Решение № 4 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3832/2016 г.

Решение № 4 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3832/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 638/01.08.2019 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на А. К. Г. на въззивно решение № 3460/27.04.2016 г. по гр. дело № 14808/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.08.2015 г. по гр. д. № 20770/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Националният компенсационен жилищен фонд му дължи сумата от 5 578, 23 лв. – главница по заявление № 94 – А – 191/11.05.2010 г. като неоснователен. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски градски съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗУПГМЖСВ, тълкувана във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗУПГМЖСВ правото на изплащане на дължимата финансова компенсация на правоимащите лица възниква при придобиване на жилище или започване на изграждането на такова, а се получава по определения от УС индекс към датата на възникване на правото. Законът свързва правото на изплащане на левовата индексация на правоимащите с момента на придобиване или започване изграждането на жилища. Към този момент се изчислява дължимата финансова компенсация в лева по определен от УС индекс към този период. Съдът е приел, че ищецът е придобил право да му бъде изплатена индексация на 16.04.2010 г., когато с нотариален акт № 55, том 1, рег. № 2058, дело № 47/10 г. е закупил недвижим имот. Същият е уведомил комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ за възникналото право на 11.05.2010 г. като е подал молба за заплащане на компенсация, а с решението по протокол от 12.05.2010 г е изчислена дължимата компенсация в размер на 15 144, 96 лв. С тези действия е завършен фактическият състав, от който е възникнало вземането на ищеца за компенсация в посочения размер. Въззивният съд е посочил, че законът не определя срок, в който дължимата компенсация да бъде заплатена, след като е изчислена по определената процедура. Ето защо, за да бъде поставен в забава НКЖФ е следвало да бъде поканен да плати определената с решението компенсация. Ищецът не твърди да е изпратил такава покана преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Счел е, че ролята на такава играе искането за определяне на компенсацията от 11.05.2010 г, но съдът е приел, че то е касаело възникването на задължението за компенсация и няма отношение към срока на изпълнение. С тези мотиви е достигнал до извода, че след като ответникът не е поставен в забава същият не дължи обезщетение за забавено плащане. Съответно ищецът няма вземане за мораторна лихва. Освен това въззивният съд е посочил, че щом не притежава такова вземане, А. К. Г. не би могъл да го "приспадне" от изплатената на 10.12.2013 г. компенсация от 15 144, 96 лв. С плащането на последната НКЖФ изцяло е погасил единственото си ликвидно и изискуемо парично задължение към ищеца. Ето защо, Софийски градски съд е приел, че разпоредбата на чл. 76 ЗЗД не намира приложение по казуса, тъй като нормата предполага наличието поне на две еднородни задължения. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира разноски. Ответникът не взима становище по касационната жалба нито в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито в открито съдебно заседание. Отговорът на релевирания въпрос като основание за допускане на касационно обжалване е следния: Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/, както и Правилника за приложението му, определят условията и реда за уреждане правата на граждани, притежаващи жилищно-спестовни влогове в ДСК към 31.12.1990 г. Процедурата е подробно разписана в тези нормативни актове като съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗУПГМЖСВ дължимите като финансова компенсация суми се изплащат на правоимащите лица след придобиване или започване изграждането на жилища. При тълкуване смисъла и значението на тази законова разпоредба се налага изводът, че законът свърза правото на изплащане на левовата индексация на правоимащите с момента на придобиване или започване изграждането на жилища, т. е за да възникне правото титулярът на жилищно-спестовния влог следва да е придобил жилище или започнал изграждането на такова. Размерът на левовия индекс за едно спестовно число се определя от Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд, а изплащането на левовите компенсации се извършва от фонда чрез местните комисии по реда на постъпилите заявления за реализирани права. Националният компенсационен жилищен фонд е административен орган към МС на РБ, чиято цел е финансово компенсиране на гражданите със средства одобрени със Закона за държавния бюджет, поради което той няма качеството "длъжник" и по отношение на него не се прилагат разпоредбите на ЗЗД относно забавата на длъжника. Съобразно отговорът на поставения въпрос въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила установяващи задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал. 1 ГПК. При този изход на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение