Решение № 33 от 28.1.2025 г. на ВКС по т.д. № 20238002901522/2023 г.

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Образувано е по почин на настоящия съдебен състав – за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по настоящото дело решение № 1/08.01.2025 г. по к. т. д. № 1522/2023 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ІV състав. Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното е погрешно. Искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок и може да се извърши по почин на съда. В мотивите на решение № 1/ 08.01.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е приел, че предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на законната мораторна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 30.06.2018 г. до 15.11.2020 г., е основателен до сумата от 83795, 40 лв., поради което е отменил въззивното решение в частта, в която този иск е уважен над тази сума до пълния му предявен размер от 86674, 50 лв. и за периода от 01.06.2018 г. до 29.06.2018 г. Именно в тази част ВКС е отхвърлил този иск, но е пропуснал в диспозитива на своето решение да изрази своята правосъдна воля – да остави в сила въззивното решение в останалата обжалвана част – по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва, изтекла за периода от 30.06.2018 г. до 15.11.2020 г. върху главните парични притезания общо в размер на 378072 лв. – до сумата от 83795, 40 лв. Достигайки до тези правни изводи, настоящата съдебна инстанция счита, че е налице несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно обективиране. Допуснатата очевидна фактическа грешка по смисъла на ГПК следва да бъде поправена. Воден от гореизложеното и на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение