Решение № 9030 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15215/2018 г.

Решение № 9030 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15215/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Стойчев - полицейски орган при РУ - ОД на МВР гр. Кърджали против решение № 312/05.11.2018 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. дело № 393/2018 г., с което е отменена заповед за задържане на лице рег. № 1947 зз-386/18.10.2018 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че административният съд е иззел функциите на наказателния съд, приемайки, че от събраните по делото доказателства не се доказва престъпление по чл. 325, ал. 3 НК, изразяващо се в непристойни действия на задържаното лице при управление на МПС, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В тази връзка сочи, че в производството по обжалване на административния акт за задържане на лицето, съдът следва да се извърши проверката по чл. 169 АПК - разполага ли органът с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на акта съобразно критериите по чл. 146 АПК. Доказването, че деянието съставлява престъпление и е извършено виновно от задържаното лице, е предмет на наказателното производство. Излага съображения, че към момента на издаване на оспорения акт е разполагал с данни за участие на задържаното лице в престъпление по чл. 325, ал. 3 НК и са изпълнени предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - Д. Дуран от [населено място], чрез адв. Д. Димитров оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за задържане на лице рег. № 1947 зз-386/18.10.2018 г. издадена от С. Стойчев - полицейски орган /к. о./ в ОД на МВР - Кърджали, с която Д. Дуран е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в РУ - Кърджали на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка със ЗМ № 662/18.10.2018 г. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 НК. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, при спазване на предвидената в чл. 74, ал. 2 ЗМВР форма и изисквания за съдържание, но в нарушение на материалния закон, поради липса на данни, че жалбоподателят е бил съпричастен към извършването на престъпление по чл. 325, ал. 3 НК. В мотивите си съдът е посочил, че към момента на налагане на принудителната административна мярка, полицейският орган е разполагал само с устните обяснения на ст. комисар Момчилов, според които Дуран е стоял в автомобила си до легитимирането му като служител на МВР. Липсват твърдения и данни, че е съпричастен към извършването на каквито и да било непристойни действия. Изложил е аргументи, че за прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е нужно да са събрани категорични доказателства за извършено престъпление, но е необходимо наличието на данни, които да правят предположението за извършването на престъпление вероятно основателно. Според съда такива данни към момента на задържането на Дуран не са налице, поради което не са налице и предпоставките за задържането му по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт, като е зидан в противоречие с материалния закон и целта на закона и е постановил отмяната му. Решението е правилно постановено. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Съгласно чл. 74 ЗМВР задържането се извършва с писмена заповед със съдържанието, посочен в ал. 2 на същата разпоредба. По своята същност задържането представлява принудителна административна мярка, която се прилага с цел да се попречи на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателното преследване, да бъдат проведени необходими и неотложни процесуални действия при обективни данни за осъществено престъпно деяние, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. Установяването на данните, че лицето е извършило престъпление и основанията за задържане, е в тежест на административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. В конкретния случай задържането на Д. Дуран е във връзка със ЗМ № 662/18.10.2018 г. за престъпление по чл. 325, ал. 3 НК. Фактическият състав на този вид престъпление изисква поведение на лицето, чрез което демонстрира неуважение към обществените порядки, несъобразяване с правата на гражданите, действия, които изразяват оскърбително отношение, участие в скарване, сбиване или друга непристойна проява, при управление на моторно превозно средство. Данни за такова поведение на Д. Дуран не се съдържат в докладна записка на ст. комисар Момчилов - очевидец на произшествието, нито в докладната записка на издателя на акта за задържане, която съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ВС представлява мотиви за задържането. Доказателствата по делото сочат данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 НК от другия водач - Р. Асенов. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че като основание за издаване на оспорения акт са послужили данните от разпита на Асенов за поведението на Дуран преди спирането на автомобилите, тъй като този разпит е проведен и приключил след задържането на последния в 17. 50 ч на 18.10.2018 г. При установените по делото факти, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаване на оспорения административен акт. В мотивите на решението изрично е посочено, че задържането на лице в тази хипотеза изисква само наличие на данни за съпричастност към престъпление, а не доказване на престъплението, поради което възражението в касационната жалба, че съдът е иззел функциите на наказателния съд, е неоснователно. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт не е засегнат от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,