Решение № 10345 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2015 г.

Решение № 10345 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Л. Е." ЕООД против заповед № РД - 507/15.07.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено жалбоподателят да заплати сумата 13 258.18 лв., представляваща продуктова такса за пуснатите на пазара 20 715,9 кг. масла през месеците август, октомври и декември 2014 г. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от доклад за фактически констатации, изготвен от регистриран одитор съобразно чл. 55, ал. 1 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (наредбата) е, че дружеството жалбоподател членува в "Е. о." АД - организация по оползотворяване на отработени масла. В доклада е посочено, че "Л. Е." ЕООД е един от членовете на организацията по оползотворяване, за които организацията е изпълнила целта по чл. 8 от наредбата. Констатирано е, че "Л. Е." ЕООД не е заплатило напълно на организацията по оползотворяване до 20.02.2015 г. уговореното и фактурирано възнаграждение за месеците юли, август, октомври, ноември и декември 2014 г. в общ размер на 8 686.37 лв. с ДДС. Със заповед № РД-234/9.04.2015 г. министърът на околната среда и водите, на основание чл. 62, ал. 1 от наредбата назначава комисия, която да извърши проверка на представените докладите за 2014 г. по чл. 55 от наредбата на организациите по оползотворяване и на лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално. На 19.05.2015 г. комисията изготвя доклад, в който прави същите констатации като регистрирания одитор, а именно, че "Л. Е." ЕООД членува в организация по оползотворяване на обработени масла - "Е. о." АД и не е заплатило до 20.02.2015 г. напълно уговореното и фактурирано възнаграждение за месеците юли, август, октомври, ноември и декември 2014 г. в общ размер на 8 686.37 лв. с ДДС. На 30.06.2015 г. комисията изготвя втори доклад, в който прави същите констатации спрямо дружеството жалбоподател и предлага на министъра на околната среда и водите да включи в списъка по чл. 63, ал. 1 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти за лицата, които не трябва да плащат продуктова такса за масла за 2104 г. - членовете на "Е. о." АД - 27 броя за времето през 2014 г., когато са били членове на организацията. На 15.07.2015 г. министърът на околната среда и водите издава оспорената заповед, с която нарежда на жалбоподателя да заплати сумата 13 258.18 лв., представляваща продуктова такса за пуснатите на пазара 20 715,9 кг. масла през месеците август, октомври и декември 2014 г. По делото безспорно е установено, че между "Л. Е." ЕООД и "Е. о." АД е сключен договор за поемане на задължение по оползотворяване на отработени масла. Безспорен е и факта, че за месеците август, октомври и декември 2014 г. пуснатите масла на пазара от "Л. Е." ЕООД са 20 715,9 кг., като дължимите суми на организацията по оползотворяване са фактурирани съответно със фактура от 18.09.2014 г. за месец август, по която плащането е направено на 16.06.2015 г. и на 29.06.2015 г.; фактура от 11.11.2014 г. за задължението през месец октомври 2014 г., по която плащането е направено на 16.06.2015 г. и на 30.07.2015 г. и фактура от 6.01.2015 г. за задължението през месец декември 2014 г., по която плащането е извършено на 14.04.2015 г. С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е нарушен материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че констатацията за дължимото възнаграждение от жалбоподателя към организацията за оползотворяване е направена към 20.02.2015 г. и обхваща по-голям период от този, посочен в заповедта. Установено е, че към датата на издаване на оспорения административен акт жалбоподателят е заплатил дължимото възнаграждение за месеците август и декември и част от задължението за месец октомври 2014 г. Независимо от това и в нарушение на чл. 35 АПК административният орган преди издаване на заповедта не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, нито пък е изискал становище от дружеството. В нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 АПК министърът на околната среда и водите не е събрал всички необходими доказателства, независимо от това дали има искане от заинтересованото лице, поради което и административният акт не се основава на действителните факти от значение за случая. Ако не бе допуснал цитираните нарушения същият би установил, че голяма част от задължението на "Л. Е." ЕООД е внесено, поради което и за съответната част отработени масла продуктовата такса е недължима. Следователно при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на административния акт. Оспорената заповед е постановена и в нарушение на материалния закон. Съгласно правилото на чл. 59, ал. 1, т. 4 Закона за управление на отпадъците (ЗУО) продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от: лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. В случая дружеството е представило информация относно количествата масла пуснати на пазара, като към датата на постановяване на административния акт не е заплатило само част от дължимата вноска за месец октомври 2014 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, към който момент жалбоподателят не дължи в пълен размер определената в заповедта продуктова такса. Фактът на по-късното погасяване на задълженията към организацията за оползотворяване, но преди издаване на акта е въпрос на облигационни отношения между страните по договора и не попада в хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО. Следователно оспорената заповед е постановена и в нарушение на материалния закон, което е още едно основание за нейната отмяна. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при което следва да установи за какво количество пуснати на пазара масла през месец октомври жалбоподателят не заплаща възнаграждение на организацията по оползотворяване към момента на издаване на оспорената заповед и в зависимост от това да се определи дължимата продуктова такса. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,