Решение № 8054 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2017 г.

Решение № 8054 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, Н. Н., лично и като законен представител на малолетната Я. Н., граждани на Афганистан, чрез пълномощника им адв. Г. В. - САК, срещу Решение № 4071 от 19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4147/2017 г. от Административен съд С.-град с доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. М. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Н., лично и като законен представител на малолетната Я. Н., граждани на Афганистан, срещу Решение № 7600 от 30.03.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) им е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е неправилно и е постановено при особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Това решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразността на оспорвания административен акт. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване в делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него накратко са описани становищата на страните и част от събраните по делото доказателства. Спрямо приетите за установени от съда факти, не са изложени правни съображения, липсва изложение какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Най общо посоченото, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, съответно на хуманитарен статут на търсещите убежище, не съответства на изискването на закона за мотивиране на съдебния акт, с посочване на относимите към случая правни разпоредби и приложението им към конкретния спор. Следва да се отбележи и неправилното приложение от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно която не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. В решението си съдът се позовава, и го обосновава, с извършена проверка в "общоизвестни източници", без да изпълни законовото си задължение да уведоми страните за тях. Ако и доказването на такива факти да не е задължително, то на страните следва да е известно, че съдът възприема конкретни общоизвестни факти като относими към спора, за да им се даде възможност да изложат своите доводи във връзка с тях и значението им за правилното решаване на делото. Невключването на такива факти в предмета на делото с нарочен съдебен акт е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като лишава страните от правото на защита. На следващо място, настоящата инстанция следва да отбележи, че съдът от първата инстанция не е направил проверка дали е налице допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), който намира приложение във всяко административно или съдебно производство, в което участват малолетни и непълнолетни деца, както и такова по чл. 25, ал. 2 от ЗУБ - когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от кмета на общината за негов представител. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение