Решение № 3000 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2013 г.

Решение № 3000 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1) Валентин Крайчев Гинев, от гр. Шумен, Иванка Павлова Кемилева, от гр. София и Ангел Павлов Янков, от гр. София, против решение № 23 от 15.03.2013 г. постановено по адм. дело № 148/2012 г. по описа на Административен съд - Шумен и 2) ЕТ "Мери-Медиха Чаушева", гр. Шумен, представляван от собственика Медиха Ахмедова Чаушева, против същото решение постановено по адм. дело № 148/2012 г. по описа на Административен съд-Шумен. С първата касационна жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С втората касационна жалба също се поддържа неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - началника на РДНСК - СИР, гр. Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура в с. з. дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото с участието на оспорващата ЕТ "Мери - Медиха Чаушева" гр. Шумен и след отмяна на първоначално постановеното решение, с решение по адм. дело № 2852/2012 г. по описа на Върховен административен съд, състав на Административен съд-Шумен е отхвърлил жалбите на Валентин Крайчев Гинев, Иванка Павлова Кемилева, Ангел Павлов Янков и ЕТ "Мери-Медиха Чаушева", представляван от Медиха Ахмедова Чаушева, всички подадени против заповед № ДК-02-СИР-120 от 30.06.2011 г. на началника на РДНСК-СИР, гр. Варна, като неоснователни. С тази заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Междинна подова конструкция, изпълнена на ниво + 2.80 м. в магазин" на първия етаж от двуетажната жилищна сграда с магазин, находяща се в УПИ I-2145, кв. 246 на гр. Шумен, отреден за ЖС, КОО и паметници на културата. Адресати на заповедта са извършителя - посочения ЕТ "Мери-Медиха Чаушева", представляван от Медиха Ахмедова Чаушева и собствениците на строежа Валентин Крайчев Гинев, Иванка Павлова Кемилева, Ангел Павлов Янков. За да отхвърли жалбите, съдът е приел, че липсват отменителните основания на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК за отмяна на заповедта, като нищожна или унищожаема. От анализа на доказателствата е приел, че е установено наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършен без строителни книжа и по т. 5 - без съгласуване с Министерството на културата при условията и реда на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони, поради което оспорената заповед е материално законосъобразна. Отхвърлил е възражението на оспорващите, че извършеното представлява "текущ ремонт", а не строеж, по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, позовавайки се на заключението на СТЕ относно естеството на извършените СМР, които по идентичен начин са описани и в заповедта и които по категоричен начин определят извършеното строителство като строеж, а не като текущ ремонт на съществуващ строеж. Установил е, че дървената подова конструкция, разделяща процесния магазин на две части, е изградена през месец август - месец декември 2007 г., а стоманобетоновата плоча върху нея, с дебелина от 5 см., по - късно, през месец юни 2010 г. от наемателя на обекта - ЕТ "Мери-Медиха Чаушева" представляван от Медиха Ахмедова Чаушева. Така постановеното решение е правилно. Не са налице релевираните от касаторите основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. При установеност на относимите за спора факти, съдът е приложил правилно материалния закон. От описанието на извършеното строителство на междинна подова конструкция в магазин, на ниво + 2.80 метра, както в заповедта, така и по заключението на приетата СТЕ, съдът правилно е извел изводи, че извършеното е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не "текущ" или "основен" ремонт на съществуващ строеж. От данните по делото е установено, че в периода месец август - месец декември 2007 г. в магазина на първия етаж от 2МЖС, находяща се в УПИ I, кв. 246 на гр. Шумен, касаторът - ЕТ "Мери-Медиха Чаушева" представляван от Медиха Ахмедова Чаушева е изпълнил изцяло нова дървена конструкция, на ниво + 2.80 м., обособявайки две нива на магазина, свързани със стълби. През месец юни 2010 г. върху тази дървена конструкция същото лице е изляло стоманобетонова плоча, с дебелина 5,00 см., представляваща изменение на помещението в конструктивно отношение, засягащо конструкцията на сградата. Извършеното не представлява вътрешно преустройство или текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ, тъй като засяга конструкцията на сградата (макар и положително) и е нов строеж, а не съществуващ. Поради това, правилни са изводите на съда, че за извършването на този строеж са били необходими строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито касаторите не представят. Преди извършването му е следвало да има съгласуване с Министерството на културата при условията на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ, тъй като не е спорно, че процесната сграда, в която е извършен строежа, представлява недвижима културна ценност от местно значение, вписана под № 181 от списъка на паметниците на културата в гр. Шумен и под № 47 от актуализирания списък на тези паметници. За това говори и самото предназначение на УПИ I, кв. 246, за "жилищно строителство и паметници на културата". Липсата на такива строителни книжа и на съгласуване на строежа с Министерството на културата, при условията на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ, обосновава правилния извод на органа и на съда, че извършеното е "незаконен строеж" по чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗУТ ( за т. 5 - в ред. на ДВ, бр. 92/2009 г., в сила към датата на заповедта). При наличие на незаконен строеж началника на РДНСК-СИР разполага с делегираното правомощие да издаде заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, за премахването му. Ето защо, като е приел, че заповедта е законосъобразна, съдът е постановил правилно решение. Решението е правилно и поради неприложимост на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, визираща "търпимите строежи", с оглед времето на извършването му. В тази връзка неоснователно се поддържа от първата група касатори, че решението е неправилно, поради това, че нямат качеството на възложители и неправилно ПАМ по премахване на строежа е насочена и към тях. Преценката по отношение адресата или адресатите на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, се извършва от органа, в изпълнение на дискреционната власт, с която разполага. В случая, съгласно чл. 169 от АПК, съдът е бил длъжен да провери дали органа е разполагал с такава власт и спазил ли е изискването за законосъобразност на издадения акт. Тази проверка е извършена, при което правилно е установено, че заповедта е издадена при наличие на оперативна самостоятелност на органа и при спазване на закона. Посочените в заповедта адресати - извършител на строежа и негови собственици, са сред адресатите по § 3, ал. 1 и ал. 2 от ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, което е съобразено от съда. По изложените по-горе съображения относно вида на извършеното строителство, неоснователно се поддържа, че извършеното не е нов строеж, а е възстановяване - ремонт на съществуваща междуетажна подова конструкция от гредоред -галерия от 1932 г. Неоснователна е и касационната жалба на ЕТ "Мери-Медиха Чаушева" представляван от Медиха Ахмедова Чаушева. По изложените вече мотиви, правилни са изводите на съда, че извършеното не е текущ ремонт, а строеж, извършен в нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗУТ. Правилно този търговец е посочен като един от адресатите на заповедта, с оглед данните по делото, че е извършител. Качеството му на "наемател" на магазина, в който е извършен незаконния строеж няма отношение към премахването му по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Разноски по делото се претендират само от касаторите. С оглед изхода на делото обаче такива не им се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение