Решение № 8542 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2015 г.

Решение № 8542 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Димитър Георгиев Пращинков и на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-Варна срещу решение № 2190/26.10.2015 г. по адм. д . № 2245/2015 г. на Административен съд Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационните жалби-Георги Димов Георгиев и Радка Николова Георгиева не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Димов Георгиев и Радка Николова Георгиева срещу заповед № 18-4206/01.06.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-Варна, с която е отказано изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор 10135.2526.205 на вписване на право на ползване на Георги Димов Георгиев и Радка Николова Георгиева. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията в съдебното решение. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: На заявителите Георги Димов Георгиев и Радка Николова Георгиева е учредено право на ползване /сервитут/ по силата на заповед № 2631/18.09.1979 г. на заместник-председателя на ОбНС-Варна по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. По силата на тази заповед им е признато право на преминаване чрез откриването на път през чужд имот - поземлен имот с идентификатор 10135.2526.205 до собствения им имот. Процесната им претенция е да се отрази това сервитутно право в кадастралния регистър. Поради това действието на тази заповед на основание чл. 31а ЗКИР следва да бъде зачетено. Така постановено решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установи фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и констатацията за наличие на достъп пред чужд имот до собствения на заявителите имот, установен с административен акт-заповед № 2631/18.09.1979 г. на заместник-председателя на ОбНС - Варна. Спрямо така установените факти първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 31а, ал. 1 ЗКИР за отразяване в кадастъра на зони на ограничения върху недвижими имоти, произтичащо от сервитут или ограничение - в случая от учредено право на достъп, на преминаване върху чужд имот до собствения имот. В разглеждания аспект неоснователни са твърденията, поддържани и пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция за нищожност на заповед № 2631/18.09.1979 г. на заместник-председателя на ОбНС-Варна. В производство като процесното нито съдът, нито административният орган могат да се произнесат по валидността на цитираната заповед. Претендиращият нищожност на заповедта може да иска обявяването й за невалидна по реда на оспорване на индивидуален административен акт, ако такъв е ред е допустим по закон, още повече че законът предвижда обжалване на заповед като цитираната по гражданско правен ред. Поради това правните последици на тази заповед следва да бъдат зачетени, в какъвто смисъл е и правният извод на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, като е приел оспорения пред административен акт в хипотезата на отказ за незаконосъобразен, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. При постановяне на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми, което сочи на неоснователност на касационните жалби. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,