Решение № 11592 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2009 г.

Решение № 11592 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административно процесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по молба от Димитър Стефанов Ганев, управител и представител на "СВЯТ СВЯТ" ООД гр. Велико Търново за отмяна на влязло в сила решение № 2232 от 6.03.2007 г. на ВАС, Първо А отделение по адм. дело № 8042/2006 г. с което е оставено в сила решение № 592 от 12.06.2006 г. по адм. дело № 534/2005 г. на Пловдивския окръжен съд. Към молбата е приложено решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), пета секция по делото "Булвес" АД срещу България, на което молителят се позовава, за да мотивира искането си за отмяна на соченото основание - чл. 239, т. 6 от АПК, тъй като счита, че е налице идентичност между фактическата обстановка и оформените правни изводи по посоченото дело на "Булвес" АД и тези на Пловдивския окръжен съд и Върховния административен съд и това е достатъчно основание да се приеме, че е налице основание за отмяна на съдебните решения и връщането им за разглеждане по същество. Ответникът по молбата за отмяна, Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт в писмено становище я оспорва като поддържа, че не е налице соченото основание. Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи . Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна за допустимо, тъй като молбата е подадена от активно легитимирана страна. Едногодишният срок по чл. 240 от АПК тече от момента на влизане в сила на решението на Европейския съд за защита на правата на човека, тъй като от този момент възниква основанието за отмяна, а тримесечният срок - от узнаването на основанието за отмяна В случая решението на ЕСПЧ, на което се позовава молителят е от 22.01.2009 г., молбата за отмяна е подадена на 23.02.2009 г., поради което следва да се приеме, че е в срок, от което следва, че е и процесуално допустима. По същество, по твърдението за наличието на правното основание за отмяна - чл. 239, т. 6 от АПК Петчленният състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Според съдържанието на цитираната правна норма на отмяна ще подлежи този съдебен акт, за който с решение на ЕСПЧ е установено, че противоречи на Конвенцията , което на практика означава противоречие с материалния закон. Нормата е конкретна и изрична и не подлежи на тълкуване. Буквалният й смисъл означава с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая молителят се позовава на Решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение е неотносимо към молителя в настоящето производство, който не е бил страна по делото, по което е постановено, поради което и няма действие спрямо него. От това следва, че не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влезлите в сила решения по настоящата молба за отмяна. По изложените съображения, при установена липса на основание по чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на влезлите в сила решения искането е неоснователно и молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,