Решение № 4934 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2012 г.

Решение № 4934 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Волво Трак Корпорейшън", регистрация № 556013-9700, седалище S-405 08, Гьотеборг, Кралство Швеция, срещу решение № 1452 от 6.08.2012 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 38/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Волво Трак Корпорейшън" срещу мълчалив отказ на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, за заличаване на запори върху три броя превозни средства.

Касационният жалбоподател - "Волво Трак Корпорейшън" (Волво), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че Волво не е "друг компетентен орган" по смисъла на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и няма правомощие да иска вдигане на наложени в регистрите на сектор "Пътна полиция" запори от съдебни изпълнители. Не отчел, че дружеството, в качеството си на заложен кредитор, който продал заложените в негова полза превозни средства, е поискал единствено заличаване на вписванията на запорите в регистрите, а не е искал вдигане и заличаване на самите запори. Необоснован счита мотива на съда, че вдигането на запора следва да се обективира в постановление или протокол по чл. 434 ГПК, отказът на съдебния изпълнител да се обжалва и едва решението за отмяната му да бъде вписано в регистрите на сектор "Пътна полиция". Съдът не отчел, че в случая не става въпрос за вдигане на запора, а за заличаване на вписването му. Не отчел, че става въпрос за извършена законосъобразно от заложния кредитор продажба на заложената вещ, че собствеността върху нея законно е прехвърлена на новия собственик и поради отказа на ответника новия собственик не може да регистрира придобитата законно вещ.

Съдът неправилно приложил чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози (ЗОЗ). Заложният кредитор е "друг компетентен орган", тъй като по силата на Закона за особените залози (ЗОЗ) той осъществява процедурата по изпълнение като с вписването по чл. 32, ал. 4 ЗОЗ заложеното имущество преминава в негово разпореждане. Не отчел, че в подкрепа на това разбиране за същността на продажбата на заложеното имущество е и разпоредбата на чл. 131 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Даденото от съда тълкуване на закона би поставило под съмнение правомощието на заложения кредитор по чл. 37 ЗОЗ, тъй като всеки съдебен изпълнител би могъл да блокира продажбата, отказвайки заличаване на вписването в регистъра. Съдът не отчел и приоритета на заложния кредитор, визиран в чл. 32, ал. 5 ЗОЗ. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени обжалвания мълчалив отказ. Касаторът се представлява от адв. Борис Еленков, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът постановил решението си без да изясни и определи точно предмета на спора - решаващият състав разгледал въпроса за отмяна на наложеното обезпечение, а не въпроса за заличаване на вписването. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушение на материалния закон и съответно до неправилност на постановеното съдебно решение, което следва да бъде отменено.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 16.10.2007 г. Волво продал на "Стар транс" седем броя камиони "Волво", модел FH 42T, с идентификационни номера, както следва: YV2AS02A28B491634, YV2AS02A28B491641, YV2AS02A28B491644, YV2AS02A28B491650, YV2AS02A28B491663, YV2AS02A28B491663, YV2AS02A28B491670, YV2AS02A28B491676.

1. На 8.12.2007 г. в полза на кредитора "Волво Трак Корпорейшън" бил вписан особен залог върху превозните средства.

1. На 5.02.2009 г. в централния регистър на особените залози било вписано заявление на заложния кредитор Волво за пристъпване към изпълнение.

1. На 28.09.2011 г. Волво продал на "Омикс газ" ЕООД автомобил, с идентификационен номер YV2AS02A28B491650.

1. На 13.10.2011 г. Волво продал на едноличен търговец "Румяна Хинкова" автомобили с идентификационни номера YV2AS02A28B491634 и YV2AS02A28B491663.

1. С молба от 28.09.2011 г. по изпълнително дело № 2659/2010 г. на частен съдебен изпълнител Милен Бъзински Волво поискал да бъде "снет наложения в регистрите на сектор "Пътна полиция" запор на камион с номер на шаси YV2AS02A28B491650".

1. С молба от 28.09.2011 г. по изпълнително дело № 3291/2009 г. на частен съдебен изпълнител Неделчо Митев Волво поискал да бъде "снет наложения в регистрите на сектор "Пътна полиция" запор на камион с номер на шаси YV2AS02A28B491650".

1. С молба от 14.10.2011 г. по изпълнително дело № 1/2009 г. на частен съдебен изпълнител Тодор Мавродиев Волво поискал да бъде "снет наложения в регистрите на сектор "Пътна полиция" запор на камиони с номера на шаси YV2AS02A28B491634 и YV2AS02A28B491663".

1. По делото няма доказателства за удовлетворяване на горните искания.

1. С молба от 3.11.2011 г. Волво сезирал началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, с искане да се заличат всички вписани в регистъра отбелязвания за наложени запори на процесните влекачи "поради обстоятелството, че към настоящия момент същите са продадени по реда на Закона за особените залози". В молбата се твърдяло, че частните съдебни изпълнители Бъзински и Митев изпълнили искането за заличаване на запора, но частния съдебен изпълнител Мавродиев не предприел процесуални действия в този смисъл.

1. В срока по чл. 57, ал. 1 АПК административният орган не се произнесъл.

1. С писмо от 30.11.2011 г. органът информирал дружеството, че по молбата му е изискано мнението на Главна дирекция "Охранителна полиция" и срока за произнасяне е удължен с четиринадесет дни.

1. След изтичане на удължения срок - 1.12.2011 г., административният орган не се произнесъл.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че е налице мълчалив отказ на ответника, който е оспорен в законовия срок. Приел, че тежестта да установи отпадане на ограничението по чл. 143, ал. 9 ЗДвП, респективно чл. 8, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45), е на касатора и това става чрез нарочен акт на съдебния изпълнител, обективиран в постановление или протокол по чл. 434 ГПК. Изключение от това правило е допустимо само в хипотезата на отмяна на отказа да се вдигне запора по реда на глава ХХХV, раздел I от Гражданско-процесуалния кодекс. Приел, че доколкото запорът представлява действие по обезпечаване на изпълнението, а не изпълнително действие, не съществува пречка вдигането да се извърши и от заложния кредитор, но само когато е наложен от него. С оглед на това приел, че твърдението на касатора, че представлява "друг компетентен орган" по смисъла на чл. 143, ал. 9 ЗДвП е неоснователно. Приел също, че с оглед на липсата по делото на доказателства за предмета на изпълнително дело № 1/2009 г. и поради това неяснота дали процесния запор не обезпечава друго вземане, както и поради факта, че частният съдебен изпълнител не удовлетворил молбата на взискателя, касаторът е следвало да се защити като оспори действията му по реда на глава ХХХV ГПК и едва след отмяната на отказа за вдигане на запора да поиска отразяването му в регистър на сектор "Пътна полиция". Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. От доказателствата по делото е безспорно, че в полза на касатора бил учреден особен залог на три броя моторни превозни средства - камиони, марка "Волво", с идентификационни номера YV2AS02A28B491634, YV2AS02A28B491650 и YV2AS02A28B491663. Безспорно е също, че тези превозни средства били продадени от заложния кредитор. Безспорно е, че на тези три превозни средства частен съдебен изпълнител Мавродиев наложил запор, който не е отменен. Спорът по делото е законосъобразно ли ответникът отказал да заличи вписване на наложени запори на процесните превозни средства и с оглед на това да извърши пререгистрацията им на името на новия собственик.

Така поставен въпроса налага изясняване на правата на заложния кредитор при удовлетворяването му от цената на заложеното имущество и на задълженията на административния орган при наложен запор на моторно превозно средство, предмет на особения залог. Залогът е правен способ - договор, за обезпечаване изпълнението на парични притежания, който се реализира извънсъдебно. Предмет на особен залог може да бъде всяка движима вещ, в т. ч. и моторно превозно средство с изключение на въздухоплавателни средства и кораби - чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗОЗ. Освен обект на особен залог движимата вещ - моторно превозно средство и в частност камион, може да бъде обект и на запор. Запорът е обезпечителна мярка на осъдителни искове за парични притежания или изпълнително действие при събиране на парично вземане. Независимо дали е обезпечителен или изпълнителен запорът се налага с акт на съдебния изпълнител - чл. 400, ал. 1 и чл. 450, ал. 1 ГПК. Така съществуващата правна уредба предполага конкуренция на различните правни институти и необходимост от установяване на тяхното въздействие върху регламентирани в Закона за движение по пътищата права и задължения на собствениците на моторни превозни средства.

В случая релевантни за преценката на законосъобразността на мълчаливия отказ на административния орган, както обосновано приел съда, са разпоредбите на чл. 143, ал. 9 ЗДвП, съответно чл. 8, ал. 3 Наредба № I-45. Тези норми императивно разпореждат промяна на регистрацията на моторното превозно средство с наложен запор или друго законово ограничение само след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или на друг компетентен орган. Безспорно е, че особения залог се вписва в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя и би могъл да се впише в регистъра по чл. 143, ал. 1 ЗДвП, с оглед на правото на заложния кредитор по чл. 34, т. 3 ЗОЗ. (Впрочем, точно отказа на административния орган да впише особения залог в регистъра е бил предмет на административно дело № 13862/2009 г., цитирано в мотивите на съда.). Т. е. учредяването на особен залог, ако беше вписано от административния орган в регистъра по чл. 143, ал. 1 ЗДвП би следвало по разпореждане на касатора, при продажбата на заложената вещ, да бъде заличен в него. Запорът обаче се вписва в регистъра по чл. 143, ал. 1 ЗДвП не по разпореждане на заложния кредитор, а по разпореждане на съдебния изпълнител. Макар това вписване да няма значение за обезпечителните или изпълнителни действия на съдебния изпълнител, а има само административно значение, както обосновано твърди касаторът, то отписването му може да стане само по разпореждане на органа, който го е наложил, т. е. на съдебния изпълнител. При тази нормативна уредба действително може да се стигне до ситуация като по настоящото дело, когато заложният кредитор не може да извърши пререгистрация на продадените превозни средства поради наличието на наложен запор на същите тези средства.

Както правилно и подробно мотивирано посочил съда за касатора съществува правен ред за защита на твърдяното нарушено право, но този ред не е чрез оспорване действията на ответника, а чрез отмяна на обезпечителния запор или чрез обжалване отказа на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК в случаите на изпълнителен запор. Впрочем, точно така касаторът постъпил по отношение на наложените от частните съдебни изпълнители Бъзински и Митев запори върху процесните превозни средства. Фактът, че при частния съдебен изпълнител Мавродиев са настъпили трудности с произнасянето не могат да доведат до промяна на подсъдността на спора чрез оспорване на отказа на административния орган да заличи вписванията на запорите. Съдът в административното производство не може да провери, както изрично посочил в мотивите си и първоинстанционният съд, правилността на отказа на съдебния изпълнител да вдигне запора, а само наличието на определените в императивната норма предпоставки, при които административният орган може да извърши промяна в регистрацията. А в случая те безспорно не са налице - налице е вписан и неотменен запор.

Видно от изложеното съдът правилно определил предмета на спора и разпределил доказателствената тежест. Задължение на касатора е да докаже наличието на отменен запор или писмено разпореждане на органа, постановил обезпечението, защото само тогава отказа на ответника ще бъде незаконосъобразен. Касационният съд счита за необходимо изрично да посочи, че не поддържа практиката, обективирана в цитираното от касатора административно дело № 2913/2010 г., постановено в настоящия съдебен състав. Правилно първоинстанционният съд приел, че касаторът няма качеството на друг компетентен орган, защото като заложен кредитор не той е наложил запор, за да може да разпореди отписването му. Вярно е твърдението на касатора, че заложният кредитор може да поиска, при условията на чл. 32, ал. 5 ЗОЗ, от съдебния изпълнител предаване на заложеното имущество, вярно е също и твърдението му за характера на задължението по чл. 131 от Закона за данък добавена стойност, но тези обстоятелства не водят до извод за отпадане на задължението на административния орган да извърши пререгистрация на превозно средство, на което е наложен запор, само след отмяната на запора постановена от органа, който го е наложил. Чрез наложеното на административния орган императивно задължение законодателят не позволява административен орган да разрешава спорове за конкурентни права на кредитори. Що се отнася до твърдението на касатора, че нормата на чл. 143, ал. 9 ЗДвП позволява на всеки съдебен изпълнител да блокира действията на заложния кредитор следва да се посочи, че именно за да се избегне тази възможност законодателят е предоставил право на кредитора да обжалва действията на съдебния изпълнител. Компетентен да се произнесе по това искане обаче не е административния, а гражданския съд.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно определил предмета на спора, установил релевантните факти, направил въз основа на тях обосновани фактически и правни изводи като приложил вярната материалноправна норма. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на неговата правилност следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,