Решение № 12866 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2009 г.

Решение № 12866 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адв. Пламен Велчев от Адвокатска колегия Варна - пълномощник на Светла Николова Стоянова, против решение № 746/3.12.2008 г. по адм. дело № 1924/2005 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав. В жалбата се твърди, че неколкократно са искали спиране на делото на основание чл. 182, б. "г" ГПК (отм.), тъй като във Варненския районен съд е образувано гражданско дело № 9716/2007 г., ХХХ състав на основание чл. 108 от ЗС от Иван Стоянов Николов, решението по което ще има съществено значение за правилното решаване на административното дело. Сега искат ВАС да спре производството, а алтернативно - обжалваното съдебно решение да бъде отменено, тъй като мотивите на ВОС се основават на оценката на процесния имот определена по реда на чл. 99 и сл. от ППЗДС (отм.), а считат, че оценката по този правилник е неотносима към оценки на частна собственост, какъвто е случая. От ответника - Кмета на Община Варна е постъпила Молба - Становище, в която се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, защото не са налице твърдяните в нея пороци на решението. Иван Стоянов Николов не взема отношение по жалбата. От заинтересованата страна Атанас Янков Бочуков е постъпило писмено Възражение, в което се твърди, че касационната жалба от адв. Пламен Велчев не отговаря на действителността. Останалите заинтересовани страни - Стефан Калчев Тонев, Иван Георгиев Стойков, Йорданка Георгиева Парушева, Панайот Богомилов Георгиев и Евгени Богомилов Георгиев не заявяват становища. Взелият участие в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима като подадена в срок, но по същество е неоснователна. Определението за отхвърляне на искането за спиране на делото е правилно. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 746 от 3.12.2008 г. по адм. дело № 1924/2005 г., в производство по реда на § 31, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, вр. чл. 33, ал. 1 ЗАП (понастоящем отменен), Варненският окръжен съд, административно отделение, пети състав ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Светлана Николова Стоянова от гр. Варна, действаща лично за себе си и като пълномощник на Иван Стоянов Николов от гр. Варна, двамата като наследници на Стоян Николов Иванов, б. ж. на гр. Варна, против заповед № 259/10.06.2005 г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във вр. § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценката на имот № 623 по плана на новообразуваните имоти на СО "Боровец-юг", к. р. № 403, за площ от 251.00 кв. метра в размер на 805.71 лева и с втори диспозитив като законна и логическа последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателите да заплатят на Община Варна сумата от 80.57 лева на основание чл. 64, ал. 2 и 5 от ГПК (отм.). Първоинстанционният съд е констатирал, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, защото със заповед № 2269/1.11.2004 г. Кметът на Община Варна е упълномощил доц. Борис Корновски - зам. кмет при Община Варна, който е подписал заповедта, да одобрява оценките, изготвяни на основание § 4а, ал. 1 и 5 и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите на територията на Община Варна, попадащи в селищни образувания или включени в строителните граници на населеното място. Констатирал е също, че по отношение на имот № 623 заповед № РД-1-7706 /467/4.12.2002 г. на Областния управител на Област с административен център Варна, поправена със заповед № РД-1-7706/68/ 11.03.2003 г. на същия орган, е влязла в сила на 16.04.2003 г., поради което е посочил, че оплакванията на жалбоподателите, че в плана на новообразуваните имоти за тях е могло, но не е бил новообразуван имот с площ от 251.00 кв. метра, няма да бъдат обсъждани. Освен това е приел, че административният орган правилно и законосъобразно е определил оценката на имота по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като са спазени въведените от законодателя конкретни нормативни изисквания - в случая по реда на ППЗДС, тъй като имота е придобит от заинтересованата страна (Атанас Янков Бочуков) по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и размерът от 805.71 лева е правилно изчислен. Не са налице предвидените в закона предпоставки за оценяване по реда на Наредбата за текущи пазарни цени. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваната пред Окръжен съд - Варна от Светлана Николова Стоянова и Иван Стоянов Николов заповед № 0259/10.06.2005 г. на Зам. кмета на Община Варна с делегирани правомощия от титуляра - Кмета на Община Варна, е одобрена оценката на имот № 623 по плана на новообразуваните имоти на местност "Боровец-юг", к. р. № 403, землище кв. Галата, за площ 251 кв. м, в размер на 805.71 лв., като на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, цената по оценката следва да бъде заплатена от Атанас Янков Бочуков, в тримесечен срок от влизането в сила на заповедта. В заповедта не е изрично отразено, но сумата по така определената оценка се изплаща на бившите собственици на имота - в случая на наследниците на Стоян Николов Иванов. В заповедта е посочено като правно основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. бр. 44 от 2001 г.) във връзка с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е начин за определяне на оценки не при първично, а при последващо придобиване на правото на собственост от ползвателите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за придадените им части от имотите на бившите собственици, от които не може да се образува самостоятелен имот. В тази връзка за яснота следва да се отбележи, че с одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Когато претендираните от бившите собственици по земеделската реституция земи се намират в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава (както в случая видно от решение № 574/7.12.98 г. на ПК гр. Варна), но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Затова и в решенията на поземлените комисии (общинските служби по земеделие и гори или наименовани понастоящем само общински служби по земеделие) не се посочват граници (съседи), а се описват само размерът, местността и землището, в която са се намирали земеделските земи - раздадени на ползватели или останали държавни (общински). В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително и неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че планът на новообразуваните имоти на селищно образувание "Боровец - юг" е влязъл в сила и според него процесните 251 кв. метра са придадени към имота на ползвателя Атанас Янков Бочуков с № 623 по ПНИ. Въпросът защо е записан на това лице, а не на бившите собственици - наследници на Стоян Николов Иванов след като надхвърля 250 кв. метра не може да бъде разрешен в настоящото производство, което е само по оценката на този придаден имот. Самият размер на оценката е правилно изчислен на основание § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ като земя, разположена в селищно образувание, каквото безспорно е "Боровец - юг", землище Галата, Община Варна. Друг начин на изчисляване на оценката е неприложим за конкретния случай. Неоснователно е оплакването и респ. искането за спиране на настоящото производство, защото законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му и съдебното решение по гражданското дело няма да има значение за правилното решаване на административното дело, тоест не е налице преюдициалност на спора. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Варненския окръжен съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,