Решение № 5846 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12526/2019 г.

Решение № 5846 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12526/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С., чрез процесуалния му представител адв. Л. Цеков, срещу решение № 5135 от 23.07.2019 г. по адм. дело № 5924 по описа за 2019 г. на Административен съд – София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 7083 от 15.05.2019 г. на директора на Агенция Митници относно наложено му дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна – директорът на Агенция оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Александрова, като тя депозира и писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба: Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическо и правна естество: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 7083 от 15.05.2019 г. на директора на Агенция Митници (АМ), издадена на основание чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96, и чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). С нея на В. С. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В мотивите на оспорената заповед е прието, че държавният служител, е заемал длъжност "държавен инспектор в ТД на АМ", в Териториална дирекция Югозападна, с ранг V-ти старши. На него и на друг служител, Е. Димитров, със заповед № 3 М-5800-28/32-200050/26.01.2016 г. на началника на Митница Столична, многократно изменяна, е възложено да изпълнява функциите и задачите на отговорник на смяна на Митническо бюро София запад, конкретно за него за времето от 26.01.2016 г. до 03.09.2017 г., и от 27.04.2018 г. до 06.01.2019 г. В това си качество за времето от 03.09.2018 г. до 06.01.2019 г. не е създал необходимата организация на работа и не е осъществил контрол за своевременно обработване в модул "Митническо оформяне" и в модул "Митническо задължение", в нарушение на чл. 244 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 105, § 3, чл. 194, § 1, ал. 2 и чл. 195, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на приети в неговата смяна и постановени в състояние "под проверка" на 61 бр. митнически декларации и на издадени по тях 10 броя решения за определяне на митническа стойност, като и към настоящия момент по 55 бр. митнически декларации, се дължи лихва за забава в съответствие с чл. 12 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета в размер на 832, 11 лв., е нарушил разпоредбите на т. ІІ. 1; т. ІІ. 6 и т. ІІ. 9 от заповед № 3 М-5800-28/32-200050/26.01.2016 г. на началника на Митница Столична и служебните си задължения, регламентирани в т. V. 1; т. V. 3; т. V. 8; т. V. 16; т. V. 19; т. V. 21; т. VІІ. 2; т. VІІ. 3; т. VІІ. 10 и т. VІІ. 11 от подписаните от него длъжностни характеристики, конкретно посочени по дати. С нарушенията на тези задължения по посочената заповед и длъжностна характеристика, според дисциплинарнонаказващият орган (ДНО), В. С. е нарушил разпоредбите на чл. 20, чл. 21, ал. 1 и ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 28 от ЗДСл, не е изпълнил точно и с нужния висок професионализъм възложените му задачи, не е защитил икономическите интереси на страната и на Европейския съюз и не е следвал поведение, което създава увереност у органа, чиято дейност помага, че може да му се довери и да разчита на него, с което е нарушил етичните норми за поведение. Същите са регламентирани в разпоредбите на т. 11 от Кодекса за поведения на митническия служител, утвърден със заповед № 3МФ-109/09.02.2016 г., като е нарушил и чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците и чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 126/11.06.2004 г. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че деянието представлява нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, извършено е виновно и дава основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на В. С. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора и преди всичко по повод на развилото се административно производство пред административния орган, включително и по повод на производството по извършената проверка, включително и тази от Инспектората при АМ. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, а според чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция Митници, това е нейният директор. Спазени са изискванията за писмена форма с оглед на чл. 59, ал. 2 от АПК, има съдържанието по чл. 97, ал. 1 от закона. Според съда са изложени фактическите основания за налагането на наказанието, а изводите за налагането на наказанието са мотивирани, в изпълнение на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. При това според него не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като конкретно се е позовал на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл за дисциплинарните наказания и на чл. чл. 93 и сл. от закона. Административният съд е направил извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, като за да се обоснове е анализирал приложените разпоредби и конкретно на чл. 191, § 1; чл. 243, § 1 и § 2; чл. 244; чл. 245 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и на чл. 105, § 3, чл. 194, § 1, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Също така е посочил и разпоредбите на чл. 20, чл. 21, ал. 1 и ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 28 от ЗДСл, и се е обосновал с чл. 11 от Кодекса за поведения на митническия служител, с чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците и чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 126/11.06.2004 г. Направил е извод, че правилно е прието от дисциплинарнонаказващия орган, че нарушението на всички тези служебни задължения, произтичащи от заповедта № 3 М-5800-28/32-200050/26.01.2016 г. и длъжностната характеристика, е осъществено виновно от наказаното лице. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. За да се обоснове извод за законосъобразност на оспорения административен акт следва да се направи преценка затова дали са реализирани съставите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, на които се е позовал административният орган. Това е приетото от него неизпълнение на служебните задължения на наказаното лице и неспазване на правилата на кодекса за поведение на служителите при това неизпълнение за посочения период. Както беше посочено по-горе, в мотивите на акта си дисциплинарнонаказващия орган е посочил, че служителят "не е създал необходимата организация на работа и не е осъществил контрол за своевременно обработване в модул "Митническо оформяне" и в модул "Митническо задължение". Основното възражение на същия, жалбоподател и сега касатор, е че така посочените нарушения са общо формулирани. То е основателно, понеже отново от мотивите се констатира, че след така приетото за липса на организация и контрол, е направено изброяване на всички задължения по конкретно цитираните правни разпоредби, включително и от длъжностната характеристика, и относими към задълженията на служителя, заемащ посочената длъжност и изпълняващ функции на друга по силата на заповед № 3 М-5800-28/32-200050/26.01.2016 г. на началника на Митница Столична. След това подробно е обсъдил в мотивите си съдържанието на приетото от Дисциплинарния съвет в двата протокола от 26.03.2019 г. и от 22.04.2019 г. от заседанията му, което е възприето изцяло от него. Така изводите му се обосновават въз основа на данните за 61 бр. митнически декларации, за които се установява забава при обработването им в модул "Митническо оформяне" и последвалата в тази връзка забава при вземане на отчет на дължимите суми по тях. По 10 от тях има издадени разрешения за определяне на митническа стойност, като за 55 бр. от тях се дължи лихва за забава в размер на 832. 11 лв., които очевидно ДНО приема за настъпили вредоносни резултати. Освен това се посочва, че в "резултат на установената практика в МБ София запад, включително и в ръководената от В. С. смяна и поради факта, че от икономическите оператори не са били представени платежни документи по разглежданите 61 бр. митнически декларации се установява забава при обработване модул "Митническо оформяне". Изложеното сочи на желание за фактическа последователност и обоснованост, но само по повод извършената проверка в МБ, но не и по повод конкретните нарушения, квалифицирани от ДНО като дисциплинарни нарушения по т. 1 и т. 5 от чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Очевидно е, че липсата на конкретност в мотивите на административния акт не е отчетена от решаващия съдебен състав, поради което той е достигнал до различен извод за законосъобразност на същия. В случая липсва описание на извършеното от наказаното лице нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, което води до неизясняване на приетото за неупражнен контрол, свързан с функциите по обработване на митническите декларации. В тази връзка следва също да се посочи каква точно организация като съвкупност от дейности и процедури не е създадена именно от наказаното лице, при какви обстоятелства и кои са потвърждаващите го доказателства. Липсата на мотивираност на заповедта води до ограничаване на правото на защита, което се явява основният критерий при преценката дали са допуснати и съответно съществени ли са нарушенията на административнопроизводствените правила. Също така съдът не е отчел факта, че при определяне на наказанието административният орган не е извършил анализа по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., а е определил най-тежкото наказание "уволнение". Няма изследване дали допуснатите нарушения са виновно извършени и дали са отчетени наличието на изключващи вината обстоятелства а именно действия на други служители при обработването на процесните митнически декларации, посочено по-горе, и а възможностите за контрол върху техните действие от страна на дисциплинарнонаказаното лице. Няма данни ДНО да е извършил цялостна преценка на поведение на служителя, като за него се констатира, че е с дългогодишен стаж, няма налагани наказания и че работата му е била оценявана високо. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение като неправилно постановено следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете съдебни инстанции, представляващи такива за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер от 1 070. 00 лв., на основание чл. 143 от АПК, съгласно списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им осъществяване. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение