Решение № 10313 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2010 г.

Решение № 10313 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Си Ви Ес" ООД - гр. Велико Търново чрез адв. Ирина Косева срещу решение № 22/28.01.2010 г., постановено по адм. дело 61/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 40800406/7.10.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 6/5.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месец декември 2004 г., месеците януари, март, октомври и декември 2005 г. и месец януари 2008 г. в общ размер от 79 707,85 лв. и лихви в размер на 15 135,05 лв. и определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.), вследствие извършени увеличения на финансовия резултат за 2005 г. и 2006 г. - корпоративен данък за 2005 г. в размер на 13 115,32 лв. и лихви - 5 004,73 лв., от които 338,09 лв. са невнесени в срок авансови вноски и корпоративен данък за 2006 г. в размер на 4 665,56 лв. и лихви - 1 559,06 лв., от които 513,64 лв. са невнесени в срок авансови вноски. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно непризнатия данъчен кредит касаторът излага оплаквания, че съдът не се е съобразил с всички писмени доказателства по делото, както и със заключението на вещото лице. Относно данъчния период през 2008 г. касаторът акцентира на установените в европейското право принципни положения, включително и практиката на Съда на Европейския съюз при прилагането на отменената Шеста директива. Относно определените данъчни задължения по ЗКПО (отм.) в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. Изложени са доводи за неоснователност на касационната жалба в депозираното по делото писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3 ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на ЗКПО (отм.) според прокурора правилно съдът е приел, че следва да се увеличи финансовия резултата на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с разходите по фактури, издадени от "Данас" ООД, "Ена Маркетс" ООД и "Трейдинвест" ООД поради недоказване, че сделките по тях реално са осъществени. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По ЗДДС (отм.) за доставките от "Ена Маркетс" ООД, "Данас" ООД и "Трейдинвест" ООД съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3 ЗДДС (отм.) за признаване правото на жалбоподателя за приспадане на данъчен кредит. За "Ена Мартекс" ООД, който е издател на фактура № 778/12.10.2005 г. с предмет "сухо мляко" съдът е приел, че не е доказано начисляването на ДДС в счетоводството на този доставчик по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и относно реалността на доставката, тъй като при изискване от ревизията на документи за доставката, включително и за предшестващи доставчици, за наличието на склад или търговски обект, за наети лица, приемателно-предавателни протоколи, товарителници и доказателства за транспортните разходи, такива не са представени. За доставките от "Данас" ООД по издадени 20 бр. фактури за месец декември 2004 г. и март и декември 2005 г. с предмет "сухо мляко, тенекии, промил SMP и pim" съдът въз основа на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че ДДС е начислен съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), но жалбоподателят не е представил доказателства за реалността на доставките на родово определените вещи съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Относно представените пътни листове съдът е приел, че те не доказват предаване на вещите, тъй като товара не е описан с индивидуализиращите му белези. За доставката по фактура № 276/29.12.2004 г., издадена от "Трейдинвест" ООД с предмет "12400 кг сирене от краве мляко" мотивите на съда за законосъобразното определяне на данъчните задължения от ревизията са сходни с тези относно доставчика "Данас" ООД. За отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 9/31.01.2008 г. от "Моника - 02" ООД с предмет "СМР съгласно договор" съдът е изложил мотиви, че не е установено действителното извършване на СМР, тъй като представения приемателно-предавателен протокол от 15.12.2008 г. за приемане на процесните СМР е в противоречие с останалите доказателства, тъй като датата на приемането е значително по-късна от датата на плащане по фактура - 31.01.2008 г., а от тази дата са и представените протоколи, обр. 19. Освен това съдът е приел, че подизпълнителят "Димстрой 2006" ООД е започнал строителството преди подписване на договорите, както и не е доказана кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците - пряк и предходен - багер, автокран до 15 тона, самосвал, автобетоносмесител и др, които са посочени като необходими за извършване на СМР. Въз основа на това съдът е счел, че законосъобразно органcj по приходите е отказал правото на данъчен кредит на основание чл. 9 ЗДДС, както и се е позовал на решение по адм. дело № 11826/2009 г. на ВАС, IА отделение относно ревизионния акт на доставчика "Моника - 02" ООД за същите услуги от същия подизпълнител. Относно представения по делото ДАПВ № 775/21.04.2005 г. за извършено прихващане и възстановяване на ДДС за периода 1.12.2004 г. - 31.03.2005 г., който обхваща частично ревизираните периоди съдът е счел, че с оглед възлагането на ревизията на 28.03.2008 г., то е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г., поради което данъчните задължения се установяват само чрез ревизия, възложена по общия ред, а не този по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. По ЗКПО (отм.) за определените допълнително данъчни задължения за корпоративен данък с лихви за 2005 г. и 2006 г. съдът е приел за законосъобразно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) по доставки от "Данас" ООД за 13 бр. фактури за 2005 г. и 7 бр. фактури за 2006 г., по 2 бр. фактури, издадени от "Ена Маркетс" ООД и по фактура, издадена от "Трейдинвест" ООД през 2005 г. За да направи този извод съдът въз основа на доказателствата, събрани по делото е установил, че жалбоподателят не е доказал, че сделките за посочените доставчици са реално осъществени. Обжалваното решение е правилно. По ЗДДС (отм.) и ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. Законосъобразни са изводите на съда, че за част от доставките не е установено начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика, а за друга част макар да е установено начислението на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), респ. чл. 68 и сл. от ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., то не е доказана реалността на доставките. По фактурите, издадени от доставчиците "Ена Маркетс" ООД, "Данас" ООД и "Трейдинвест" ООД като предмет на стопанските операции са посочени доставките на сухо мляко и сирене от краве мляко, за които няма категорични доказателства за тяхната реалност. Правилно съдът е приел, че след като се касае за родово определени вещи, то е следвало на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗД да се докаже прехвърлянето на собствеността на процесните стоки, а такива доказателства като приемателно-предавателни протоколи, складови разписки, транспортни документи и други не са представени. За доставките на СМР от "Моника - 02" ООД по една фактура, издадена през месец януари 2008 г. законосъобразни са изводите на решаващия съд, че не е доказано реалното осъществяване на тези ремонтни дейности, тъй като не са представени доказателства с какви материали са извършени и каква е била обезпечеността за тях. Установеното от съда противоречие в доказателствата правилно го е мотивирало да приеме, че е недоказано реалното осъществяване на процесните СМР. Освен това правилно съдът се е позовал на решение по адм. дело № 11826/2009 г. на ВАС, IА отделение, с което е прието, че "Моника - 02" ООД не е извършител на същите СМР, по които "Си Ви ЕС" ЕООД претендира правото на данъчен кредит. По отношение на представения по делото ДАПВ за данъчни периоди месец декември 2004 г. и месец март 2005 г. правилно съдът е приел, че с оглед изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г. данъчните задължения се установяват само чрез ревизия, възложена по общия ред, поради което правилно съдът е приел неприложимост на разпоредбите на чл. 133 и сл. от ДОПК за процесния случай. По ЗКПО (отм.). Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд в тази част, тъй като те са свързани с увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) по доставките от "Данас" ООД за 13 бр. фактури за 2005 г. и 7 бр. фактури за 2006 г., по 2 бр. фактури, издадени от "Ена Маркетс" ООД и по фактура, издадена от "Трейдинвест" ООД през 2005 г., за които не е доказана реалността на доставките. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на съда е постановено при правилно прилагане на приложимите материални данъчни закони и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице основанията за отмяна на решението. последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, на ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както и в касационното производство тази страна не била представлявана от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,