Решение № 4033 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2008 г.

Решение № 4033 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Жоан 2005" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, с представляващ Флорин Куруку срещу решението от 14.05.2008 г. по адм. д. № 5137/2007 г. на Административен съд - София-град, 18 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА на ТД НАП гр. София, потвърден с Решение № 1668/05.10.2007 г. на ДОУИ гр. София. Дружеството е осъдено да заплати в полза на НАП разноски по делото в размер на 193, 50 лв. В жалбата се поддържа неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че в разрез с приетото в обжалваното решение, в жалбата му до съда (АС - София-град) никъде не е сочил, че реално е прехвърлена собствеността върху договореното оборудване, а е твърдял само, че е спазен чл. 25, ал. 2 ЗДДС (отм.), тъй като е представено извлечение от банкова сметка за превод към ДДС-сметката на доставчика му. Моли да се отмени решението. Ответникът - Директор на Дирекция ОУИ гр. София при ЦУ на НАП чрез пълномощника си, юриск. Новкова оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от ВАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За посочения правен резултат, АС - София-град по същество е приел, че законосъобразно не е признатото право на данъчен кредит по ф-ра № 60/31. Х. 2005 г., издадена от доставчика "Мега стандарт" ЕООД с предмет на доставката - "авансово плащане за доставка на оборудване", издадена по силата на договор за покупко-продажба от 30.09.2005 г., с който продавачът - "Мега стандарт" ЕООД се е задължил за сумата от 600 000 лв. на продаде на "Жоан 2005" ЕООД производствена машина - линия за пресоване на целулоза, а в чл. 2 от договора е предвидено извършването на авансово плащане в размер на 125 000 лв. до 31. Х. 2005 г., с краен срок за предаване на стоката до 30.09.2006 г., защото фактически не са представени доказателства за изпълнение на договора. В договора е предвидено, че остатъкът от стойността следва да бъде платен изцяло или на части в срок от един календарен месец след доставянето на машината, с чл. 5 от същия е предвидено задължение за продавача да издаде данъчни ф-ри за направените плащания и окончателна ф-ра за машината при предаването и, а с чл. 9 от договора е предвидено и съставянето на приемо-предавателен протокол при получаване на стоката, каквито доказателства не са ангажирани от жалбоподателя и в съдебното производство, въпреки дадените му в този смисъл указания. Или съдът е приел, че не е доказано и по време на съдебното производство прехвърляне на собственост по договора за покупко-продажба от 30.09.2005 г., от което съдът е направил извод, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), респ. не е доказано по безспорен начин и наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) - авансово плащане по договора за покупко-продажба. За този си извод съдът се е позовал и на заключението на ССЕ, че плащането в брой на данъчната основа е извършено с касов бон, за който при ревизията е установено, че липсват доказателства, че е издаден от регистрирано устройство. Приел е, че констатацията в експертното заключение за плащане на ДДС в размер на 25 000 лв. с пл. нареждане от 31. Х. 2005 г., с която сума е дебитирана ДДС сметка на доставчика, който данък е отразен в счетоводството му, вкл. и като задължение към бюджета е в пряко противоречие с последното изречение от същото заключение на вещото лице, че в оборотна ведомост на синтетични сметки към 31. Х. 2005 г. по сметка 412 Клиенти по аванси не е посочена сумата на преведения аванс от 150 000 лв., а начисленият ДДС в размер на 25 000, 00 лв. е по дебита на ДДС сметка, независимо, че вещото лице при разпита в съд. заседание е заявило, че е налице авансово плащане. В крайна сметка съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин наличието на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), съответно и облагаема доставка, поради което правилно ревизиращите органи на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 6 ЗДДС (отм.) са отказали право на приспадане на ДК по разглежданата фактура. Постановеното решение е правилно и обосновано. Хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) - датата на частично авансово плащане като данъчно събитие, което възниква на по-ранната от двете дати - тази по т. 1 и т. 2 на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, безспорно следва да се преценява с оглед извършването на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС във връзка с фактурираното по ф-ра № 60/31. Х. 2005 г., издадена от "Мега Стандарт" ЕООД авансово плащане по договора от 30.09.2005 г. При положение, че към момента на извършване на данъчната ревизия - 2007 г., а и по време на съдебното производство, не е доказано извършването на реална доставка по договора с краен срок на изпълнението му 30.09.2006 г. за покупко-продажба на производствена машина (липсват приемо-предавателни протоколи в съответствие с договореното между страните по договора), то и не е доказано наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), - частично авансово плащане по тази доставка, което е основание да се приеме, че доставчикът е начислил данък, без да е налице основание за това, а за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Прочее, самият касатор в касационната си жалба поддържа, че и в жалбата си до АС - София-град съда не е твърдял, че реално е прехвърлена собствеността върху договореното оборудване, т. е. самият той потвърждава, че явно липсва реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). За данъчното събитие -датата на частично авансово плащане по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) във всички случаи е относимо наличие на прехвърляне на собствеността по договора за покупко-продажба от 30.09.2005 г. и при положение, че крайният му срок - до 30.09.2006 г. е бил изтекъл към датата на ревизията, както и към самото съдебно производство, без да е налице реално прехвърляне собствеността върху процесното оборудване, то и възражението на дружеството, че реалността на доставката-прехвърлянето на собственост е неотносимо спрямо изпълнение предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 ЗДДС (отм.) е напълно неоснователно възражение. Предпоставките на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС (отм.) винаги са свързани с наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) при двете възможни хипотези на чл. 25 - по т. 1 и по т. 2 от с. закон, досежно датата на възникването му. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски, то такива му се дължат за касационната инстанция - юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. При тези съображения решението като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,