Решение № 4561 от 12.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Стойков, [населено място], съгласно уточнението на касационната жалба от 07.09.2021 г. срещу частта от решение 64/04.05.2021 г. по адм. дело 527/2019 г. на Административен съд - Ловеч, с която е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. с изх.02 - 110 -6500/1314 от 07.09.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в частта му, посочваща като недопустим за подпомагане парцел 20688 - 1385 - 4 - 4 с декларирана площ 9,36 ха. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна, иска отмяната й, отмяна на спорната част от уведомителното писмо или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтерантивно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с обжалваното уведомителното писмо е постановен частичен отказ по заявлението на жалбоподателя за подпомагане за кампания 2016 г. поради недопустимост за подпомагане на посочения в диспозитива на решението парцел. Същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, при издаването му не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения. Частичният отказ за подпомагане поради недопустимоста за подпомагане на спорния парцел е материалноправно законосъобразен, тъй като по силата на влязла в сила заповед РД 46 -141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните по отношение на процесният парцел е извън одобрения с нея окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и издателят на оспореното писмо е бил длъжен да се съобрази с породените от заповедта правни последици. Решението е правилно в обжалваната част. Обоснован и в съотвествие с правилно разпределената тежест на доказване е изводът на АС, че Стойков не е подал възражение срещу проекта за специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., нито е обжалвал заповедта за утвърждаване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2016 г. по реда на чл.33а, ал.6 ЗПЗП пред съд по реда на АПК, поради което към датата на издаване на писмото същата е била влязла в сила по отношение на спорния парцел, който е извън допустимия за подпомагане слой. Същата има качество на стабилен административен акт, издаден от компетентния орган по чл.33а, ал.6 АПК, породил права и задължения за адресатите си, и издателят на оспорения акт е бил длъжен да се съобрази с нея. Правото на защита на жалбоподателя срещу преценката за допустимост на парцела за подпомагане е следвало да бъде упражнено в така описаното производство по изготвяне и обжалване на заповедта по чл.33а ЗПЗП, като цитираните от него норми на правото на ЕС не дерогират стабилитета на влезлите в сила административни актове, които могат да бъдат отменяни или изменяни единствено по реда на възобновяване на административното производство по реда на чл.99 АПК, каквато хипотеза също не е налице в случая. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 ( сто и петдесет) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение