Решение № 9122 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - град Пловдив срещу Решение 1658/16.10.2023 г. по адм. д. 936/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Претендира се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора. Претендира се и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Б. З. И., чрез адв. Т. Божинов оспорва жалбата с представен писмен отговор и в о.с.з. Моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а разгледана по същество за основателна. С Решение 1658/16.10.2023г. по адм.д. 936/2021г. Административен съд Пловдив е отменил Решение 2153-15-94 от 23.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Б. И. срещу разпореждане [номер]/Протокол 2139-15-2 от 12.02.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1 от КСО е разпореден отказ да бъде изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И., и е обявил за нищожно разпореждане [номер]/Протокол 2139-15-2 от 12.02.2021 г. като е присъдил направените от И. разноски по делото. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че макар и да е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона форма, решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив е незаконосъобразно като краен резултат, тъй като вместо да отхвърли жалбата на И. горестоящият административен орган е следвало да обяви за нищожно обжалваното пред него разпореждане, предвид липсата на предвидена в закона възможност на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив да издаде разпореждане за отказ по чл.99 от КСО, когато производството е по негова инициатива. По тези съображения АС - Пловдив е отменил оспорения пред него административен акт и прогласил нищожността на потвърденото с него разпореждане. Обжалваният съдебен акт е постановен при неправилно прилагане на материалния закон. При правилно изяснена фактическа обстановка административния съд е извел необосновани и неправилни правни изводи, които не се споделят от касационната инстанция. В хода на административното производство е установено и от събраните по делото доказателства не е опровергано от фактическа страна, че по заявление на И. от 03.10.2000г. с Разпореждане 31/ПPN01101/10.10.2000 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 03.10.2000 г. при осигурителен стаж от II категория 22 г. 02 м. 19 дни, осигурителен стаж от III категория - 18 г. 00 м. 09 дни и общ осигурителен стаж към III категория по чл. 104 от КСО 45 години, 9 месеца и 18 дни. Поради неналичие на оригиналното пенсионно досие на И. в архива на отдел Пенсии в ТП на НОИ Пловдив и с цел установяване правомерността на отпуснатата на И. пенсия за ОСВ, е извършена проверка и са събрани допълнително доказателства, послужили за издаване на разпореждане [номер]/Протокол 652/15.05.2014 г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е отменено разпореждането за отпускане на пенсия от 10.10.2000 г. и всички последващи го и на основание чл.68, ал.4 от КСО на И. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.07.2005 г. пожизнено с признат осигурителен стаж само от трета категория. Като мотиви за отмяната е отразено, че установеният осигурителен стаж на И. е само от трета категория и поради това лицето изобщо няма право на пенсия по параграф 4, ал.1 от ПЗР на КСО, изискващ наличието на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Издадено е и разпореждане [номер]/Протокол Ра-305/20.05.2014 г., с което на основание чл.98, ал.2, вр. с чл.114, ал.1 от КСО е разпоредено И. да възстанови неправилно изплатената му сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2004 г. до 31.05.2014г. ведно с лихви, като задължението за предходния период от първоначалното отпускане на пенсията от 10.10.2000 г. до 31.12.2003 г. е признато за погасено по давност. С Решение РД-159/25.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е оставена без уважение жалбата на И. против разпореждане [номер]/Протокол 652/15.05.2014 г., а с Решение 126/22.01.2015 г. по адм. дело 2696/2014 г. на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата му срещу административния акт. В резултат на прекратеното касационно производство пред ВАС срещу постановения съдебен акт с определение от 14.03.2016 г., Разпореждане с 4007244583/Протокол 652/15.05.2014 г. е влязло в сила. По жалба срещу Разпореждане с 400724458З/Протокол Ра-305/20.05.2014 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив е издадено Решение 2153-15-263/04.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ, с което жалбата против разпореждането по чл.114 от КСО е отхвърлена. С Решение 523/03.04.2017 г. по адм.д. 2716/2016 г. на Административен съд - Пловдив жалбата на И. е отхвърлена, а с Решение 7607/07.06.2018 г. по адм. дело 5731/2017 г. на ВАС е отменено решението на административния съд и съответно Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив от 04.11.2016 г. и потвърденото с него Разпореждане от 20.05.2014 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Пловдив. И. е уведомен, че удръжката от пенсията му, извършвана въз основа на отмененото разпореждане по чл.114 от КСО и удържаната му по разпореждането от 20.05.2014г. сума е възстановена по сметката му. Безспорно е по делото, че впоследствие по образувано досъдебно производство 260/2019 г. по пр. преписка 2818/2019 г. на РП Пловдив са открити пенсионни досиета, сред които и досието на И., съдържащо документи, в това число и разпореждането за отпускане на пенсия от 10.10.2000 г., както и молба от негово име за отпускане на пенсия. За резултатите от проверката на пенсионното досие на И. е изготвен и изпратен до Директора на ТП на НОИ Пловдив доклад изх. 2175-15-296/1/11.12.2020г., в който са отразени проведените административни и съдебни процедури и изходът от тях, както и наличието на документи с невярно съдържание. От констатираното съществено различие между документите от намереното досие и лично представените от И. през 2014 г. в хода на административното производство такива относно осигурителен стаж, осигурители, при които е положен, заемани длъжности и др. е направен извод, че не се потвърждава първоначално признатия осигурителен стаж от втора категория труд. Прието е, че като е декларирал неверни данни и укрил факти, И. е действал неправомерно и съзнателно се е възползвал от документи с невярно съдържание, за да му бъде отпусната пенсия за ОСВ от по-ранна дата и в по-голям размер. Отразено е, че отпускането на пенсията с разпореждането от 10.10.2000 г. не се дължи на грешка на длъжностно лице, а именно на неправомерното поведение на заявителя, който е целял постигане на неправомерен резултат. Прието е, че знанието, че няма право да получава пенсията, отпусната с разпореждането от 10.10.2000 г., квалифицира лицето като недобросъвестно, което определя последното като правилно отменено с влязлото в сила разпореждане от 15.05.2014г. Въз основа на тези констатации на 12.02.2021г. ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив издава Разпореждане 400724458З/Протокол 2139-15-2, с което на основание чл.99, ал.1 от КСО постановява отказ да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.. В мотивите се сочи, че тъй като осигурителният стаж и доход, въз основа на които е определен индивидуалният коефициент и отпусната пенсия за ОСВ, считано от 03.10.2000 г. на И. по условията на §4 от ПЗР на КСО /опровергани от документите по досъдебното производство/ са недоказани, в случая не е налице и някоя от предпоставките по чл.99 от КСО за отмяна или изменение на влязлото в сила разпореждане от 15.05.2014 г., с което пенсията е отпусната с действителния осигурителен стаж и осигурителен доход, установени при предходната проверка по чл.108 от КСО. С тези аргументи и на основание чл.99, ал.1 от КСО е отказано изменение на влязлото в сила разпореждане от 15.05.2014 г. Недоволен, И. оспорва това разпореждане пред Директора на ТП на НОИ, който с Решение 2153-15.94/23.03.2021 г. отхвърля жалбата. В мотивите си органът приема, че представеното копие на пенсионно досие на И., приложено по досъдебно производство 260/2019 г. по прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на РП Пловдив, не променя фактите и изводите досежно положения осигурителен стаж, неговата категория и действителната продължителност, както и базисен период на жалбоподателя, установени с влязло в сила разпореждане [номер]/ протокол 652/15.05.2014 г., поради което правилно с разпореждане 400724458З/Протокол 2139-15-2/12.02.2021 г. Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал.1 от КСО отказва изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. З. И.. На базата на тези безпротиворечиво установени фактически обстоятелства и на заключението на съдебно - почерковата експертиза, административният съд е постановил обжалвания пред ВАС съдебен акт. Констатациите на експерта, че ръкописният текст в молбата - заявление за отпускане на пенсия от името на И. от 03.10.2000 г. не е изпълнен от последния, а подписът, положен след реквизита подпис в документа, вероятно не е изпълнен от И., в подкрепа на която вероятност е заличаването на част от подписа върху изследвания документ, са дали основание на АС Пловдив да квалифицира отказа с разпореждане 400724458З/Протокол 2139-15-2/12.02.2021 г. като нищожен. В мотивите си за нищожност на посоченото разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че постановяването на отказ за изменение или отмяна на предходното разпореждане за отпускане на пенсия е лишено от правно основание, тъй като органът не е бил сезиран с искане от пенсионера за произнасяне по реда на чл.99 от КСО. Посочил е, че такова произнасяне е правно възможно и допустимо единствено и само в хипотезата на чл.99, ал.1, т.1 от КСО, а не и при служебно установяване на някое от обстоятелствата по чл.99, ал.1, т.2 от КСО от компетентния орган, респективно ако установи някое от основанията по чл.99, ал.1, т.2 от КСО и то по своя собствена инициатива, органът може да се произнесе само с акт за отмяна или за изменение на предходно издадено и влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО, не и да постанови отказ. Съдът е преценил, че с оглед липсата на предвидена в закона възможност на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив да издаде разпореждане за отказ по чл.99 от КСО, когато производството е по негова инициатива, директорът на ТП на НОИ Пловдив, като не е съобразил това обстоятелство и е потвърдил обжалваното разпореждане от 12.02.2021 г., вместо да го обяви за нищожно, съгласно правомощията си по чл.97 от АПК, е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и за нищожност на потвърденото с него разпореждане. Необосновани и неправилни са констатациите му за липса на законово основание за издаване на визираното разпореждане и за некомпетентност на пенсионния орган да се произнесе с акт с такова съдържание. Разпореждане 400724458З/Протокол 2139-15-2/12.02.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е издадено от компетентно лице в кръга на възложените му законоустановени правомощия. Същото съдържа и изискуемата от закона форма мотиви, обективирани в изложените фактически и правни основания за издаването му. Издадено е по инициатива на пенсионния орган във връзка с предоставената на ТП на НОИ Пловдив от РП Пловдив информация за съдържащите се в намереното оригинално пенсионно досие на И. документи. За да постанови процесното разпореждане ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Гореизложеното обосновава извод, че разпореждането от 12.02.2021г. е издадено от компетентен орган, в границите на неговата материална компетентност, на визираното в него правно основание и при спазване на административнопроизводствените правила, което го прави действително, обратно на констатираното от административния съд. В случая без правно значение за валидността на акта е заключението на вещото лице, че заявлението от 03.10.2000г. не е изготвено и вероятно не е подписано от И.. С оглед безспорно установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е следвало да достигне до извода, че в случая са осъществени предпоставките по чл. 99, ал.1, т. 2, б а от КСО. Извършената от органите по осигуряване проверка на съдържащите се в намереното пенсионно досие на Б. И. документи и данни установява обективираната в доклада от 11.12.2020г. /посочен в обстоятелствената част по-горе/ липса на категорични доказателства за извършвана от И. трудова дейност за спорния период, потвърждаваща първоначално признатия осигурителен стаж от втора категория труд. Приетото в доклада деклариране на неверни данни и укриване на факти, определящи действията на И. като неправомерни и целящи възползването от документи с невярно съдържание за отпускане на пенсия за ОСВ от по-ранна дата и в по-голям размер не са оборени и категорично сочат на правилно отразеното, че отпускането на пенсията с разпореждането от 10.10.2000 г. не се дължи на грешка на длъжностно лице, а именно на неправомерното поведение на заявителя, който е целял постигане на неправомерния резултат. Приетото в доклада, че знанието за неналичие на право да получава пенсията, отпусната с разпореждането от 10.10.2000 г., квалифицира лицето като недобросъвестно, не е опровергано по надлежния ред и обосновава издаването на процесното разпореждане от 12.02.2021г., противно на изводите на АС Пловдив за липса на основание за издаването му. Както в административното производство, така и в хода на съдебното оспорване, въпреки вменената му от законодателя доказателствена тежест за това, жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборят констатациите на административния орган при извършената от органите на НОИ проверка, посочени по-горе. Предвид изложеното, касационният състав намира, че оспореният пред АС Пловдив административен акт / Решение 2153-15-94 от 23.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващо разпореждането от 12.02.2021г./ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби. Като е приел обратното при постановяване на първоинстанционното решение, съдът е приложил неправилно материалния закон и е издал порочен съдебен акт, който настоящата инстанция следва да отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, предвид което вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Б. З. И. срещу Решение 2153-15-94 от 23.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол 2139-15-2 от 12.02.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С оглед изхода на делото, на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за двете инстанции, съответно 200лв. заплатена д.т. и по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. На основание чл. 221 ал. 2 изр. 1 и чл. 222 ал. 1 от АПК , Върховният административен съд, състав на шесто отделение,