Решение № 10398 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2020 г.

Решение № 10398 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 54 от 10.03.2020 г., постановено по адм. д. № 410/2019 г. Административен съд – Сливен, е отхвърлил жалбата на "Анпона " ЕООД, ЕИК 204730148, със седалище гр. Сливен, срещу ревизионен акт № Р –02002019000125 – 091 – 001 от 18.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 170 от 25.09.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас, с който са установени задължения на "Анпона" ЕООД за корпоративен данък за периода 21.08.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 30 514, 48 лв. ведно лихви за просрочие в размер на 4 009, 58 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. Бургас юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 566 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Анпона" ЕООД, ЕИК 204730148, със седалище гр. Сливен, бул. "Хаджи Димитър" № 41, представлявано от управителя А. Панайотов, чрез пълномощника му адв. С. Раднев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. Сливен е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Сливен и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – град Сливен е отхвърлил жалбата на "Анпона " ЕООД, ЕИК 204730148, със седалище гр. Сливен, срещу ревизионен акт № Р –02002019000125– 091 – 001 от 18.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 170 от 25.09.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас, с който са установени задължения на "Анпона" ЕООД за корпоративен данък за периода 21.08.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 30 514, 48 лв. ведно лихви за просрочие в размер на 4 009, 58 лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелство за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО за процесния данъчен период от 2017 г. и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че спорът между страните се свежда до това дали процесните фактури документират действително извършени доставки на орехови ядки, съответно документално ли са обосновани отчетените във връзка с тях разходи. 2. Решаващият съд е приел, че твърденията на жалбоподателя, че процесните фактури документират реално извършени доставки не се установяват от събраните по делото доказателства. В тази връзка е посочено, че въпреки дадените указания за разпределение на доказателствената тежест, лицето не е ангажирало такива доказателства. Маркирано е, че лицата посочени като доставчици в рамките на извършените насрещни проверки от приходните органи са дали обяснения, че не са имали търговски взаимоотношения с жалбоподателя и не са получавали парични суми от него. 3. Отбелязано е, че към фактурите не са приложени други документи, свързани с покупката, извозването, складирането и съхранението на ореховите ядки, в това число приемо-предавателни протоколи, складови разписки, стокови разписки, пътни листове или други съпътстващи документи. 4. Посочено, че през процесния данъчен период жалбоподателят не е разполагал със собствени или наети складови помещения, няма назначени работници или изплатени суми по договори за положен труд. 5. На отделен ред /стр. 7 от решението, л. 343 от първоинстанционното дело/, решаващият съд е коментирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като са посочени установените от експерта множество несъответствия по отделните фактури. 6. Съдът е обсъдил на отделен ред и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, като е посочил, че освен че са заинтересовани, те не могат да установят и защитната теза на страната поради липса на конкретика. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. Сливен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба да се правят доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон, обосновани с това, че в хода на ревизията е установено по несъмнен начин, че през 2017 г. дружеството е извършило продажба на 24 158 кг. орехови ядки, което няма как да бъде сторено ако не са били закупени ядки от доставчици. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че органите по приходите са извършили преобразуване на финансовия резултат на дружеството за посочения период от 2017 г. на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО със сумата от 305 144, 78 лв., представляваща стойността на придобитите ядки по процесните фактури, като са определени задължения за корпоративен данък в размер на 30 514, 48 лв. /след корекцията по реда на административното оспорване/ ведно с лихви за забава. С оглед на това решаващият съд правилно е приел, че основният спорен въпрос между страните е дали процесните фактури на въпросните доставчици документират реално извършени доставки. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите по делото, при правилно тълкуване на материалния закон и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК/ правилно е прието, че в тежест на задълженото лице е да докаже обстоятелството, че процесните фактури документират реално извършени стопански операции. Макар и да не е отбелязано изрично в съдебния акт, с оглед вида на процесната стока – орехови ядки, решаващият съд е насочил усилията си да установи основния факт, доказващ реалността на подобен род доставки – реалното предаване на стока съгласно изискванията разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В решението са изложени подробни констатациите на органа по приходите, поради което е прието, че липсват реални доставки, поради което фактурите не отразяват вярно извършените стопански операции и от тази гледна точка е нарушен принципа на документалната обоснованост, установен с чл. 10 ЗКПО. Правилно е прието, че ангажираните по делото доказателства от жалбоподателя – съдебно-счетоводна експертиза и гласни доказателства, не опровергават тези констатации. Спорът се свежда дали действително са били закупени ядки по конкретните фактури и от конкретните доставчици, което обстоятелство не е доказано от задълженото лице, а не че то е извършило доставки на орехови ядки към трети лица – негови клиенти. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – гр. Сливен е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците сочени в касационната жалба на "Анпона " ЕООД, ЕИК 204730148, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,