Решение № 10556 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6687/2015 г.
ВАСVII отделение12.10.2015 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Трансстрой - Автоматика и монтажи" АД против решение № 28/ПД - от 23 януари 2015 г. на заместник-председателя на КФН ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". ОСЪЖДА "Трансстрой - Автоматика и монтажи" АД да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението с препис пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 10556 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6687/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор. Образувано е по жалбата на "Трансстрой - Автоматика и монтажи" АД против решение № 28/ПД - от 23 януари 2015 г. на заместник-председател на КФН ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Иска отмяна на решението като развива следните доводи: 1. решението е издадено от некомпетентен административен орган, защото правомощията не могат да бъдат делегирани, 2. отказът е извън правомощията на КФН, предвид чл. 119, ал. 5 от ЗППЦК, според който, само ако са налице хипотезите на чл. 119, ал. 1, т. 1, 3 или 4 може да бъде отказано, но не и при хипотезата на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, 3. нарушен е материалния закон, защото няма законова логика да се очаква, че чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК е приложим само при 100% присъствие на акционерите. Достатъчно е единодушно решение да е взето от квалифицирано мнозинство. Ответникът заместник-председателят на КФН оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуалния си представител и иска отхвърлянето й. Не развива конкретни доводи по наведените от жалбоподателя оплаквания. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е започнало въз основа на заявление от 7.01.2015 г. на "Трансстрой - Автоматика и монтажи" АД за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН на основание чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Към заявлението е представен протокол от Общо събрание на акционерите от 12.12.2014 г., списък на присъствалите акционери, справка за състоянието на дружеството към 28.11.2014 г. От справката за състоянието на дружеството е установено, че акционерите са 293 бр. физическите лица с 46 435 акции при номинал 1 лв. и 4 юридически лица с акции общо 8078 при 1 лв. номинал или общо 54 513 акции с 1 лев номинал. На редовното годишно общо събрание на акционерите проведено на 12.12.2014 г. са представени 40 303 акции с право на глас от общо 54 513 акции или 73.933% от капитала на дружеството. Присъствали са четирима акционери, като един от тях е представлявал по пълномощно акционер с 26 722 акции. Решението за отписване на дружеството от регистъра, воден от КФН, на основание чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК е взето единодушно о акционерите присъствали на събранието. С решение № 28-ПД/23.01.2015 г. на изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност, и на основание чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК е отказано отписване на дружеството от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН. Осъществен е контрол за спазена процедура по свикване на общото събрание по чл. 223 и чл. 224 от ТЗ и чл. 115, ал. 5 от ЗППЦК, но са развити мотиви, че на проведеното на 12.12.2014 г. общо събрание не е представен 100% от капитала на жалбоподателя за отписване на дружеството по чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, макар че решението е взето единодушно от представения капитал. Решението е законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Неоснователно е твърдението, че издателят на административния акт няма материална компетентност. Към момента на издаване на решението на 23.01.2015 г. КФН е в намален състав, защото е прекратен предсрочно мандат на заместник-председателя на КФН Николай Попов, ръководещ управление "Надзор на инвестиционна дейност". С протоколно решение № 53 от 12.11.2014 г. от заседание на КФН Владимир Николаев Савов, чл. на КФН, е определен за заместник-председател на КФН, който да упражнява правомощията на ръководещ управление "Надзор на инвестиционна дейност" до встъпване в длъжност на новия заместник-председател. Тази възможност е предвидена в чл. 10, ал. 5 от ЗКФН. Следователно доводът за нищожност на издаденото решение поради липсата на компетентност за издателя е неоснователен. Не е налице делегиране, а определяне на чл. от КФН, който временно да изпълнява правомощия, които по закон за възложени на заместник-председател на КФН. Индивидуалният административен акт е издаден в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразен с целта на закона. Изложени са мотиви, поради което е спазен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не е нарушен материалния закон. От представената по делото преписка е видно, че общото събрание на акционерите е свикано с включена точка в дневния ред гласуване на решение по чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК за отписване на "Трансстрой - Автоматика и монтажи" АД от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН. Дружеството по чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК престава да бъде публично от решението на заместник-председателя на КФН за отписване от регистъра, воден от комисията, в хипотезите изрично посочени в чл. 119, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗППЦК. Видно от данните по делото дружеството има акционери под 300 лица и стойност на активите под 500 000 лв., но не е свикало събрание за вземане на решение по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, поради което доводите му за взето решение с мнозинство 2/3 от представения капитал не са относими за хипотезата на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Съгласно хипотезата на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК дружеството представа да бъде публично от решението на заместник-председателя на КФН за отписването му от регистъра, ако общото събрание на дружеството, на което са присъствали всички акционери, единодушно е взело решение за отписването му. Настоящият състав приема, че под "присъствие" се има предвид представяне на всички акционери. В случая това не е налице, защото само 73,933% от капитала на дружеството е било представено на общото събрание. Разпоредбата обаче предвижда наличието на кумулативно дадени условия: 1. всички акционери да са присъствали или представени и 2. да е взето единодушно решение за отписване. Като е приел, че не са налице и двете условия за да уважи искането на търговското дружество по чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК административният орган е постановил законосъобразно решение. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че предвид чл. 119, ал. 5 от ЗППЦК заместник-председателят на КФН не може да отказва в хипотеза на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Разпоредбата гласи, че заместник-председателят отказва да отпише от регистъра публично дружество, ако не са налице условията на ал. 1, т. 1, 3 и 4, включително когато при тяхното осъществяване е нарушен законът. Това не означава обаче, че е достатъчно дружеството да посочи в заявлението си пред КФН правното основание на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, за да получи позитивно решение и че административният орган няма право да провери дали са налице формалните условия за отписване от регистъра. Сезираният с искането по чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК заместник-председател на КФН има правомощието да провери дали са налице формалните условия, за да се произнесе. Когато се произнася в хипотези на чл. 119, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗППЦК проверява освен формалното наличие на условията и дали при осъществяването им е нарушен закона, правомощие, което не е налице за хипотезата на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Не може да се приеме обаче доводът на жалбоподателя, че административният орган при КФН не може да отказва отписване, когато търговското дружество е поискало това на основание чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, защото няма друг орган, който да има правомощия да провери дали са налице условията, които се подвеждат в тази хипотеза на закона. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. Предвид изхода на спора следва да се уважи искането на ответната страна направено чрез юрисконсулта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и Наредба № 1 за минималните размери адвокатски възнаграждения. Предвид изложеното Върховният административен съд, VII отделение,