Решение № 9320 от 21.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Христова, от град Етрополе, чрез процесуален представител адв. Ц. Стоянов, против Решение 1273 от 07.12.2021 г., постановено по административно дело 843/2021 г. по описа на Административен съд София-област, с което по жалба на ММоторс АД, с [ЕИК] е отменено Експертно решение 1034/21.07.2021 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ гр. София и административната преписка е върната на НЕЛК специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ гр. София за ново произнасяне. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът ММоторс АД, чрез процесуален представител адв. Делибашев, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за допустимо и правилно, постановено в пълно съответствие с материалния закон, поради което иска оставянето му в сила. Претендира и присъждането на сторените пред касационната инстанция разноски. Ответниците Национална експертна лекарска комисия, УНГ и ССЗ, УМБАЛ Св. Иван Рилски гр. София, Агенция за хората с увреждания директорът на ТП на НОИ София-област, Регионална дирекция Социално подпомагане София-област , не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Експертно решение 1034/21.07.2021 г. на НЕЛК специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, с което е прието наличието при освидетелстваната Д. Христова на заболяване [заличен текст] и е определен професионален характер на заболяването. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за основателни възраженията на оспорващия относно професионалния характер на определеното като водещо заболяване на Христова. Изложени са мотиви, че е трудно да се приеме установените в последните години [заличен текст] да са предизвикани изключително и преимуществено от въздействието на вредни фактори на работната среда, тъй като за Д. Христова от един продължителен период от време ( 12 години ) е прекратена рисковата експозиция. Поради което неправилно е прието от НЕЛК, че това заболяване е с професионален характер. С процесното ЕР на НЕЛК 1034/21.07.2021 г. като водеща диагноза е приета в т. 17 [заличен текст]. В т. 17.1 е описано Общо заболяване: ХОББ. ХДН І ІІ ст. [заличен текст]. [заличен текст] ( М51.1 ). [заличен текст]. ( Н81.4) [заличен текст]. [заличен текст]. ( М21.4 ) [заличен текст]. ХВБ III. А в т. 17.3 Професионално заболяване [заличен текст] среда степен. Заболяването е с приет професионален характер с ЕР 396/11.03.2009 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Св. Иван Рилски , съобразно нормативната уредба. Предмет на експертизи е била и степента на заболяването, предвид прекратеното въздействие на основния и съпътстващите рискови фактори на работния процес и на работната среда повече от 10 г. и повлияването на придружаващите дегенеративни заболявания върху [заличен текст]. Д. Христова е динамично наблюдавана, изследвана и лекувана стационарно в УМБАЛ Св. Иван Рилски София. С ЕР на НЕЛК от 1034/21.07.2021 г. е прецизирана водещата диагноза [заличен текст] средна степен с приет професионален характер и заболявания с общ характер. В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение по допусната комплексна съдебно - медицинска експертиза, изпълнена от доц. д-р В. Петкова със специалности професионални болести и трудова медицина и д-р Б. Станева специалист по нервни болести. От него се установява, че в приложената медицинска документация на Д. Христова е регистрирана [заличен текст] средна степен. Заболяването се проявява и поддържа в условията на [заличен текст]. Тези дегенеративни промени са с ускорено развитие в условията на [заличен текст], [заличен текст]. Налице са и [заличен текст]. Заболяванията са с общ,[заличен текст], с голяма неопределена давност с прогресиращо развитие след прекратяване действието на рискови фактори на работния процес и работната среда. В конкретния случай професионалните рискови фактори, свързани с упражняваната професия са отключили и са поддържали симптоматиката свързана със засягане на [заличен текст] в условията на прогресиращи дегенеративни промени на ОДА и съответно не са единствената и водеща етиологична причина. След трудоустрояването през 2009 г. [заличен текст] е възможно да се поддържа и от неблагоприятни външни фактори посочени в ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, свързани с ежедневни битови дейности. Професионалния контакт с причиняващите фактори е преустановен чрез трудоустрояване и последващ прекратяване на професионалната трудова дейност през 2013 г. През периода от 2010 2021 г. клиничното състояние на лицето по отношение на поставената диагноза [заличен текст] е проследявано ежегодно в Клиника по професионални болести МУ София. Вещите лица дават заключение, че към момента на извършване на експертизата, след 12 години на прекратена рискова експозиция, е трудно и неоснователно да се приеме, че установяваните в последните години [заличен текст] са предизвикани изключително или преимуществено от въздействието на вредни фактори на работната среда каквато е дефиницията за професионална болест. Хронологичното проследяване доказва недвусмислено, че започват да доминират такива значими етиологични фактори като възраст, ендокринно метаболитни, пол, битови ежедневни натоварвания на ръцете, хоби дейности и пр. довели до [заличен текст], които са регистрирани с обемната медицинска документация на лицето. Именно тези фактори могат да бъдат посочени като основан причина за [заличен текст] на Д. Христова, регистрирани периодично при провежданите клинични изследвания след прекратяване на професионалната експозиция. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема за основателни възраженията на жалбоподателя ММоторс АД срещу професионалния характер на определеното като водещо заболяване на Христова, които НЕЛК с ЕР 1034 от 21.07.2021 г. не е обсъдила и съобразила. По изложените съображения, първоинстанционният съд намира, че обжалваният административен акт е постановен при противоречие с материалноправните разпоредби и при наличието на основание по чл. 146, т . 4 от АПК го е отменил, като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по същество на жалбата на оспорващия при съобразяване на задължителните указания по тълкуване на закона дадени в първоинстанционното решение. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователни са възраженията за недопустимост на първоинстанционното решение. В конкретния случай не се пререшава въпрос, който е решен с влязъл в сила съдебен акт. Предмет на съдебен контрол в приключилите производства по адм. дело 354/2020 г. на АССО и по адм. дело 2760/2021 г. на Върховния административен съд е законосъобразността на Експертно решение 0089/18.12.2019 г. на НЕЛК, което е отменено поради съществени противоречия в мотивите и диспозитива му, като преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне. Предмет на съдебен контрол в настоящото производството е издаденото ново Експертно решение 1034 от 21.07.2021 г. от НЕЛК. В съответствие с чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК в първоинстанционното производство е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, комплексна съдебно - медицинска експертиза, извършена от вещи лица съответно със специалности професионални болести и трудова медицина и специалист по нервни болести. Вещите лица са дали заключенията си след запознаване с историята на заболяванията и при подробно обсъждане на медицинската документация. Заключението е изготвено по поставените въпроси, като дадените отговори са обосновани и описани в констативно-съобразителната част. Фактическите констатации на административния орган са проверени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която съдът е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Относно наведеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. В контекста на изложеното, обосновано е прието, че установеното в последните години заболяване на Д. Христова не може еднозначно да бъде обвързано с въздействието на вредните фактори на работната среда. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,