Решение № 11222 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4006/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ТПК Колективен труд, гр. Бургас, чрез пълномощника адв. Цанев, касационна жалба на Община Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Димитров, касационна жалба на началник отдел Устройствено планиране и архитектура /УПА/ към дирекция Устройство на територията /УТ/ при Община Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Димитров, касационна жалба на главен експерт отдел УПА към дирекция УТ при Община Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Димитров, и касационна жалба на Д. Шопов, И. Шопов, П. Добрев, В. Хаджиниколова, А. Стоянова и С. Георгиев срещу Решение 1800 от 29.12.2020 г., постановено по адм. дело 3129/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение 1936/17.07.2019 г. на началник отдел Устройствено планиране /УП/ при Община Бургас и преписката е изпратена на административния орган за нова произнася, както и е осъдена Община Бургас за заплати разноски по делото. В касационната жалба на ТПК Колективен труд се релевира касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи за наличието на преюдициално съдебно производство относно съществуването на ограничено вещно право на преминаване през прохода на сграда с идентификатор 07079.610.125.1, във връзка с което административният съд е следвало да спре производството по делото до приключване на гр. дело 1656/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Твърди се още, че решаващият извод на съда е в противоречие с чл. 18 от ЗУТ, който регламентира какво определя за поземлените имоти одобрения подробрен устройствен план /ПУП/. Претендира се обезсилване, евентуално отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото. В касационните жалби на Община Бургас, началник отдел УПА към дирекция УТ при Община Бургас и главен експерт отдел УПА към дирекция УТ при Община Бургас се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че в действащия ПУП има отразен проход, който е показан изцяло вътре в регулационните граници на УПИ VII-1478, което обаче не означава автоматичен достъп до имоти и по специално до процесния УПИ, по отношение на който е установено с влязло в сила решение 765/25.04.2005 г. по гр. дело 594/2003 г. на Районен съд Бургас, че собственика на това УПИ не притежава собственост или ограничено вещно право върху прохода. Според касатора в случая е приложим чл. 142, ал. 5, т. 3 от ЗУТ, която препраща към чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, изискваща извършване на преценка по законосъобразност, но и изрично за наличието на достъпност до имота. Възразява се още, че в случая е неприложим чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, тъй като достъпа до новопредвидената сграда е предвиден и от други две улици. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото за две инстанции. В касационната жалба на Д. Шопов, И. Шопов, П. Добрев, В. Хаджиниколова, А. Стоянова и С. Георгиев се релевира касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи за недопустимо конституиране на нови заинтересовани страни, освен посочените от Върховния административен съд /ВАС/, както и за наличието на преюдициално съдебно производство относно съществуването на ограничено вещно право на преминаване през прохода на сграда с идентификатор 07079.610.125.1, във връзка с което административният съд е следвало да спре производството по делото до приключване на гр. дело 1656/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Твърди се още, че неправилно съдът приема, че внесеният проект отговаря на предвижданията на действащия ПУП план за регулация и застрояване /ПРЗ/, както и че в случая може да се приложи чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Според касаторите административният съд нарушава нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, като решава спор за материално право между страните и не зачита правото им на собственост. Възразява се също така, че съдът не е указал на страните и събрал доказателства относно наличието на съгласие по чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Х. Берлинов, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Искрев, изразява становище за основателност на касационните жалби. Ответникът Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Йорданова, изразява становище за основателност на касационните жалби. Ответникът Лукс Билд Строй ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Антонов, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в писмени отговори, както и претендира разноски по делото. Ответниците П. Станилова, М. Лолова, В. Пиперов, М. Стоянов, П. Колева, И. Андонова, З. Буждева, К. Буджев, М. Буджева, И. Малева, А. Малева, Л. Милушева, И. Берлинова, Х. Протохристов, Г. Георгиев, Г. Манцаров, И. Малева, А. Шехада, ЕВН България Електроразпределение АД, С. Иванов, В. Владимиров, А. Бояджиев, Л. Карабаджакова, М. Андреева, С. Гашев, М. Боянова, К. Панайотов, П. Панайотов, Р. Панайотов, С. Дончева, Т. Иванова, М. Малева, Т. Димитрова, И. Стоянова, А. Христов, Л. Тодорова, Н. Тодоров, А. Аргирова, М. Христова и Бургос Строй Консулт ЕООД, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са основателни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Лукс Билд Строй ЕООД срещу решение 1936/17.07.2019 г. на началник отдел УП при Община Бургас, с което на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145, ал. 1, чл. 146 и чл. 149, ал. 1 от ЗУТ е отказано одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 07079.610.474.1 /Кино Септември/ за обособяване на сграда с обществено обслужващи функции, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.610.474 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, УПИ I 1480, кв. 77 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, ул. Александровска 53. Решението е издадено във връзка с подадено заявление вх. 70-00-1630/8/12.07.2019 г. от Лукс Билд Строй ЕАД, в качеството му на собственик на УПИ I 1480, кв. 77. В мотивите на решението е посочено, че внесеният проект не може да бъде одобрен поради факта, че достъпът до част от самостоятелните обекти в сградата на партерно ниво е предвидено да се осъществява от съществуващ проход в съседен УПИ VII-1478, като по отношение собствеността на съседния УПИ VII-1478 е налице влязло в сила решение 30/05.06.2008 г. на Окръжен съд - Бургас, с което общината е длъжна да се съобрази по аргумент от разпоредбата на чл. 297 от ГПК, а заявителят не е представил документи за собственост или учредени права - право на преминаване, или съгласие от страна на признатата за собственик ТПК Колективен труд с цитираното съдебно решение. Установено е по делото, че с Решение 765/25.04.2005 г. по гр. дело 594/2003 г. на Районен съд - Бургас, потвърдено с Решение 30/05.06.2008 г. по гр. дело 524/2007 г. на Окръжен съд Бургас, е прието за установено по отношение на ТПК Колективен труд, гр. Бургас, че ПС груп АД, гр. София, не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, находяща се на ул. Александровска 53, построена в УПИ VII-1478 в кв. 77 по плана на гр. Бургас, както и че налице висящо гр. дело 1656/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас по молба от съсобствениците в пететажната административна сграда, находяща се на ул. Александровска 53, построена в УПИ VII-1478 в кв.77 срещу ПС груп АД. От приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че по процесния проект традиционният подход към сградата е централния вход /за кино Септември/ от ул. Александровска /прохода/, който да се ползва и за вход на хотела и търговската част, заемащи почти целия първи надземен етаж /партер/, като от ул. Тутракан е организиран втори /стопански/ вход на хотела, а за апартхотела е развит самостоятелен вход от ул. Г. Кирков, през бившия изход на кинозалите. Констатирано е още, че по архитектурен проект търговската зона е решена на първи надземен етаж /партер/, като входа и изхода за посетители е съществуващия централен вход /за кино Септември/ от прохода на ул. Александровска, с уточнението, че съществуващият вход от ул. Александровска не е предмет на проекта, а зареждането със стока ще става от ул. Тутракан, през бившия изход на кинозалите. Относно съобразяването на инвестиционния проект с действащия ПУП на гр. Бургас, вещото лице е посочило, че към този момент е действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед 1438/ 03.06.2013 г. на заместник-кмета на Община Бургас, и РУП, одобрен със заповед 1439/03.06.2013 г. на заместник-кмета на Община Бургас, изменен допълнително със заповед 1283/20.05.2019 г. на заместник-кмета Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас, съгласно които се запазват основния подход на кино Септември през УПИ VII-1478 и аварийните изходи към ул. Тутракан и ул. Г. Кирков, поради което процесният идеен инвестиционен проект е съобразен с действащия ПУП към момента на подаване на заявлението за одобряване и издаване на разрешение за строеж. В резултат на извършен анализ на устройствените показатели по действащия ПУП и тези, заложени в процесния проект, вещото лице е обосновало извод, че са спазени отстоянията до регулационни граници и до сгради в съседни урегулирани поземлени имоти. Според експерта предложеният идеен инвестиционнен проект съответства на правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. За да отмени оспореното решение Административен съд Бургас е приел, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като административният орган неправилно е приложил нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. Според административният съд, в съответствие с цитираната разпоредба, административният орган дължи произнасяне само и единствено относно съответствието с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, като наличието, респективно липсата на учредени вещни права, в т.ч. и право на преминаване през съседни имоти, е поставено извън пределите на проверката, която се извърша по реда на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. Прието е още, че от съдебно-техническата експертиза се доказа, че внесеният идеен проект отговаря на предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, като при условие, че в надлежно одобрен ПУП-ПРЗ е допуснато достъпът да се осъществява именно през прохода, разположен в УПИ VІІ-1478, не може отказът за одобряване на внесения проект да се основава единствено и само на това обстоятелство. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на процесното решение, като е приел, че са представени всички изискуеми документи по чл. 143 от ЗУТ, както и че в инвестиционния проект са спазени отстоянията до регулационните граници и до сгради в съседни урегулирани имоти, като са постигнати устройствени показатели, заложени в действащите ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ І-1480 в кв. 77 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас. Направен е извод, че липсата на учредено право на преминаване през в УПИ VІІ-1478 не може да се приеме за съобразено с нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, в която такова изискване не е заложено, както и че липсата му може да бъде преодоляна по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Прието е още, че констатираните несъответствия по първоначалното заявление са били отстранени с допълнително представената проектна документация, депозирана със заявление вх. 70-00-1630/3/21.05.2019 г., с която първоначално представената такава е била коригирана и допълнена, в какъвто смисъл са били и дадените указания от административния орган. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Правилно административният съд приема, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Неправилен обаче е извода на съда, че отказът е издаден при правилно приложение на материално-правните разпоредби, както и че приложими по отношение на процесния идеен инвестиционен проект са разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. Изискванията за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти са посочени в чл. 141 чл. 145 от ЗУТ, както и в Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. По отношение на идейните инвестиционни проекти, какъвто е процесния, приложимата разпоредба на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ предвижда, че тези проекти подлежат на съгласуване от главния архитект на общината въз основа на предварителна оценка за съответствие по чл. 142, ал. 2, като отказ за съгласуване на идеен инвестиционен проект може да се прави само по законосъобразност. В съответствие с чл. 142, ал. 2 от ЗУТ идейният инвестиционен проект може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие на идейния инвестиционен проект, обхващаща съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта. Обхвата на оценката е подробно регламентиран в чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, като съгласно ал. 6, т. 2 на същата разпоредба оценката се извършва като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма консултант, несвързана с проектанта. Цитираните норми дават основание да се счита, че дори само наличието на едно несъответствие на инвестиционния проект може да бъде прието за основание за отказ за съгласуване и одобряване на този проект. В тази връзка следва да се има предвид също така, че според нормата на чл. 142, ал. 1 от ЗУТ съгласуваният и одобрен идеен инвестиционен проект е и предпоставка за издаване на разрешението за строеж, поради което евентуалните пречки за одобряването на идейния инвестиционен проект е пречка и за издаване на разрешението за строеж.