Решение № 5272 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7915/2024 г.
ВАСТрето отделение21.05.2025 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 9202 от 19.06.2024г., постановено по административно дело 11729/ 2023г. по описа на Административен съд София- град.
ОСЪЖДА М. А. К. от гр. Радомир да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА М. А. К. от гр. Радомир да заплати на Аресгаз ЕАД- град София, направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. К. от гр. Радомир срещу Решение 9202 от 19.06.2024г., постановено по адм. дело 11729/ 2023г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена нейната жалба срещу Решение Ж-925/ 01.11.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредба 3/ 2013 г./ е прекратено производството по подадената от лицето жалба с вх. Е-11М-00-31/ 06.06.2023г., поради нейната неоснователност. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на решението на КЕВР, като се върне преписката със задължителни указания по прилагане на закона, както и присъждане на разноски за всяка инстанция. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Башлиева, счита подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана, а постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Моли да се остави решението в законна сила и в полза на КЕВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Аресгаз ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, в писмен отговор чрез процесуален представител адв. Малева, счита касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита същата за подадена в срок, от надлежна страна, допустима, но по същество за неоснователна. Смята, че не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е Решение Ж-925/ 01.11.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по жалба с вх. Е-11М-00-31/ 06.06.2023г., подадена от М. А. К., срещу Аресгаз ЕАД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. А. К. срещу Решение Ж-925/ 01.11.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът, въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган КЕВР, в съответствие с предоставените му правомощия по ЗЕ. В тази насока съдът е обсъдил доводите на касатора, като е приел, че оспореното пред него решение на КЕВР отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа всички задължителни реквизити, включително и фактически и правни основания, послужили за издаването му. Преценил, че при провеждане на административното производство, административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъдени са наведените с жалбата твърдения на М. К., като е направена преценка на възраженията на жалбоподателя относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при извършване на проверка от страна на служители на Аресгаз ЕАД и съставените във връзка с нея съпроводителни документи. Посочил, че допуснатите нарушения при съставяне на констативния протокол от проверката в отсъствие на клиента не са нарушили правото му на участие в административното производство. На следващо място приел, че относно повредата в СТИ, становището в заключението от назначената съдебно-техническа експертиза не противоречи на свидетелските показания, събрани в хода на съдебното производство. В заключение е приел, че съгласно общите условия на договорите за продажба на природен газ от дружеството, не е налице нарушение на изискването купувачът да бъде уведомен за дължимите суми във връзка с установяване на СТИ, което не работи и не отчита преминалото количество природен газ през него, тъй като не съответства на метрологичните и техническите характеристики. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не се е съобразил с твърденията на жалбоподателя. Решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правните изводи на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията, както е прието в настоящият случай. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба 3/ 2013г. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспореното пред АССГ- Решение Ж-925/ 01.11.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно. Аргументите на касационния жалбоподател за противното не се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че от КЕВР са допуснати процесуални нарушения. Обосновано съдът е приел, че Комисията е действала изцяло в рамките на правомощията й по закон. За да прекрати административното производство, същата е направила необходимото за събирането и изясняването на всички относими за случая факти и обстоятелства, като не е допуснала и нарушение на чл. 35 и/ или чл. 36 АПК. В настоящия случай са налице предпоставките, пораждащи правото на продавача на природен газ за преизчисляване на използвания природен газ, поради установено неизмерване, неправилно и/ или неточно измерване на доставения природен газ. При извършване на регулярна техническа проверка и установена нарушена цялост на метрологичната пломба, поставена на СТИ, отчитащо доставените количества природен газ, газоподаването към обекта на жалбоподателката е спряно, като СТИ е демонтирано и запечатано, поради съмнения на дружеството от неправомерно въздействие върху СТИ и поради високата степен на обществена опасност предвид, че се касае за съоръжения с повишена опасност. Това действие е обективирано в констативен протокол 462/18.05.2023 г. Уредът е изпратен за експертиза в БИМ, чието заключение е, че разходомерът не работи и не отчита преминалото количество газ през него. Установена е външна намеса, с която е предизвикана механична повреда на мотовилката, което води до неотчитане количеството преминал природен газ. Съставен е Констативен протокол 85/ 03.07.2023г. на БИМ- представляващ официален документ, издаден от компетентен орган. При установяване на ползване на природен газ без да се отчита от средство търговско измерване или при изменение на показанията на средството за търговско измерване, продавачът има право без уведомление временно да прекъсне снабдяването с природен газ на купувача. Възникналото задължение в размер на 1078,41 лева е начислено в изпълнение на предвиденото правило в чл. 28 от Общите условия на договорите за продажба на природен газ от дружеството. Комисията в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства е установила, че жалбата е неоснователна и обосновано с решение е прекратила преписката. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора- искането на ответниците за присъждане на направените в производството разноски съответно за адвокатско и за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определена, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Касаторът следва да заплати на ответника Аресгаз ЕАД сума в размер на 400 лева, определено в съответствие с чл. 9, ал. 1 от Наредба 1/2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение