Решение № 8347 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2014 г.

Решение № 8347 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Димитър Димитров, срещу решение № 329 от 17.07.2014 г., постановено по адм. дело № 170/2014 г. от Административен съд - Хасково. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Петър Богданов Петров в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Хасковският административен съд е обявил нищожността на Акт с изх. № 02-260-6500/17939 от 26.11.2013 г. за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подписан "За" изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 е издаден при липса на материална компетентност на издателя му. Обжалваният административен акт сочел като негов издател изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", като едновременно се удостоверявало, че актът е подписан "За" изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" от лицето Николай Дачев, за който от представения по делото Протокол № 54 от заседанието на УС на ДФ "Земеделие" от 07.11.2013 г. се установявало, че е избран за зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" с ресор на отговорност "Директни плащания на площ" и "Информационни технологии". Въпреки двукратните указания на съда да се представят доказателства, удостоверяващи правомощието на лицето, подписало процесния акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212, по делото не се депозирали такива, които да установяват, че на датата на издаване на оспорения Акт - 26.11.2013 г., титулярът на длъжността изпълнителен директор е отсъствал, както и не се сочели доказателства, че именно в тази хипотеза зам. изпълнителният директор Николай Дачев е бил определен за заместващ отсъстващия титуляр. От представената по делото Заповед № ОЗ-РД/2866/12.11.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с чиито т. 5 и т. 6 се делегират правомощия в полза на Николай Милчев Дачев по издаване и подписване на писма за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишните ангажименти по мярка 212, както и уведомителни писма за прекратяване на многогодишните ангажименти по мярка 212, не се установявало зам. изпълнителният директор да е оправомощен на самостоятелно основание да издава актове за прекратяване на многогодишните ангажименти по мярка 212, който документ бил различен от уведомителното писмо за прекратяване на ангажиментите по мярка 212. При това положение, след като подписалото процесния Акт лице не удостоверявало, че притежава самостоятелни правомощия да издава акт като процесния, както и с оглед направеното в Акта отбелязване, че същият се подписва от лицето Николай Дачев, но "За" Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", без обаче да се доказва отсъствие на титуляра на длъжността изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" към 26.11.2013 г., както и не се доказвало, че заместващият титуляра директор Николай Дачев е определен за такъв и притежава правото да упражнява въпросните функции, то се следвало извод, че Акт с изх. № 02-260-6500/17939 от 26.11.2013 г. изхожда от лице, което не притежава компетентност да го издава. Решението е правилно. Обосновано административният съд е приел, че заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" няма компетентност за издаване на оспорения административен акт. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор, като по силата на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. С оглед законовите задължения на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуални административни актове по всички въпроси, свързани с разглеждането на заявленията за подпомагане, проверката на условията и извършването на плащания. Законът, в релевантната към момента на издаване на спорния АПМА редакция, не урежда възможност за делегиране на възложените му правомощия, поради което той не може да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Делегацията не е възможна и въз основа на решение на управителния съвет, който също не може да приема решения извън определените му функции. При положение, че делегирането на правомощия се допуска само ако е предвидено със закон, компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", която гласи, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от националното законодателство или от правото на Европейския съюз, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните директори на фонда. По изложените съображения решението на Хасковския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,