Решение № 9686 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2018 г.

Решение № 9686 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Началника на М. С. против решение № 787/09.02.2018 г., постановено по адм. д. № 5756/2016 г. на Административен съд С. - град. И. са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, съставляващи касационни основания предвидени в чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "К. Б." ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол е било решение № P3M-5800-58/32-69709/14.03.2016 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № Р-272/32-131225/13.05.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което е извършена промяна в митническата стойност по ЕАД № 12BG005800H0142286/07.12.2012 г. и № 14BG005800H0072749/03.04.2014 г. и в резултат на това е определено за довнасяне задължение за ДДС в общ размер на 59,01 лв. ведно с прилежащата лихва за забава на основание чл. 158 § 3 от Регламент № 2454/93 (отм.) Спорен е въпроса следва ли в митническата облагаема стойност на декларираните с процесните ЕАД стоки да се включват пропорционално отчасти хонорарите, лицензионните такси - в случая заплатени роялти такси, относими отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им или до други дейности или услуги след вноса. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя решението на началника на М. С., потвърдено с решение на директора на Агенция "Митници". За да постанови горния резултат съдът е приел, че не са налице условията за увеличаване на договорната стойност на внасяните стоки със стойността на заплатените роялти такси, доколкото не се установява последните да са свързани с остойностяваните (внасяните) стоки и плащанията на роялти такси да са условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът е намерил, че така посочените условия не може да се приемат за налични и поради липсата на допълнителната предпоставка, регламентирана в чл. 160 от Регламент № 2454/93 и чл. 83 ППЗМ - нито доставчиците, нито свързано с тях лице изисква от купувача да плати въпросните роялти такси. За да направи този извод съдът е приел, че внасяните стоки представляват части, които се влагат в крайния лицензионен продукт след съответната обработка от "К. Б."ЕООД. Приел е, че договорените роялти такси се заплащат от "К. Б."ЕООД на "К. И." за крайното произведено изделие съобразно предоставеното ноу - хау, технология и право на производство на стоките, описани в приложение към договора, а не за влаганите в тези изделия компоненти. По тези съображения съдът прави извод, че внесените части за поялници се влагат в крайните изделия по лицензионния договор, не са предмет на договора и за тях не се заплащат роялти такси. Като такива не е изпълнено условието на чл. 157, § 2, първо тире и на чл. 158, § 1 от Регламент 2454/93 във връзка с чл. 32, § 1, б."в" от Регламент № 2913/92 г., а именно таксите да се дължат за внасяните стоки. Прието е също, че не е налице и допълнителното условие по чл. 160 от Регламент № 2454/93 г. Съдът е посочил, че процесните стоки са заявени в рамките на оперативната самостоятелност на българското дружество, като по случая липсват каквито и да било доказателства за намеса от страна на "К. И. И.." Обжалваното решение е неправилно. Неправилно и в противоречие със събраните доказателства и оспореното решение на Началника на М. С. административният съд приема, че се касае за определяне на митническата облагаема стойност съгласно чл. 157 § 1 и § 2 във връзка с чл. 160 от Регламент № 2454/93 г. (отм.) и във връзка с чл. 32 § 1 б. "в" от Регламент № 2913/92 г. (отм.). С оспореното пред Административен съд С. - град решение на началника на М. С. е направена корекция на митническата облагаема стойност на стоките съобразно чл. 158 § 3 от Регламент № 2454/93 г., а не е определена митническата облагаема стойност по чл. 157 § 1 и § 2 от същия. Разпоредба на чл. 158 § 3 от Регламент № 2454/93 г. указва: "ако хонорарите или лицензионните такси се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до дейности или услуги след вноса, трябва да се направи съответно пропорционално разпределение само на база на обективни и количествени данни, съгласно с тълкувателните бележки към чл. 32, § 2 от Кодекса в приложение 23 ". Спорен е въпросът, налице ли са предпоставките по тази разпоредба, а именно: хонорарите, лицензионните такси, а в случая роялти таксите да се отнасят до: отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им или до други дейности или услуги след вноса. При наличието на тези предпоставки е допустимо да се направи предвидената корекция по посочената разпоредба като лицензионните такси, които се дължат, се включат пропорционално в определената митническа облагаема стойност. Тълкуване в тази насока е дадено и в решение от 09.03.2017 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С - 173/15, в което е посочено, че корекцията по чл. 158 § 3 може да се приложи дори когато лицензионните такси се отнасят само отчасти до внесените стоки, като в този случай в митническата облагаема стойност не се включва пълната стойност на дължимата лицензионна такса за продукт, а се прави корекция с оглед определянето само на онази част от лицензионната такса, която се отнася отчасти до внесените стоки. Именно такава корекция е извършена в настоящия случай, като за нея са били налице предвидените за това предпоставки. В производството не се спори, че внасяните стоки са компоненти, които се влагат в крайния продукт, за правото на производство, на който се дължи роялти таксата, т. е. същата се дължи за дейности след вноса и в тази връзка след като е свързана с дейности във връзка и с внасяните стоки, то са налице предпоставките за допускане на корекцията, която е направена с оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 157 § 2 от Регламент № 2454/93 г. касае общия случай, в който към митническата облагаема стойност се включва и лицензионното отчисление, когато то е свързано изцяло с внасяните стоки. В чл. 158 от Регламент № 2454/93 са предвидени изключенията, в които лицензионната такса се добавя към митническата облагаема стойност, макар и лицензионната такса да не се отнася изцяло до внасяните стоки, а до части от тях, до впоследствие произведени в общността стоки от внесени стоки, до дейности, извършвани след внасяне на стоките. В настоящия случай е налице изключението по чл. 158 § 3 от Регламент № 2454/93 и предпоставките по посочената разпоредба, поради което законосъобразно с оспорения административен акт е извършена корекция на митническата облагаема стойност и са определени суми за довнасяне. Неотносима за процесния казус е разпоредбата на чл. 160 от Регламент № 2454/93, тъй като същата е релевантна за основната хипотеза по чл. 157 § 2, но не и при прилагането на изключението по чл. 158 § 3 от Регламент № 2454/93. Предвид изложеното процесният административен акт е законосъобразен. В този смисъл са и решения по: адм. д. № 1916/2018 г., адм. д. № 14730/2017 г., адм. д. № 1116/2017 г. и адм. д. № 11492/2017 г. на Върховния административен съд, тричленни касационни състави от Второ отделение, Втора колегия. С оглед изложеното обжалваното решение, постановено първоинстанционния административен съд като неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което жалбата на "К. Б." ЕООД да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора на касатора се следват разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение