Решение № 55 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5726/2007 г.

Решение № 55 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5726/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). В. Н. Ж. и Т. Й. Т. от гр. В. обжалват решението на Варненския окръжен съд, постановено на 16.07.2007 г. по гр. д. № 820/2007 г. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Молят решението да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касационна жалба Р. Я. Я., С. Г. Я., С. Р. Я. и Г. Р. Я. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл. 108 ЗС. С обжалваното решение, постановено на 16.07.2007 г. по гр. д. № 820/2007 г. Варненският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. Й. Т. и В. Н. Ж. срещу Р. Я. Я., С. Г. Я., С. Р. Я. и Г. Р. Я. иск за предаване владението на реална част с площ от 397 кв. м. от недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. "В", представляващ имот пл. № 173 по КП на м. "В". Прието е, че не е установена идентичността между притежавания преди одържавяването от Й. Т. Я., наследодател на Т. Й. Т. и В. Н. Ж. земеделски имот с имота, посочен в решение № 238/15.07.1994 г. на ПК-Варна и съответно ищците не се легитимират като собственици на претендирания имот по силата на земеделска реституция спрямо ответниците по иска Р. Я. Я., С. Г. Я.,С. Р. Я. и Г. Р. Я., които основават правата си на придобиване на собственост по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила чл. 127 ГПК (отм.), чл. 157 ГПК (отм.), чл. 188 ГПК (отм.) и правилно е приложен материалният закон (чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, § 4к ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 18б, ал. 2 ППЗСПЗЗ). При наличие на оспорване на права, за които се твърди, че са придобити по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ, направено от страна на неучаствували в проведеното пред ПК (сега ОСЗ) производство лица, в тежест на ползуващите се от решението на ПК (сега ОСЗ) е да установят по категоричен начин наличието на всички предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на този закон. В случая ответниците по предявения иск Р. Я., С. Г., С. Р. и Г. Р. са оспорили изложеното в исковата молба твърдение за придобиване право на собственост върху претендирания имот по реда на ЗСПЗЗ като са поддържали, че не е налице идентичност между придобития от наследодателя на Т. Й. и В. Н. през 1937 г., описан в н. а. № 157/1937 г. имот с посочения в решението на ПК имот № 7858 от КП на местността, изработен през 1956 г., а оттам и с процесния имот, за който твърдят, че не е предмет на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е посочен като съседен на възстановения с решение № 238/15.07.1994 г. на ПК-Варна. Правилно с оглед на така направеното оспорване съдът е приел, че в тежест на ползуващите се от решението на ПК лица е да установят по категоричен начин, че действително техният наследодател Й е притежавал преди образуването на ТКЗС правото на собственост именно върху процесния имот, вкл. като докажат неговата идентичност с описания в н.а. № 157/1937 г., както и с имот пл.№ 7858 по КП от 1956 г., тъй като в решението на ПК (сега ОСЗ) е посочено, че правото на собственост се възстановява във възстановими стари реални граници, т.е. граници, които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуване на ТКЗС и ДЗС (чл. 18б ППЗСПЗЗ). След като наследодателят е придобил право на собственост върху имот, който не е бил нанесен към този момент на кадастралната карта на съответната местност, установяването на обстоятелството, че е придобил и евентуално притежавал имот в тази местност преди образуването на ТКЗС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост във възстановими стари реални граници. Идентичността на придобития от наследодателя имот с имота, нанесен в кадастралния план следва да бъде установена по категоричен начин по реда на пълното пряко доказване. Именно в съответствие с тези правила въззивният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса, поради което изложените в касационната жалба доводи, че в тежест на ответната страна е да докаже липсата на пълна идентичност, а оттам и че решението на ПК (сега ОСЗ) не удостоверява придобиване на права, следва да се приеме за неоснователно. Неоснователно е и изложеното в касационната жалба оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е основал извода си за липса на идентичност на заключението на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза, а не на представените писмени доказателства, установяващи границите на придобития от наследодателя имот към 1956 г. (момента на изработване на кадастрален план за местността). Въззивният съд е обсъдил задълбочено и в съответствие с изискването на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) заключението на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза и правилно е обосновал именно с това заключение извода си за липса на идентичност между придобития от наследодателя Й през 1937 г. имот с процесния. Както вече беше посочено по-горе, не е достатъчно да се установи, че наследодателят е притежавал към 1937 г. имот при съседи, част от които съвпадат със съседите, посочени в кадастралния план от 1956 г., за да се приеме, че е налице пълна идентичност, особено ако в разписния лист към този кадастрален план като собственик на претендирания имот е посочено друго лице, както в настоящия случай (имот № 7858 по КП от 1956 г. е записан на името на К. Ш., а не на наследодателя Й.). За възстановяване правото на собственост върху един имот във възстановими стари реални граници от съществено значение е установяване по категоричен начин принадлежността на правото на собственост към момента на заснемането на имота и нанасянето му в съответния кадастрален план в граници, установени по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред. Информация за границите на имота може да бъде събрана чрез анкетиране само при липса на информация в кадастрален план, комасационен план, аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове и други графични материали и данни (арг. от § 4к, ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 18б, ал. 2 ППЗСПЗЗ). Когато обаче за съответната местност е изработен кадастрален план, възстановяване на право на собственост във възстановими стари реални граници може да бъде извършено само ако и доколкото границите на имота са установени от съдържащите се в този план данни. Както вече беше отбелязано, при направено оспорване на реституционния ефект на решението на ПК (сега ОСЗ) ползуващите се от това решение лица следва да установят наличието на всички изискуеми от ЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване на собствеността, вкл. спазването на предвидените в закона изисквания за начина на установяване границите на имота. Съдът разполага с правомощия по пътя на косвения съдебен контрол да обсъди наличието на тези предпоставки съобразно установените от събраните по делото доказателства данни за осъществяването на имащите правно значение факти. В случая правилно с оглед разпоредбите на § 4к, ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 18б, ал. 2 ППЗСПЗЗ въззивният съд е възприел заключението на съдебно- техническата експертиза, изготвена на основата на данните за границите на имота, съдържащи се в кадастралния план от 1956 г. Изводите му за непротивопоставимост на решение № 238/15.07.1994 г. на ПК-Варна на ответниците по предявения иск, за липса на идентичност между придобития от наследодателя на ползуващите се от това решение лица имот с имот № 7858 по КП, изработен през 1956 г., а оттам и с процесния имот са правилни и законосъобразни. Не са налице заявените в касационната жалба основания за отмяна по смисъла на чл. 218б ГПК (отм.), поради което по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение