Решение № 9372 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2020 г.

Решение № 9372 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2020 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д., Д. Ж., Н. Ж. и Ж. Н. всичките от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв. П. Т., срещу решение № 2158 от 12.12.2019 година, постановено по адм. дело № 3190/2018 година по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата им и тази на А. М. срещу заповед № 3029/19.10.2018 година на зам. -кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – заместник-кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Б. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител юрк. С. Б. излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. М. не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на Д. Д., Д. Ж., Н. Ж., Ж. Н. и А. М. срещу заповед № 3029/19.10.2018 година на зам. -кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Б., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Четири броя гаражи" – постройка от допълващо застрояване с приблизителни размери 17, 00 м. /6, 50 м. и с приблизителна площ около 110 кв. м., находящ се в дъното на УПИ XVII-228, кв. 17 по плана на [ж. к. ], [населено място], ПИ с идентификатор 07079.607.182 по кадастралната карта на град Б.. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото безспорно е установено, че в началното на 2006 година в дъното на УПИ XVII-228, кв. 17 по плана на [ж. к. ], [населено място] касаторите заедно с Г. В. като възложители са изградили четири броя гаражи като допълващо застрояване. Строежът е извършен на един етаж с монолитна стоманобетонова скелетно-гредова конструкция с преградни стени от тухлена зидария, с плосък покрив, покрит с битумни хидроизолации. Съгласно заключението на вещото лице обектът представлява една сграда, макар в одобрената кадастрална карта, гаражите да са нанесени като самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 07079.607.182. 2. Същите са изградени на отстояние около 0, 40 м. от границата с УПИ XVIII-229, кв. 17, което противоречи на предвижданията на подробния устройствен план. Установено е също така, че за осъщественото строителство не са налице валидни, влезли в сила инвестиционни проекти и разрешение за строеж, като издаденото разрешение за строеж № 79-"З"/01.11.2005 година и проект са отменени със заповед № ДК-10-ЮИР-82/04.12.2012 година на началника на РДНСК – Югоизточен район, жалбата срещу която е отхвърлена с влязло в сила на 15.11.2013 година съдебно решение на Административен съд Б.. П. тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ. По силата на чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Предвид наличните по делото данни относно времето на извършване на строителството – началното на 2006 година, предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ за търпимост на строежа са неприложими, макар първоинстанционният съд да не изложил мотиви в тази насока в обжалвания съдебен акт. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът, а и административния орган не са съобразили, че строежът е изграден в период, в който разрешението за строеж е било в сила до момента на неговата отмяна със заповедта на началника на РДНСК – Югоизточен район. Това оплакване е направено и пред първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че издаденото разрешение за строеж не е влязло в сила, тъй като след издаването му е отменено по жалба на В. Б. с влязла в сила заповед на началника на РДНСК – Югоизточен район, поради нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. До постановяване на съдебното решение, с което жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК – Югоизточен район е била отхвърлена като неоснователна на основание чл. 216, ал. 4 от ЗУТ разрешението за строеж не е било влязло в сила и не е породило правни последици, както обосновано е приел и първоинстнционният съд. Наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, касаещи ответника в настоящето производство А. М., не могат да променят обстоятелството за влязлата в законна сила заповед на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е отменено разрешението за строеж, особено с оглед инициираното от него проведеното и завършило производство по реда на чл. 245 и следващите от АПК. Наведените в касационната жалба основни оплаквания за допуснати съществени административнопроизводствени нарушение са направени и пред пъроинстанционния съд, като той е отговорил изчерпателно и мотивирано на тях, а изводите му се споделят от настоящата касационна инстанция и са съобразени с константната съдебна практика. Жалбоподателите са упражнили в пълен обем правото си на защита и са представили доказателства срещу отразените в констативния акт и издадената въз основа на нея заповед като същите не се отразяват по никакъв начин на законосъобразността и факта на незаконно изградения строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите пороци на решението, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника - заместник-кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Б. сума в размер на 100. 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,