Решение № 10794 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2013 г.

Решение № 10794 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Петков Митов и Антоанета Александрова Хинова, гр. Враца, чрез проц. им представител адв. Цветомила Маринова, против Решение № 34/20.12.2012 г., постановено по адм. д. № 343/2012 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Александър Петков Митов и Антоанета Александрова Хинова, против Заповед № 270/29.05.2012 г. на Кмета на Община Мездра, с която е одобрено изменение на действащия застроителен и регулационен план (ЗРП), подробен устройствен план (ПУП) на с. Люти брод, общ. Мездра, одобрен със Заповед № 725/17.11.1990 г. в обхват: ПР на парцел (УПИ) III пл. № 493, 494 кв. 49, поради неприложен ПУР в законоустановения срок по чл. 208 ЗУТ. С тази заповед се запазва уличната регулационна линия на УПИ III, определяща границата му с проектираното уширение на прилежащата обслужваща улица между о. к. 152 и о. к. 153 и от юг ПИ № 496 и отпада уличната регулационна линия, определяща границата му с прилежащата и нереализирана улица тупик, засягаща южната му част и установените по действащия кадастрален план имотни граници са поставени в съответствие с регулационната линия по предходния план за регулация на с. Люти брод, одобрен със заповед № 870/1968 г. Със заповедта е урегулиран и новообразуван имот УПИ III пл. № 493, 494 в кв. 49 с площ 670 кв. м. с конкретно посочени граници. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото е достигнал до неверни правни изводи. Установено е, че планът за улична регулация на имота на оспорващите от 1990 г. не е приложен, но е влязъл в сила и е действащ, като пропускането на срока по чл. 208 от ЗУТ е основание за неговото изменение. Именно това си правомощие са осъществили жалбоподателите по реда на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съдът е намерил, че претенцията им за възстановяване на границите на имота по предходния план от 1968 г. са неоснователни. Приел е, че в случая, при незапочнала отчуждителна процедура за изграждане на обекти, които са публична общинска собственост, измененията на устройствените планове се извършват съобразно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, препращаща към правилата по гл. VII, раздел III от ЗУТ (чл. 124 - чл. 133). Изведен е извод за надлежно проведена административна процедура по спорното изменение на северната регулационна граница на имота на жалбоподателите, при което са спазени нормативните изисквания. Не се спори, че част от имота им - 74 кв. м. - попада в предвижданията за разширение на уличната регулация за осъществяване на транспортен достъп до имот IV - 495, който достъп е и предвид наличието на стръмен терен. Без значение тук е обстоятелството, че предвидената по плана улична регулация по визираните отсечки съвпада по местоположение с влезлия в сила кадастрален план, което се установява и от заключението по приетата експертиза. Правното основание наоспорената заповед е чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. чл. 208 ЗУТ. Това е специално уредена от законодателя процедура, касаеща възстановяване на регулационни граници на имоти, засегнати от неприложена регулация. Тази процедура изисква наличието на две предпоставки - имотът да е засегнат от неприложена регулация и да са изтекли повече от десет години от 31.03.2001 г. - арг. § 70 ПЗР ЗИД ЗУТ вр. чл. 208 ЗУТ, през който период да не е започвала отчуждителна процедура и собствениците на имота да са инициирали процедурата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Не са налице други легални условия и изисквания за възстановяване на имота в старите му регулационни граници. Логична последица е обвързаността на административния орган и съда от горепосочените предпоставки при постановяването на съответните актове. В тази връзка неправилен е административният акт, в частта му, с която се запазва уличната регулационна линия на УПИ III, пл. № 493, 494 в кв. 49, определяща границата му с проектираното уширение на прилежащата обслужваща улица между о. к. 152 и о. к. 153, засягаща северната част от имоти ПИ № № 493, 494. Неправилен е и съдебният акт, с който съдът се е произнесъл като е отхвърлил жалбата на Александър Митов и Антоанета Хинова срещу заповедта, с която се запазва въпросната улична регулационна линия. Постановеният административен акт е от компетентен орган, но е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната Заповед да бъде отменена в оспорената й част. С оглед изхода на делото и поради обстоятелството, че искането за разноски е своевременно направено - както в касационната жалба, така и в открито съдебно заседание на 19.03.2013 г. от пълномощника на касаторите и по делото са приложени доказателства в тази връзка - следва да бъдат присъдени в размер на сторените такива за един адвокат в размер на 350 лв Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав