Решение № 563 от 15.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 561/2009 г.

Решение № 563 от 15.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 561/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на ЧНД № 1751/08 г. по описа на РС - гр. П., отмяна на непровереното по въззивен и касационен ред и влязло в сила на 25.06.09 г. определение № 561 от 09.06.09 г. за определяне на общо наказание по чл. 23 - 25 НК относно осъжданията на Д. М., в частта му, с която е определен "открит" тип затворническо общежитие и "общ" режим на изтърпяване на двете общоопределени наказания лишаване от свобода и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда. Искането се поддържа в съдебно заседание. Защитата счита, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид направеното искане, становището на страните, постановения съдебен акт, съдебното минало на М. и съобрази закона, намира следното: При определянето на общо наказание по чл. 23 - 25 НК на осъдения, съдът е сформирал две съвкупности осъждания с общи наказания лишаване от свобода в размер на ДВЕ години и ШЕСТ месеца и на ЕДНА година и ТРИ месеца лишаване от свобода за общо девет осъждания. По отношение и на двете общи наказания е определил "общ" режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от "открит" тип, ръководейки се от разпоредбите на чл. 46, ал. 6 НК и чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът не е изложил мотиви за решението си относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, зависещ при действието на новия закон не само от наложеното наказание, но и от местата за лишаване от свобода и техния тип. Многократните осъждания на М. с наложени наказания лишаване от свобода, разпоредбите на чл. 59 - 61 ЗИНЗС и определените две общи наказания лишаване от свобода при групиране на осъжданията му са налагали обсъждане и решаване на въпроса за типа на затворническото общежитие и първоначалния режим за изтърпяването им по силата на чл. 301, ал. 1, т. 6 НПК, съответно чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК. Включването на този въпрос в посочените текстове от закона задължава съда на осн. чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите си да посочи правните съображения за взетото решение. Отсъствието на мотиви в посочената насока лишава от възможност съответните инстанции да преценят волята на решаващия съд за взетото решение и съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, независимо от посоченото в искането такова по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При тези съображения искането на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Това налага да се възобнови делото, да се отмени постановеното по него определение в атакуваната му част и делото да се върне за ново разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение