Решение № 3121 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 830/2018 г.

Решение № 3121 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 830/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника гл. юрк. Рътарова, против решение № 15272 от 12.12.2017 г., поставено по адм. д. № 2032/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли подадената от дисциплинарно наказаната жалба. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. К. Г., чрез пълномощника си адв. Гайдаджиев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил заповед № ЛС-04-2189/30.12.2016 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на В. К. Г. - държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Софийски районен съд е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателката като ДСИ не е допуснала действие или бездействие, което да е забавило производството по проверяваното изпълнително дело, не е извършила действие или бездействие, което е накърнило престижа на съдебната власт или на органа по назначаването или да не е изпълнила други служебни задължения. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е разгледал поотделно всяко от сочените нарушения по изпълнителното дело, предприетите от ДСИ действия и причините, които са наложили извършването, съответно неизвършването на определени изпълнителни действия. По отношение на първото посочено от министъра на правосъдието нарушение - ДСИ не е изпълнила исканията на взискателя за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, съдът обосновано приема, че не се установява виновно извършено от дисциплинарно наказаната нарушение, което да попада в хипотезите по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ, доколкото териториалния обхват на държавните съдебни изпълнители е на ниво районен съд и жалбоподателката не би могла да се разпростира и да извършва изпълнителни действия (опис на движими вещи) в друг район на действие. По отношение на второто, визирано от административния орган нарушение - неизпълнение на искането на взискателя да се задвижи процедура по чл. 448 от ГПК (искане длъжникът да бъде призован пред съда за деклариране на имуществото си), съдът е приел, че е несъставомерно, поради това, че по време на депозиране на молбата от взискателя, Г. е била в законен отпуск и по нея се е произнесъл неин колега, с нареждане до банката за запор на сметките на длъжника. Решаващият състав е приел, че не може да се ангажира дисциплинарна отговорност за действията на заместващия дисциплинарно привлеченият държавен съдебен изпълнител. По третото нарушение - неспазване на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (НОРИДПИ), съгласно която разпоредба задължение на съдебния изпълнител е да прави на всеки шест месеца пълно проучване на имуществото на длъжника и да изпраща справка на общината, тричленният състав е приел, че също не осъществява изискуемите нормативно установени предпоставки, квалифициращи действията на Г., като виновно неизпълнение на служебните задължения. В случая взискателката е спряла да подава декларацията по чл. 8, ал. 2 от НОРИДПИ, което е било предпоставка за спиране на издръжката от общината през месец декември 2014 г., поради което за ДСИ не е съществувало задължение за проверка на имущественото състояние на длъжника, вследствие на което да предостави информация на общината по реда на чл. 9, ал. 2 от НОРИДПИ. В заключение съдебният състав е посочил, че за да бъде реализирана дисциплинарната отговорност на ДСИ следва да бъде установено от фактическа страна в какво се изразява нарушението, като последното бъде подведено в хипотезата по чл. 328а, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ. Посочването единствено на текстове от закона не е достатъчно за да бъде направен извод за извършено дисциплинарно нарушение. От правна страна следва да бъдат изведени изводи на основание фактическите констатации от обективна и субективна страна за съставомерност на нарушението. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на сочените нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба по същество се преповтаря фактическата обстановка, и причините мотивирали административния орган да наложи процесното наказание, без да се излагат конкретни аргументи по неправилно прилагане на материалния закон от съдебния състав, постановил оспореното пред настоящата инстанция решение. Правилата на местната подсъдност в изпълнителното производство са регламентирани в чл. 427, ал. 1 от ГПК, като в т. 3 е посочено, че молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая по искане на взискателя изпълнителното дело е образувано по нейния адрес - в съдебно изпълнителна служба към СРС. К. правилно е посочено в оспореното решение, с чл. 264, ал. 1 от ЗСВ е определен района на действие на държавния съдебен изпълнител, а именно на ниво районен съд. Съдебен изпълнител Г. има определен район на действие и не може да упражнява изпълнителни действия извън него. В случай, че взискателката е искала да се извърши опис на движимите вещи на длъжника в гр. К., тя е имала възможността да подаде молбата за изпълнение до съдебно-изпълнителна служба в Районен съд - Пирдоп. В разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 3 от ГПК е дадена възможност на взискателя по вземане за издръжка да упражни своя избор пред коя съдебно-изпълнителя служба да подаде молбата си, според предпочитания от него начин на изпълнение. Предвид изложеното, настоящият състав е съгласен с мотивите на първоинстанционния съд, че Г. не е извършила нарушенията, визирани в заповедта на министъра на правосъдието, като не е извършила опис на движимите вещи в дома на длъжника, поради това, че настоящият адрес на длъжника е в териториалния обхват на друга съдебно - изпълнителна служба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и досежно липсата на нарушение и по отношение на соченото от министъра неизпълнение - искането на взискателката за задвижване на процедура по чл. 448 от ГПК. В случая при подаване на искането, държавен съдебен изпълнител Г. е била в платен отпуски и е замествана от неин колега. По това искане е следвало да се произнесе друг държавен съдебен изпълнител, който обаче е разпоредил други изпълнителни действия - запор на сметката на длъжника. Дисциплинарната отговорност е лична, и не следва да се търси за действия извършени от други лица, поради което се споделят мотивите на тричленния състав за несъставомерност на соченото от административния орган нарушение. По отношение на третото нарушение, видно от доказателствата по делото, Община "И." е изплащала издръжка на взискателката, поради неплатежоспособност на длъжника по реда на НОРИДПИ, но само от м. август 2014 г. до м. декември 2014 г., поради липса на декларацията по чл. 8, ал. 2 от посочената наредба, която взискателят е длъжен да попълни преди всяко изплащане, за да декларира, че конкретния месец, не е получил издръжка от длъжника. Неподаването на декларация по чл. 8, ал. 2 от НОРИДПИ е отрицателна предпоставка за получаване на издръжката от държавата. Съдебният изпълнител не е следвало да извършва проверката по чл. 9, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НОРИДПИ, при условие, че издръжката, която се плаща от държавата е спряна. Основателни в тази връзка са възраженията на ответницата по касация, че проверката по чл. 9, ал. 1 от НОРИДПИ, е обвързана с изплащане на издръжката по чл. 8 от същата наредба. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че Г. не е извършила нарушение, като не е извършила служебна проверка на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс за целите на НОРИДПИ, тъй като е отпаднала необходимостта за подаване на информация до общината, поради спиране изплащането на издръжката от нея. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са налице фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответника по касационната жалба за извършени нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ във връзка с действията му на съдия изпълнител по посоченото в заповедта изпълнително дело. Не се установяват действия или бездействия, които неоправдано да забавят производството по изпълнително дело № 20009/2014 г. по описа на СИС при СРС, както и действия, респ. бездействия, които да накърняват престижа на съдебната власт или органа по изпълнението. В административния акт не се сочи действие, от посочените три нарушения, което да е забавило изпълнителното производство, както и какъв е периода на това забавяне. Никъде в заповедта не се и споменава за действия на съдия изпълнител Г., които да са уронили престижа на институцията. Разпоредбата на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, е бланкетна и за всеки конкретен случай е необходимо да се посочат фактите, подведени към текста, а в случая в заповедта липсват мотиви какви други нарушения е допуснал ДСИ и дали възприетите като нарушения на чл. 427 от ГПК, касаещи местната подсъдност, чл. 448 от ГПК и чл. 9, ал. 1 от НОРИДПИ, представляват такива по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. Дисциплинарнонаказващият орган е приел наличието на осъществените от жалбоподателката деяния, съставляващи нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ без да установи фактическата страна на елементите на състава на дисциплинарната отговорност, при липса на задълбочено и всестранно обсъждане на всички относими към отговорността на съдебния изпълнител факти и обстоятелства, което обосновава и допуснати нарушения на административно производствените правила при издаването на заповедта. Не е прецизирал периода на забавата и с кое точно от сочените в административния акт действия се е осъществила тази забава, което е необходимо условие за ангажиране на дисциплинарната отговорност по реда на чл. 328а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ. Неправилно дисциплинарният орган е приел, че Г. с действията си като съдия изпълнител по визираното дело е осъществила фактическите състави на дисциплинарни нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ и й е наложил дисциплинарно наказание по чл. 328б, т. 1 от ЗСВ - "забележка", поради което правилно първоинстанционният съд е отменил обжалваната заповед. Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващо адвокатско възнаграждение, същото като основателно и надлежно удостоверено следва да бъде уважено и Министерство на правосъдието да бъде осъдено да заплати 500 лева на В. Г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,