Решение № 15693 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2012 г.

Решение № 15693 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, против решение № 80 от 21.04.2012 г. по адм. дело № 819 по описа за 2011 г. на Хасковския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № Ж-125-1/11.11.2011 г. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените в касационната жалба съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. За установяването им са представени писмени доказателства (извлечения от ведомости за заплати за 1983 г. и извлечение от сметка за изработените надници и допълнителни възнаграждения за периода м. януари - м. март 1984 г.). Ответникът Ванко Атанасов Атанасов от с. Крепост, обл. Хасково, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Хасковския административен съд е решение № Ж-125-1 от 11.11.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 5309238561/ПР-1581 от 17.10.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Ванко Атанасов Атанасов от с. Крепост, обл. Хасково, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Спорът между страните е относно категорията на труда, положен от лицето от 05.07.1982 г. до 08.03.1984 г. на длъжност "измервач в минни изработки", шифър 80425301, разряд пети, в направление Подземен въгледобив на МНИПКИ "Минпроект" (сега "Минпроект" ЕАД), гр. София. С постановеното решение Хасковският административен съд е уважил жалбата, след като неправилно е приел, че спорният труд следва да бъде зачетен от първа категория на основание чл. 104, ал. 3 от КСО. С чл. 104, ал. 3 от КСО не е създадено правило за причисляване на положен труд към първа категория. С разпоредбата е уредено превръщането от първа категория към трета категория на осигурителния стаж, придобит от работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. По силата на чл. 104, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2000 г., Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. През периода 05.07.1982 г. до 08.03.1984 г. намират приложение разпоредбите на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г. Според мотивите на административното решение спорният труд не може да бъде причислен към първа категория на основание "чл. 1, ал. 1" от ПКТП (отм.), който се прилага по отношение на инженерно-технически работници до началник (ръководител) на рудник включително, инженерно-технически работници до началник (ръководител) на предприятие включително, в предприятията на безруднична структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти; началници и зам.-началници на минноспасителните станции и минноспасителните пунктове. Положеният труд не попада в изброените хипотези и не може да бъде зачетен в съотношението, предвидено от чл. 104, ал. 3 от КСО. По правилото на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Съгласно ал. 3 документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В разглеждания случай изискуемите от чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС документи за установяване на осигурителния стаж са запазени. Представена е трудовата книжка на лицето, договор за назначаване на работа и трудов договор, а при осигурителя се съхраняват изплащателните ведомости. Запазени са и изплащателните ведомости на Мина "Здравец" ЕАД в ликвидация, "Мина Маришки басейн" ЕАД в ликвидация, гр. Димитровград (вкл. рудник "Гита Господинова"), гр. Димитровград, Мина "Черно море" и Бургаски медни мини, мина "Бобов дол" - рудник "Миньор", които са били проверени в хода на административното производство. При налични документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС първоинстанционният съд незаконосъобразно е допуснал свидетелски показания за установяване на мястото на работа и естеството на трудовите функции. Неправилно се е позовал на трудовия договор за следващото назначаване на лицето в МНИПКИ "Минпроект", считано от 13.06.1989 г., с посочено място на работа рудник "Гита Господинова". Следва да се добави, че разпитаният свидетел Гочо Гочев от месец май 1982 г. е пенсионер, а свидетелят Людмил Колев съобщава, че "Те идваха там при нас от "Минстрой" да правят измервания", но няма представа каква точно е била изпълняваната длъжност от ответника по касация. Съгласно трудов договор № 61 от 02.07.1982 г. ответникът по касация е бил назначен на длъжност "измервач в минни изработки", шифър 80425301, разряд пети, в направление Подземен въгледобив на МНИПКИ "Минпроект" (сега "Минпроект" ЕАД), гр. София, с щатна месечна заплата 187 лв. и съответно възнаграждение за прослужено време (клас). Същата длъжност е удостоверена и в трудовата книжка (заверено фотокопие), а като вид дейност е посочена научна и проектантска. Съгласно вписването в трудовата книжка от 02.04.1984 г. лицето е започнало работа в Марбас - рудник "Гита Господинова" като подземен работник. Според заключението на вещото лице Руска Кръстева в проверените разчетно-платежни ведомости за процесния период няма начисления за вредни условия на труд, а дейността на дружеството може да се определи от наименованието му (минен научноизследователски и проекто-конструкторски институт). Няма данни, че лицето е било заето на работа като измервач - подземен работник - V разряд с място на работа рудник "Гита Господинова" и е получавало допълнително трудово възнаграждение за неблагоприятни и опасни условия на труд. Установените обстоятелства относно рудник "Гита Господинова" в констативен протокол вх. № 470/04.08.2011 г., съставен от длъжностно лице на РУСО - Хасково и представител на предприятието, не са били предмет на спор. За изясняване на спорното обстоятелство във връзка с мястото на работа е необходимо да се даде възможност на страните да представят и други писмени доказателства, като се извърши проверка относно структурата на МНИПКИ "Минпроект" по разплащателните ведомости (производствени звена, обслужващи звена, категориите персонал и др.) и да се установи позицията на изпълняваната длъжност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,