Решение № 10122 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Ш. гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. В. Челебиев срещу решение 3856/16.04.2025 г., постановено по адм. дело 592/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1685/14.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила (немотивираност) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора първоинстанционният съд е преценил, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че самата политическа обстановка дава обосновка на извода за наличие на опасност за живота на касатора. В касационната жалба се сочи, че съдът неправилно се е позовал само на справки, дадени от самия ответник, които допълнително са и неактуални към датата на постановяване на решението на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението на съда и отмяна на административния акт, като се изпрати преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на Д. Х. Ш. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В депозирано по делото писмено становище от адв. В. Челебиев се поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Хичовски, я оспорва с искане същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, валидно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита за неоснователна касационната жалба, както и намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Д. Х. Ш. гражданин на Сирия срещу решението на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне, както на бежански статут, така и на хуманитарен статут първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на административния орган е законосъобразно постановено от компетентен орган. Според съда административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК, като в решението се сочат както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът не е констатирал допуснати от административния орган съществени нарушения в административното производство. В частта за отказ за предоставяне на статут на бежанец, съдът е приел, че Д. Х. Ш. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Според съда не е констатирано по делото, че на жалбоподателя са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Посочено е в обжалваното решение, че жалбоподателят не е бил политически ангажиран, нито е осъждан и това не може според съда да обуслови извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. или действия по преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В обжалваното решение съдът е установил, че липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Въпреки че чужденецът е твърдял, че е напуснал Сирия заради войната и защото не искал да влезне в казармата, съдът е посочил, че семейството му е останало да живее в Сирия освен двама от братята му, за които е отбелязано, че се намират в Турция и съответно в България, и една от сестрите му, за която е записано, че се намира в Турция. Първостепенният съд е приел за законосъобразни изводите на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на жалбоподател на статут на бежанец. Посочено е в решението, че информацията от представените в административната преписка справки на ДАБ за обстановката в Сирия не дават основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл. 8 ЗУБ по отношение на оспорващия, а и такъв извод според съда не може да се направи и предвид информацията за общото обществено-политическо положение в Сирия след края на управлението на президента Башар Асад. Установени са данни за въоръжен конфликт от началото на месец март 2025 г., но той имал спорадичен характер и в ограничен район в Западна Сирия. Съдът от общодостъпната информация от медиите е направил заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира върху гражданите й, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 ЗУБ, както и няма основание към настоящия момент в страната да са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или нарушаване на основните права на човека, или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Относно преценката на председателя на ДАБ, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът е приел, че не се твърди от оспорващия, а и не е установено, че в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция по т. 2 от цитираната разпоредба, или изтезание, нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание по т. 2. Съдът е приел, че по отношение на Д. Х. Ш. не са налице и материалноправните предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като няма данни лицето да може да бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт В тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С-465/07 на СЕС по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в) от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети страни, които по други причини се нуждаят от международна закрила, като е посочено от съда, че този текст е преповторен в чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. Според съда не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обсъдено е от съда посоченото в представените справки с вх. МД-02-77/03.02.2025 г., МД-02-159/14.03.2025 г., МД-02-160/14.03.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г., съобразено с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на Башар Асад, и е извършена преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с решението по дело С-465/07 на СЕС по тълкуване на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, респ. чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. При обсъждане на посоченото в цитираните справки съдът установява, в Сирия са били налице проблеми, свързани със сигурността, но това било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Посочени са данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Башар Асад. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в Сирия. Има и информация за проведената в Дамаск конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата Сирия. В справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г. се съдържат данни, че към 27.03.2025 г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 3 април 2025 г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024 г., техният брой е около 372 550. С оглед бежанската история на Д. Х. Ш. съдът е посочил, че спрямо него не са налице заплахи от преследване и тежки посегателства. При така изложеното първостепенният съд е приел, че обжалваното решение на административния орган е законосъобразно и затова е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е спазил изискванията на приложимия материален закон ЗУБ, като е приел, че законосъобразно административният орган е отказал предоставянето на Д. Х. Ш. бежански статут и хуманитарен статут, тъй като не са установени предпоставките на чл. 8, респ. чл. 9 ЗУБ. Правилно в обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационният жалбоподател. За преценката им, както правилно е прието и в обжалваното решение, са взети предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че същият е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. По отношение на неговото лично положение в Сирия в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е преследван за политическа принадлежност. Посочил е, че е роден на [дата] в [населено място], обл. Халеб и живял там до идването си в България. Напуснал Сирия на 15.07.2024 г. и отишъл в Турция. Пристигнал в България в средата на м. август 2024 г. Пояснил е в интервюто, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание], но не е имал проблеми с това, както и че мотивът да дойде в България е, че в Сирия няма сигурност, пари и здравеопазване, както и че икономиката не е в добро състояние. По този начин касаторът признава, че основната причина да поиска бежански и хуманитарен статут, е икономическа, макар да е посочил пред интервюиращия го, че е напуснал Сирия заради войната. В интервюто касационният жалбоподател е пояснил, че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия, нито е имал проблеми за това, че е кюрд, но кюрдите имали проблеми с редовната армия. Според него, ако се върне в Сирия, ще получи повиквателна за казармата. Обосновано с данните по делото първостепенният съд е приел, че в интервюто, проведено в административното производство, касационният жалбоподател е обяснил, че не е членувал в политическа организация, нито във въоръжена групировка, не е отправяна спрямо него и заплаха, нито му е оказвано насилие в Сирия, което още веднъж показва, че целта му е да получи закрила в България, за да остане да живее и работи тук. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки, посочени по-горе за обществено-политическото положение в Сирия и въз основа на тях съдът е направил законосъобразен извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна, като една от тях е напускането на страната на президентът Башар Асад, след което е сформирано временно правителство и е обявена обща амнистия. При положение, че се увеличава финансирането на хуманитарния план, макар и на места да има безредици, то сигурността се стабилизира. При наличие на промяна в обществено-политическата обстановка в Сирия, следва да се подкрепят мотивите на първостепенния съд, че при положение, че жалбоподателят не е твърдял за обстоятелства, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност и затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С-465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.). В цитираното решение СЕС е постановил, че чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; както и в смисъл, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕО, което обуславя значението на цитираното решение на СЕС и спрямо актуалната правна уредба. Съдът подробно е обсъдил обстановката в Сирия, която е страна по произход за касатора не само от предоставените от ДАБ справки в рамките на първоинстанционното производство (справки с вх. МД-02-77/03.02.2025 г., МД-02-159/14.03.2025 г., МД-02-160/14.03.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г.), но и от различни медии, в които също е разгледано обществено-политическото положение в държавата по произход на касатора и от тях е направен законосъобразен извод, че положението в Сирия се подобрява и не съществува опасност за Д. Х. Ш. да се завърне там, като се има предвид, че основната част от неговото семейство продължава да живее в Сирия. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-483/10.09.2025 г. В справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. се съдържат данни, че според оценки на ВКБООН към 12.06.2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27.11.2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 г. до 15.05.2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които (25 137 души) се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб (5 683 души) и Менбидж (5 121 души). От 08.12.2024 г. насам 103 629 души са се завърнали в провинция Халеб от чужбина. Допълнително, от справката е видно, че президентът Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба освен в ситуациите на национално извънредно положение, каквото не е налице към момента, като вместо това ще разчита на доброволно набиране на войници. Не на последно място конкретно за административен окръг Ас Сафира (или Азаз), в рамките на който се намира родното място на касатора Тал Аран, в цитираната справка е посочено, че има присъствие на преходната администрация, а като окръг с най-малко регистрирани инциденти е посочен именно окръг Ас Сафира (7 инцидента). Съгласно справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г., между 27.08. и 02.09.2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 423 семейства (общо 1 342 души) се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 16 489 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 1 796 семейства (общо 6 995 завърнали се лица) в цяла Сирия. Общо подкрепените семейства са 4 759. Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка, сочат, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Според данните от справките общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. В заключение следва да се посочи, че са законосъобразни изводите на първостепенния съд, който е възприел мотивите в решението на административния орган, че не е доказано от жалбоподателя той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е бил преследван на основание на раса, религия, националност и политическа принадлежност, нито е изложен на реална опасност от тежко посегателство по смисъла, вложен в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Липсват и сигурни данни, че ако касаторът се завърне в Сирия, където е семейството му, че той ще бъде обект на заплаха, респективно на безогледно насилие. Това е така, тъй като дори да се приеме, че на места в Сирия има въоръжени сблъсъци, то те не са повсеместни от една страна, а от друга, както правилно е прието в обжалваното решение новата власт в страната е изразила ангажимента си за защита правата на мирните граждани. Допълнително, с оглед на посоченото от касатора в рамките на проведеното интервю, а именно, че се опасява, че ще получи повиквателна за казармата, ако се върне обратно в Сирия, следва да се отбележи, че дори отвъд предоставените данни от справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно отмяната на задължителната военна служба освен в хипотеза на извънредно положение, то все пак наличието на връзка между мотивите за преследване и наказателното преследване и наказанията при отказ да се отбие военната служба не може да се счита за установено единствено поради факта че наказателното преследване и наказанията са свързани с този отказ. Компетентните национални органи следва да проверят правдоподобността на тази връзка с оглед на всички разглеждани обстоятелства. В този смисъл се е произнесъл СЕС в решението си по дело C - 238/19. От представените по делото данни не може да се направи заключение за наличие на подобна връзка. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение