева за адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат понесени от Агенция Митници /така § 1 т. 6 от ДР на АПК/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,