Решение № 15105 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2020 г.

Решение № 15105 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2020 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от "Еко Ферма 2015" ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Дундов, срещу решение № 2149/22.04.2020 г. постановено по адм. дело № 2515/2019 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против решение № 12/06/1/0.0.2507/2/01/04/01/23.03.2018 г., изх. № 01-123-2600/68/23.03.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Монтана. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие, с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. И. /пълномощно на л. 45 от първоинстанционното дело/, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Еко Ферма 2015" ЕООД, представлявано от управителя М. П., срещу решение 12/06/1/0.0.2507/2/01/04/01/23.03.2018 г., изх. № 01-123-2600/68/23.03.2018 на директора на ОД на ДФЗ-Монтана, с което на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 13, чл. 38, ал. 1, т. 24 във вр. чл. 33, ал. 2, във вр. чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, на дружеството е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 12/06/1/0.0.2507/25.01.2016 г. и е наложена финансова корекция в размер на 48 895 лв. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани", по което е сключен договор № 12/06/1/0.0.2507/25.01.2016 г. за отглеждане на 30 броя щрауси. При извършване на административни проверки след първо плащане по време на изпълнение на договора е установена липсата на удостоверение от БАБХ за регистрация на животновъден обект - приложение № 6 към чл. 24, ал. 1 от Наредбата. При извършена в периода 29. 03. -04.04.2017 г., проверка на място, експертите на РТИ-Монтана са установили, че от началото на м. януари 2017 г. и към момента на проверката, в стопанството се отглеждат 5 броя щрауса, при задължение на ползвателя по бизнес план да поддържа и отглежда 30 броя щрауса. Констатирано е, че са закупени два имота - угар и естествена ливада, върху които не е създадено трайно насаждение от сливи на площ 7 дка. Изчислен е икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, от 2 237. 02 евро, формиран от 5 броя щрауси и установените на закупената земя култури. С писмо изх. № 01-123-2600/434/01.11.2017 г. директорът на ОД на ДФЗ-Монтана е уведомил "Еко Ферма 2015" ЕООД че във връзка с открито на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, производство по налагане на финансова корекция, има право на писмени възражения относно нейната основателност и размер, и при необходимост може да приложи доказателства. В указания срок е постъпило възражение от управителя на дружеството, в което е посочено, че при кандидатстване по мярката животновъдният обект е бил регистриран на основание чл. 51 ЗВМД, а след промяна в нормативната уредба са предприети действия за регистрация по чл. 137 ЗВМД. Оспорено е твърдението на органа, че дружеството не полага дължимата грижа на добър стопанин, тъй като вирусно заболяване сред животните се предава по въздушен път и не подлежи на ограничаване, за което административният орган бил многократно информиран. Относно неспазването на срока за създаване на трайни насаждения е посочено, че усилията били насочени към подсигуряване на добри условия и грижи за животните, при това имало неблагоприятните метеорологични условия - постоянни поройни дъждове и силни ветрове. Органът приел за частично основателно подаденото възражение, като с оглед констатираните несъответствия издал оспореното решение за налагане на финансова корекция, като посочил, че не е доказано възстановяването на необходимия съгласно бизнес плана брой щрауси, нито засаждането на изискуемите 7 дка трайни насаждения, както и че с писмо от ОДБХ-Монтана е уведомен за издаденото удостоверение за регистрация по чл. 137 ЗВМД. Въз основа данните от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. изслушаните съдебно-икономическа и ветеринарномедицинска експертизи, Административен съд-София град е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми и в съответствие с материалния закон. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за безспорно установено неизпълнението от страна на дружеството на задълженията му, заложени в бизнес плана, както и че не са налице "непреодолима сила", нито "извънредни обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на Наредбата и чл. 2, § 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати в случая съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 14/2015 г., издадена на основание чл. 9 а ЗПЗП, съгласно нейния § 4 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена при условията на горепосочената Наредба № 14/2015 г., а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 38, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от същата наредба. Неоснователно се твърди и, че административният орган не е съобразил преходната разпоредба на § 12, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗПЗП /обн., ДВ, бр. 2/2018 г./, според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, ал. 2 от ПРСР 2014-2020 г., се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Именно в изпълнение на цитираната разпоредба и с оглед на момента на започване на производството, органът се е позовал в решението си и на Наредба № 14/2015 г., в чийто чл. 38, ал. 1 са изброени условията при които ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Цитираната в жалбата съдебна практика е в същия смисъл - че редът по ЗУСЕСИФ е неприложим, като следва да се отбележи, че всички атакувани по визираните от касатора дела, актове за установяване на публични държавни вземания, са издадени след обнародването и влизането в сила на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и ред за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, която е неприложима в настоящия случай, при който решението е издадено на 23.03.2018 г. и е относим редът по Наредба № 14/2015 г. Не намират основание и доводите на касатора, че административният акт е издаден при липса на мотиви относно размера и начина на формиране на финансовата корекция. В решението за налагане на финансова корекция, след обсъждане на представеното от ползвателя възражение и частичното му приемане е посочено, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 13 и чл. 38, ал. 1, т. 24, във вр. чл. 33, ал. 2 във вр. чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г. и на изброени клаузи от договора се отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по последния и е определен размер на финансовата корекция. Съгласно цитираните разпоредби, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, когато: чл. 38, ал. 1, т. 2 - бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; т. 13 - не е спазил заложените в бизнес плана срокове, в които е предвидил да извърши засаждане/засяване на земеделските култури през всички години от изпълнението на бизнес плана и т. 24 - са налице условията на чл. 33, ал. 2, във вр. с чл. 15, ал. 2 - бизнес планът трябва да показва, че кандидатът ще поддържа размер на стопанството не по-малък от левовата равностойност на 8 000 евро, измерен в СПО, за периода от датата на подаване на заявлението за подпомагане до осъществяване на планираното увеличение. За да достигне до този извод, органът е приел, че бизнес планът не е изпълнен, тъй като в него са заложени за отглеждане 30 броя щрауси, а при проверката на място са установени само 5 броя. Наред с това е констатирано, че липсва засаждане на 7 дка сливи в срока, посочен в бизнес плана, както и че икономическият размер на стопанството, измерен в СПО е 2 273. 02 евро, което е под изискуемия минимум от 8 000 евро. С оглед изложеното и във връзка с посочените разпоредби законодателят е предвидил, че при констатирани несъответствия ползвателят на помощта няма право на второ плащане и дължи връщане на първото плащане по договора, като органът не може сам да определя размера на корекцията, която е връщане на цялото първо плащане. Цитираната в тази връзка в касационната жалба съдебна практика също е неотносима, доколкото касае друга фактическа обстановка и различна мярка от ПРСР, за която са неприложими разпоредбите на Наредба № 14/2015 г. Не се установява и твърдяното нарушение на материалния закон. Съгласно § 1, т. 15 от ДР на Наредбата, "непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., а именно: смърт на бенефициера; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Съгласно § 5 от Преамбюла на Регламента, националните органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда. Доколкото по делото е доказано, че дружеството е закупило заложения по бизнес план брой животни, но поради болести, по-голямата част от тях са умрели, следва да се отбележи, че според заключението на ветеринарномедицинската експертиза, основната причина за високата смъртност на щраусите е афлатоксикозата, която е отключила развитието на инфекциозно заболяване, като при липсата на тези заболявания е било възможно да бъдат покрити заложените в бизнес плана брой щрауси за отглеждане. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че според него вероятната причина за високата смъртност на животните е, че не е съобразено да бъде сменен фуража, с който се хранят, което е било задължение на ветеринарния лекар. На свой ред, изслушания по делото ветеринарен лекар на стопанството е посочил, че няма връзка между двете заболявания, тъй като едното е гъбично и може да бъде вкарано в стопанството чрез храната или чрез закупуване на нови животни, а инфекциозният бронхит се е появил след закупуването на нови животни. Най-общо от събраните доказателства се установява, че в стопанството на дружеството е имало голяма смъртност при животните, за отстраняването на която обаче не са предприети никакви мерки. Поради това, че изпълнението на бизнесплана предполага не само закупуване, но и отглеждане на животните за месо и яйца, липсата им е неизпълнение, което от своя страна води до връщане на първото плащане, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредбата и не попада в хипотезата на "непреодолима сила и извънредни обстоятелства", което изрично е отбелязано от органа в издадения от него акт. Липсва спор между страните и че заложените в бизнесплана 7 дка сливи не са засадени, което също представлява неизпълнение на последния, по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 13 от Наредбата. С оглед установеното е изчислен и икономическият размер на стопанството, който е потвърден от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, в размер на 2 273. 02 евро - под нормативно установения минимум от 8 000 евро. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се има предвид, че здравословното състояние на управителя на дружеството също не може да се приеме за "непреодолима сила и извънредно обстоятелство". Представената с касационната жалба, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза не е приета от съда - заключението е изготвено по друго дело и не е събрано по надлежен начин в настоящия процес, поради което твърдението за професионална нетрудоспособност е недоказано и неподкрепено с доказателства, още повече, че тя трябва да е дългосрочна, съгласно изискванията на чл. 2, § 2 от Регламента, за което да се представят необходимите документи. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г. финансовата помощ се предоставя за създаване и развитие на стопанства на млади земеделски стопани. В процесната хипотеза, административният орган обосновано е приел, че е налице неизпълнение на основни дейности и цели, поставени при изпълнението на бизнес плана, тъй като ползвателят не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил първо плащане. Изискването по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г. за поддържане на икономическия размер на стопанството е обективно и неизпълнението му само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 38, ал. 1 от Наредбата. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на проекти по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства. При липсата на животни и засадени трайни култури не може да се претендира подпомагане на ползвателя за тяхното отглеждане. По отношение твърдението за неправилно определен размер на държавната такса, вносим от жалбоподателя в първоинстанционното производство, следва да се отбележи, че съгласно чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 13/14.02.2020 г. /, при оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства са пропорционални, в размер на 1 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв. В случая производството по издаване на решението за налагане на финансова корекция е започнало по реда на ЗУСЕСИФ и правилно съдът е събрал държавна такса в размер на 1 на сто от определения от органа размер на финансовата корекция. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява, своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, "Еко Ферма 2015" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ОД на ДФЗ-Монтана сумата от 100 лв, в определен от съда размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение