Решение № 5647 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2017 г.

Решение № 5647 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областната дирекция на МВР-Благоевград против решение № 887/07.06.2017 г., постановено от Административния съд-Благоевград по адм. д. № 274/16 г., в частта, в която областната дирекция е осъдена да заплати на К. Страхилов, обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени неимуществени вреди-негативни емоции-унижение, силно притеснение, накърняване на доброто име, честта и достойнството му, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със заповед рег. № 141/31.07.2015 г., издадена от полицейски служител на РУ Разлог, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба. 17.05.2016 г. до окончателното й изплащане, и в частта, с която ОДМВР Благоевград е осъдена да заплати на К. Страхилов разноски по делото в размер на 770 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са, че по делото не са събрани доказателства за вредите, които съдът е приел, че са причинени на ищеца от незаконосъобразното му задържане. Твърди се изключителна вина на ищеца ( употребата на алкохол, носенето на оръжие, за което разрешителното е изтекло, възпроизвеждането на изстрел от него в резултат на който е станало спречкването между ищеца и трето лице) за създалата се ситуация, която не е взета предвид от съда. Иска се отмяна на решението в оспорената му част и отхвърляне изцяло на исковата претенция или частична отмяна с намаляване на присъденото обезщетение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Наредбата за правната помощ. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ответника по касация, направени за адвокатско възнаграждение. Ответникът – К. Стоилов чрез своя пълномощник оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, направени за адвокатско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че по делото не са събрани доказателства относно вредите, които съдът е приел, че ищецът е претърпял. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е редовна от външна страна, подадена е от страна в съдебния спор, за която постановеният съдебен акт в обжалваната му част е неблагоприятен, обжалването е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка с лишаването му от възможността да получи адекватна медицинска помощ след нанесения му побой, от която спешно се нуждаел, както и негативни емоции – унижение, силно притеснение, накърняване на доброто му име, честта и достойнството му, в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане на лице с рег. № 141/31.07.2015 г., издадена от мл. инспектор при Районно управление "Полиция" – Разлог към ОД на МВР-Благоевград. Съдът е установил следните релевантни факти по делото: със заповед за задържане на лице рег. № 141/31.07.2015 г. на мл. инспектор при РУ"Полиция" – Разлог, в 22. 00 часа на 31.07.2015 г. ищецът – К. Страхилов е задържан за 24 часа, освободен е в 14, 30 часа на 01.08.2015 година. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания и писмени медицински документи, съдът е приел, че не е налице бездействие на ответника за осигуряване на медицински прегледи на ищеца. Съдът е приел, че ищецът е претърпял болки и страдания вследствие нанесените му увреждания от побоя, в който е участвал, но същевременно съдът е приел за установено, че при задържането на ищеца му е оказана адекватна медицинска помощ, както и че полицейските служители са осигурили в пълен обем правото на ищеца да получи медицинска помощ. Съдът е посочил, че самият факт на задържане и фактическо лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, провокиран от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните неимуществени вреди подлежали на обезщетяване. Според съда, вредите се изразявали освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за времето на задържане и в унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто име на гражданина. Съдът е преценил като безспорна и причинно-следствената връзка между приетите от съда като настъпили вреди и незаконосъобразното задържане. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция установи, че в съдебното решение на административния съд, не е посочен периодът на исковата претенция, което не означава, че той не може да се определи въз основа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. С оглед на съдържанието й, следва, че периодът, за който ищецът твърди, че е претърпял сочените от него вреди, е именно периодът на фактическото му задържане по силата на отменената като незаконосъобразна заповед с рег. № 141/31.07.2015 г., издадена от мл. инспектор при Районно управление "Полиция" – Разлог към ОД на МВР-Благоевград. Установено е от съда, че периодът на фактическото задържане на ищеца е от 22. 00 часа на 31.07.2015 г. до 14, 30 часа на 01.08.2015 година. От мотивите, обосновали обжалвания резултат следва, че съдът е предположил настъпването на вредите, които е приел, че следва да бъдат обезщетени. Подобен извод е неправилен. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, а съгласно ал. 2 на същия член, не се нуждаят от доказване факти, за които съществува установено от закона предположение. В конкретния случай приложимите закони са ЗОДОВ, ЗМВР, както и АПК и ГПК. В нито един от посочените нормативни акта не съществува установена презумпция за понесени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане по чл. 72 ЗМВР. От липсата на подобна презумпция следва, че ищецът е този, който носи доказателствената тежест за установяване на вида и интензитета на вредите, които е понесъл от самия факт на задържането му. В конкретния случай, в исковата молба, ищецът твърди, че е бил унизен, притеснен от задържането, както и че от него е накърнено достойнството и доброто му име в обществото. Тези твърдения на ищеца са останали недоказани. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели не може да се приеме за установено, че ищецът се е притеснявал от самия факта на задържането му, а по-скоро се установява, че неговите притеснения са били, че задържането ще попречи на своевременното лечение на травмите, които той е получил в резултата на побоя преди това и във връзка с който са извикани органите на реда. Липсват данни по делото, от които да се направи извод, че от самия факт на задържането му, доброто име, с което ищецът твърди, че се е ползвал е пострадало, или че ищецът се е почувствал унизен само заради този факт. От друга страна, от показанията на разпитаните по делото полицейски служители – Свирьов, Юрук, Хаджиев, се установява, че задържането на ищеца и на другия участник в скандала, фактически е предизвикано от поведението на двамата и с цел да се запази безопасността им. При тези данни по делото, необосновано е да се приеме, както е приел първоинстанционният съд, че задържането само по себе си е било вредоносно за ищеца и е предизвикало в него притеснение и безпокойство, надхвърлящи минималния праг, присъщ на всяко едно подобно задържане. Приемайки обратното, съдът е постановил в тази част необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли като недоказан и неоснователен, и в тази част. С оглед изхода на спора в касационната инстанция, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, в която ОД на МВР-Благоевград е осъдена да заплати на К. Страхилов разноски по делото в размер на 770 лева. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав