Решение № 6567 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11126/2009 г.

Решение № 6567 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11126/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлин Савов Михайлов против решение № 53 от 18.06.2009 г. по адм. дело № 542/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2 от 06.01.2009 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, с която служебното правоотношение на Михайлов е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като заповедта е издадена извън установения в нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл едномесечен срок за постановяването й, както и че не са изпълнени условията за прекратяване на служебното правоотношение съгласно цитирания текст, тъй като оценката е направена в нарушение на процедурните изисквания при нарушаване правото му на защита. Поддържа също, че съдебният акт е постановен е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован, поради това че не са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, а изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът - генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба е на становище, че жалбата е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град, предмет на касационно обжалване, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не извършва цялостна проверка на законосъобразността на административния акт на основанията, посочени в чл. 146 от кодекса. Преценката на съда обхваща процедурата по атестиране, но не и спазването на процесуалните изисквания за издаване на заповедта с оглед обстоятелството, че заповед за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание следва да бъде издавена в едномесечен срок от получаване на най - ниската възможна оценка. Този недостатък на съдебното решение е още по - съществен като се има предвид, че част от възраженията на жалбоподателя против административния акт са точно в този смисъл. В противоречие с разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (текст, който следва да намери субсидиарно приложение съгласно чл. 144 от АПК) доводът на жалбоподателя, че заповедта е издадена след изтичане на установения в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл едномесечен срок за постановяването й, не е обсъден от първоинстанционния съд. В нарушения на цитираната норма от ГПК съдът не излага и мотиви за причините, поради които приема, че не е осъществено посоченото от жалбоподателя нарушение на процедурата по издаване на административния акт. В този смисъл липсват и съображения, обосноваващи крайният извод на съдебния състав, че при постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Посочените по-горе нарушения на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 от АПК и на чл. 236, ал. 2 от ГПК са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не са направени съобразно изискванията на закона или е пречка (при липса на мотиви) да се провери правилността на постановения акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първата инстанция следва да провери законосъобразността на поставения административен акт съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди всички доводи на страните и въз основа на тяхната съвкупна преценка със събраните доказателства да направи крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспорената заповед на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи конкретни съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото административният съд ще се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,