Решение № 12044 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3084/2023 г.

ВАСШесто отделение06.12.2023 г.докладчик т Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 7590/12.12.2022 г., постановено по адм. дело 1083/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА В. Найденов, с [ЕГН], с адрес в гр. София да заплати на Националния осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100 лева /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. Найденов, с [ЕГН], с адрес в гр. София да заплати на Топливо 2 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София съдебни разноски в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева възнаграждение за един адвокат в производството по касационната жалба.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Найденов, от гр. София, подадена чрез процесуален представител адвокат М. Миланов, с подробно развити касационни основания, срещу решение 7590/12.12.2022 г., постановено по адм. дело 1083/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба - Директорът на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София-град и Топливо 2 ЕООД оспорват същата в отговор по нея и писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 7590/12.12.2022 г., постановено по адм. дело 1083/2022 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В.Найденов срещу Решение 1040-21-17/12.01.2022г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, с което е потвърдено Разпореждане 30796/20.12.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град. С посоченото разпореждане е извършен отказ да бъде приета като трудова декларираната при ТП на НОИ - София-град злополука претърпяна от касатора, на 17.09.2019 г., по време на работа, здравословно увреждане /[заличен текст]/. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство е било образувано въз основа на подадено от В. Найденов уведомление до НОИ вх. Ц1029-21-5349/16.09.2020 г., с което декларирал злополука от 17.09.2019 г., станала при и по повод изпълнение на служебните му задължения, в резултат на която бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреди На 17.09.2019г., около 12:00., при упражняване на трудовите си задължения като носач, товарач стоки , при работодателя Топливо 2 ЕООД с месторабота в гр.София, Околовръстен път 28 срещу Ботаническа градина", касаторът е осъществявал дейност по пълнене на чували с пясък и товаро-разтоварването им. Сведенията за злополуката са, че докато В.Найденов носел тежък чувал, изпитал внезапна силна, остра болка в областта на лявото рамо, при което се свлякъл на земята. След незабавно посещение на лечебно заведение се установило последици от [заличен текст], съобразно отразеното в извлечението от амбулаторен дневник на Спешно отделение в МБАЛ Св. Анна гр. София. С Разпореждане 30796/20.12.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град е извършен отказ да бъде приета като трудова декларираната при ТП на НОИ - София-град злополука претърпяна от касатора, на 17.09.2019 г., по време на работа, здравословно увреждане /[заличен текст]/. С решение 1040-21-17/12.01.2022г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, на основание чл.117, ал.3 от КСО е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира като трудова злополука всяко внезапно увреждане, което е станало през време, през което осигуреното лице е извършвало възложената му от предприятието работа или каквато и да било работа в интерес на предприятието. За да е налице трудова злополука, следва да е доказана причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане. Обосновано Административен съд София град е приел, че в случая не са налице всички от елементите на фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Макар и касаторът да е бил в трудови правоотношения с осигурителя Топливо 2 ЕООД и да е налице [заличен текст], не могат да бъдат установени по безспорен начин обстоятелства за възникване на инцидента на декларираната от В.Найденов дата. Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице настъпила трудова злополука. От доказателствата по делото не се установява по категоричен и безспорен начин настъпила вследствие на инцидента временна неработоспособност. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответниците за присъждане на сторите по делото разноски. Директорът на ТП на НОИ, гр. София-град претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с с чл. 78, ал. 8 от ГПК. На ответника Топливо 2 ЕООД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение след редуцирането му по възражението за прекомерност в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение