Решение № 3567 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13431/2011 г.

Решение № 3567 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13431/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Татяна Петкова Бойчева от гр. Русе срещу решение № 32 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 284/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе, VIII състав, в частта му, в която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът директор на ТП на НОИ гр. Русе не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 32 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 284/2011 г., в обжалваната му част, Административен съд гр. Русе, VIII състав, е отхвърлил жалбата на Татяна Петкова Бойчева от гр. Русе срещу решение № ПОВН-94 от 20.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 168 от 04.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Русе. Съдебният акт, в обжалваната му част, не е постановен в нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че касаторката е подала до ТП на НОИ гр. Русе две молби-декларации, съответно с вх. № от 26.08.2008 г. и от 27.03.2009 г., с които е поискала изплащането на обезщетение за отглеждане на малко дете. В тях е декларирала, че детето Цветан Бойчев не е настанено в детско заведение, както и че при промяна в декларираните обстоятелства ще подаде нова декларация в 7-дневен срок. Друга декларация не е била подадена, независимо, че синът на Бойчева е бил приет в Детска ясла № 8 гр. Русе на 24.11.2008 г. и е изписан на 31.08.2010 г. Във връзка с тези обстоятелства констатациите на контролните органи на ТП на НОИ гр. Русе, обективирани в протокол вх. № 10 от 25.03.2011 г., съвпадат с отразените в служебна бележка № 37 от 21.06.2011 г. на директора на Детска ясла № 8 гр. Русе, издадена по искане на съда. Касаторката е получавала обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО през процесния период, който е от 24.11.2008 г. до 30.08.2009 г. включително. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. осиновителката. Към него тя прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и не се отглежда от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ - чл. 46, ал. 2 от НРВПО. Освен декларацията, към молбата се прилага и справка съгласно приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняване на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично и постоянно през този период малкото си дете. При промяна на тези предпоставки отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото последното цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което майката би получавала, ако бе отглеждала детето си сама. А когато тя е поверила отглеждането му на детско заведение, липсва законово основание както за продължаване на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, в редакцията й, приложима за процесния период изрично сочи, че това обезщетение не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗЗ, изрично е казано, че те са здравно-профилактични и възпитателни заведения. По изложените съображения не се споделя тезата на касаторката, че настаняването на детето в детски ясли през процесния период не е в нарушение на чл. 53, ал. 4 КСО. Предвид съдържанието на молбите-декларации, цитирани по-горе в мотивите, не може да се приеме, че Бойчева е била добросъвестна при получаване на процесните обезщетения. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,