Решение № 3198 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2020 г.

Решение № 3198 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт И. М., срещу решение № 2695/29.05.2020 г. по адм. дело № 10542/2019 г. на Административен съд-София град, с което е отменено като незаконосъобразно негово решение № 5222/21.08.2019 г. за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Т., преписката е върната за ново произнасяне и органът е осъден да заплати разноски. Релевирани са доводи за необоснованост на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и отхвърляне на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд. Ответната страна – А. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага мотиви, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила по ЗУБ, както и че обосновано в случая административният орган е приел, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от този закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Т., гражданин на Ирак, против решение № 5222/21.08.2019 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обжалваното решение на председателя на ДАБ е издадено след отмяна на негово решение № 9209/10.05.2017 г. за отказ от предоставяне на бежански и хуманитарен статут. С решение № 5945/23.10.2017 г. по адм. дело № 7229/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 470/14.01.2019 г. по адм. дело № 611/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е върнал преписката за ново произнасяне като е счел, че не са изследвани всички факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му на произход, и съобщени от него по време на интервюто му, както и че органът не е събрал и анализирал документите, които чужденецът е искал да представи в подкрепа на своята история. При разглеждане на жалбата срещу решение № 5222/21.08.2019 г. на председателя на ДАБ, Административен съд-София град е събрал административната преписка и е назначил и приел две експертизи, при които са транскрибирани преводи от проведените две интервюта с чужденеца. Установено е, че жалбоподателят е подал първа молба за международна закрила на 20.10.2015 г. под името З. Я., [дата на раждане] в гр. Мосул, Ирак, гражданин на Ирак. С решение № 10206/29.02.2016 г. на решаващ орган при ДАБ, чужденецът, представил се в Кралство Норвегия като А. Т. е приет обратно на територията на Република България въз основа на отправено искане от норвежката държава. На 17.03.2016 г. е подадена втора молба от З. Я., като по време на проведено по-късно интервю, кандидатът е представил оригинали на истинските си документи и неговите лични данни са променени и е вписан като А. Т. По втората молба е издадено и процесното решение за отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. АССГ е приел, че административният орган, в нарушение на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ не е събрал нужната информация и не е отчел обясненията на лицето /като навсякъде в мотивите на решението си съдът говори за "доверителя ми"/ във връзка с обстоятелствата за страха му от преследване и ситуацията в страната му на произход, поради което е отменил обжалваното решение, върнал е преписката за ново произнасяне и е възложил на органа разноски в общ размер от 630 лв. за извършен транскрибиран превод на аудиозаписите от двете интервюта. Постановеното решение е неправилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец, история при провеждане на двете интервюта, административният орган е приел, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, поради което не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Административният орган е отчел, че видно от разказа му и регистрационния лист, жалбоподателят е [етническа принадлежност], по вероизповедание [вероизповедание], неженен. Твърди, че е напуснал Ирак заради работата му като лична охрана на генералния директор на Върховната комисия за изборите в Ирак. Посочил е, че офисът на организацията се намира в строго охраняваната Зелена зона, а дейността й е да организира изборите и да наблюдава те да протичат по честен и демократичен начин. Твърди, че това не се харесвало на над 200-те действащи въоръжени милиции, които искали да превземат властта. Посочва, че такива милиции заплашвали всички работещи във Върховната комисия за изборите в Ирак, тъй като тя трябвало да одобри резултатите, за да бъдат признати. Чужденецът мотивира молбата си за закрила като посочва, че в началото на 2015 г. двукратно е бил заплашван по телефона да напусне работата си или в противен случай щял да бъде убит. А. Т. посочва, че не е взел под внимание първата заплаха, но месец по-късно отново му позвънили и се представили, че са от шиитската въоръжена милиция А. А., което го накарало да напусне гр. Багдад и се преместил в обл. Дияла, като продължавал да ходи на работа. Посочва, че в средата на месец юли 2015 г. на връщане от работа бил нападнат, свален от таксито, с което пътувал и подложен на насилие. От транскрибирания превод на първото интервю, проведено на 25.03.2016 г. е видно, че чужденецът е заявил, че на излизане от зелената зона, на път за Дияла, на около 100 км. от Багдад, въоръжени лица са спрели таксито, с което пътувал, насочили са оръжия към него, но шофьорът отклонил маршрута и го закарал до най-близкото полицейско управление /КПП/, от където се обадил на родителите му, които го взели с кола и две седмици след инцидента напуснал Ирак. При второто интервю от 22.07.2019 г. посочва, че на връщане от работа, една кола е пресякла пътя на таксито, свалили го от него, били го с ритници, шамари, ножове, бил нарязан по корема, бил обезобразен. Таксиметровият шофьор го закарал до най-близкото полицейско управление и с полицейска кола го закарали в болница, където останал три седмици. След изписването му бил около седмица вкъщи, след което напуснал Ирак. Противоречиви са и показанията, дадени пред съда в съдебно заседание, проведено на 06.02.2020 г., в което първо е заявил: "Бяхме с едни други в кола, свалиха ме от колата, започнаха да ме бият. Моите приятели ме закараха първо до полицейския участък, след това в болница". На зададен въпрос от процесуалния представител на председателя на ДАБ, чужденецът е посочил, че по време на нападението в таксито е бил само той и шофьорът. Заявява, че през 2015 г. е напуснал легално Ирак със самолет до Турция, след което преминал нелегално през границата на България. След като е подал първата молба за закрила е напуснал България и нелегално е преминал през територията на Сърбия, Унгария, Австрия и Германия и достигнал до Норвегия, каквато била целта на пътуването му. При второто интервю е посочил, че е женен за норвежка гражданка от иракски произход и целта му е да се събере със съпругата си. В съдебно заседание е заявил, че след като разбрал, че няма възможност да бъдат заедно, се е развел. Преценката на бежанската история, логически свързана с отговорите и на останалите въпроси в проведеното интервю, изцяло обосновава извода на административния орган, че причините, довели до напускане на страната по произход, не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това, законосъобразно е отказано предоставянето на статут на бежанец. От изложеното е видно, че при издаване на решението, от председателя на ДАБ не са допуснати административнопроизводствени нарушения, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Противоречията в изявленията на чужденеца, представянето му под различни имена и констатираните разминавания водят до извод за недостоверност на бежанската му история. Административният орган при анализ налице ли са законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут, правилно е отчел представените в хода на административното производство, справки за обществено-политическата обстановка в Ирак, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 28.06.2019 г. и касае политическата и икономическа обстановка в Ирак, която обсъдена в мотивите на решението на административния орган, обосновава направените изводи за липсата на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут. Позовавайки се на представената по делото позиция на ВКБООН, неправилно АССГ е посочил, че решението на ДАБ противоречи на чл. 9, ал. 1, т. 3, като е приел, че за чужденеца е налице реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в страната му на произход в резултат на вътрешен въоръжен конфликт и не следва лицето да бъде връщано. В съображението изрично е посочено, че всяка една молба следва да се преценява за всеки отделен случай, като се вземат предвид личните обстоятелства на кандидата. Отразените данни сочат на липсата на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсенето на субсидиарна закрила. Предвид установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав счита за приложима, основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Но такъв не е установен по делото, поради което и по отношение на лицето не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил решението, поради наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба. С оглед изхода от спора, решението на съда подлежи на отмяна и в частта му, с която на Държавната агенция за бежанците са възложени разноски за извършените транскрибирани преводи. Съгласно чл. 92 ЗУБ производствата по реда на тази глава се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи. Разноските за експертизи не се заплащат, ако чужденецът не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности, в която хипотеза не попада А. Т. видно от представения по делото трудов договор, сключен между него и управителя на "Хоум оф уул" ООД с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1 025, 72 лв. В тази връзка следва А. Т. да бъде осъден да заплати на Административен съд-София град сумата от 300 лв., представляваща изплатено възнаграждение на вещо лице за извършени два превода. Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че първостепенният съд не е следвало да присъжда с решението си допълнително и сумата от 330 лв., посочена от вещото лице в справката- декларация като сума, оставаща за изплащане, тъй като до края на устните състезания не е налице произнасяне в смисъл, че същата е дължима, в резултат на завишаване възнаграждението на експерта. Такова завишаване, респективно осъждане на страната ДАБ е недопустимо да бъде сторено едва с акта по съществото на спора. Независимо от това и предвид окончателния изход на спора, горното непрецизно действие от страна на решаващия съдебен състав се явява ирелевантно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение