Решение № 1987 от 22.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Костенец, чрез процесуалния представител адв. Митова, срещу Решение 458 от 05.05.2022 г., постановено по адм. дело 75/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменена заповед РД-04-877/23.12.2020 г. на кмета на Община Костенец и е осъдена Община Костенец да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът приема, че в оспорената заповед е налице противоречие между правните основания за издаването й и изложените фактически обстоятелства. Според касатора неправилен е извода на съда, че посоченото правно основание в заповедта е неотносимо към обстоятелствата по издаването й, както и че соченето на правно основание преди издаване на заповедта е основен критерий за преценка законосъобразността на заповедта. Излагат се доводи, че в случая със заповедта се цели поправка на разминаването между фактическото състояние очертанията на процесните имоти съобразно материализираните на място граници и дворищно-регулационната линия между тях, съгласно действащия подробен устройствен план /ПУП/, което се явява явна фактическа грешка в действащия ПУП. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди заповедта. Ответникът ЕТ А. Янков , редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Стоев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците ЕТ И. Петров ВИП и М. Петрова, редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител адв. Колчева, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ А. Янков срещу заповед РД-04-877/23.12.2020 г. на кмета на Община Костенец, с която на основание чл. 135, ал. 3 и ал. 4 и чл. 134, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП изменение на план за регулация /ИПР/ на УПИ XI 680 и УПИ V 680 в кв. 71 по плана на гр. Костенец с промяна на площите на двата урегулирани поземлени имоти, съгласно мотивираното предложение по заявление вх. 92-Е-155/21.10.2020 г., подадено от ЕТ И. Петров ВИП и М. Петрова, в качеството им на собственици на УПИ XI 680. В мотивите на заповедта е посочено, че с мотивираното предложение се предвижда промяна на границите между УПИ XI 680 и УПИ V 680, като част от масивна сграда с площ от 26 кв. м., части от УПИ V 680 с площ от 27 кв. м. и 6 кв. м. към уличната регулация се придават на към УПИ XI 680, собственост на заявителите. С нотариален акт 99, том I, рег. 926, дело 85/2013 г. жалбоподателят се легитимира като собственик на УПИ V 680, кв. 71. В хода на първоинстанционното производство е приета и съдебно-техническа експертиза, съгласно която със заповед 0-1196/02.08.1977 г. е одобрен регулационен план на гр. Костенец, с който е обособен имот пл. 680 в кв. 71, като с Решение 6 по Протокол 3/26.02.1997г. на Съвета по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура е прието частично изменение на застроителния и регулационен план /ЧИЗРП/ и застроително решение на стопански двор на Еледжик стил ЕАД, гр. Костенец, находящ се в имот пл. 680, кв. 71. Констатирано е от вещото лице още, че с ЧИЗРП от 1997 г. от имот пл. 680, с площ от 6300 кв. м., са образувани шест нови УПИ-та с различна площ, между които и процесните две УПИ-та. За да отмени оспорената заповед Административен съд София област е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган и при спазване на административно-производствените правила, но при несъответствието между релевираните обстоятелства и посоченото в нея правно основание, при липсата на фактическо основание, т. е. при липсата на факти, в които се изразява соченото основание по чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че доколкото се установява, че фактическо основание за разрешаване на процесното изменението на плана е наличието на разминаване между очертанията на процесните имоти съобразно материализираните на място граници и дворищнорегулационната граница между тях съгласно действащия план на гр. Костенец, то е несъстоятелно позоваването от страна на административния орган на цитираните в заповедта съдебни решения, с които искът на жалбоподателя по чл. 108 от Закона за собствеността е отхвърлен, поради несъществуването на пространствен обхват на правото му на собственост, който да е очертан с регулационните линии на УПИ V - 680, така както такъв не е очертан с регулацията и на останалите имоти в рамките имот с пл. 680, кв. 71 по плана на гр. Костенец. В тази връзка административният съд приема още, че отхвърлянето на иска за собственост не е реципрочно на установяване правото на собственост на ответника по иска, както и че позоваването на влезлите в сила съдебни решения поначало не се субсимира под нито една от хипотезите по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ. Съдът е обосновал извод и за липсата на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ при приемане на ЧИЗРП от 1997 г. в частта за процесните имоти, доколкото по делото не се установява несъответствие между действителната воля на органа, приел ЧИЗРП от 1997г. и отразената такава в графичната му част или в текста към графичната част, която воля е била да се осъществи изменение на плана в обхвата на имот пл. 680 с площ от 6300 кв. м, като от същия се образуват нови самостоятелни УПИ при спазване изискванията на ЗУТ. Според съда обстоятелството, че сочената от ответника и заинтересуваните страни вътрешна регулационна линия между УПИ V 680 и УПИ ХІ - 680 минава през едно, а не през друго място на впоследствие обособените части от сгради, като включени в съответните обособени части от предприятието, обект на приватизация / Еледжик стил ЕАД/, не сочи и не съставлява явна фактическа грешка в плана по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, като липсата на такава следва и въз основа анализ на доказателствата и графичната част към тях за предхождащото ЧИЗРП от 1997г. преотреждане на имот пл. 680, кв. 71. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира решението за валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилен е решаващия извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, но по различни от изложените в съдебния акт мотиви. Процедурата, регламентирана в чл. 135 от ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ кметът на общината разрешава или отказва да разреши изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата започва по заявление на лицата по чл. 131 от ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение /чл. 135, ал. 2 от ЗУТ/, без да е необходимо посочване на конкретно основание по чл. 134 от ЗУТ. В това производство в случаите когато предложението е за изменение на ПУП план за застрояване /ПЗ/, органът извършва преценка също така за съответствие на предложението с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. В случая оспорената заповед, с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ административният орган е разрешил да се изработи проект за изменение на ПУП ИПР в обхват на УПИ V - 680 и УПИ ХІ - 680, кв. 71 по плана на гр. Костенец, е издадена в нарушение на посочените разпоредби. Видно от приетите по делото писмени доказателства, административното производство е образувано по заявление на ответиците в настоящото производство ЕТ И. Петров ВИП и М. Петрова с искане за изменение на ПУП - ПР за собствения им поземлен имот, съставляващ УПИ ХІ - 680, кв. 71 по плана на гр. Костенец. Същевременно са представени от заявителите мотивирано предложение и обяснителна записка, от които се установява, че изменението засяга регулационните граници на съседния УПИ V 680, кв. 71, който е собственост на трето лице ЕТ А. Янков . При така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира, че от една страна териториалният обхват на заповедта е определен в нарушение на административно-производствените правила, тъй като административният орган не е сезиран с искане в този смисъл със заявление вх. 92-Е-155/21.10.2020 г., подадено от ЕТ И. Петров ВИП и М. Петрова, поради и което включването на УПИ V - 680 в предмета на акта е направено без основание. От друга страна административният орган не е съобразил и противоречието между текста на заявлението, в който е посочено, че изменението на ПУП- ПР се отнася за УПИ ХІ - 680, кв. 71 по плана на гр. Костенец, и представеното мотивирано предложение, ведно с обяснителна записка, с който се променят регулационните граници /отнемат се площи и част от масивна сграда/, на съседния УПИ V 680, кв. 71. Това несъответствие не е констатирано от органа и в нарушение на административно-производствените правила не са предприети действия за изясняване на параметрите на исканото изменение. Настоящият съдебен състав намира също така, че формираното от органа волеизявление е и в нарушение на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, тъй като УПИ V 680, кв. 71 по плана на гр. Костенец, е включен в предмета на заповедта, без административният орган да е сезиран от заинтересувано по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ лице. Искане от собственика на този имот за разрешаване на изменение на ПУП - ПР не е постъпило, а собствениците на съседния УПИ УПИ ХІ - 680, кв. 71, не са легитимирани да направят такова искане по аргумент от чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Така допуснатите нарушения на административно-производствените правила са съществени, тъй като се отразяват на законосъобразността на оспорената заповед, която е издадена в противоречие с изискванията на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а постановеното от първоинстанционния съд решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, независимо че мотивите на решението се отнасят към процедурата по одобряване на проект за изменение на ПУП ПР, доколкото съдът се е произнесъл относно наличието на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, която преценка е относима към следващия етап на процедурата. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника ЕТ А. Янков за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 1000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,