Решение № 9538 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2020 г.

Решение № 9538 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Д и М Инвестмънт" ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 2672/16.12.2019 г. по адм. д. № 2350/2019 г. на АС - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-435-0023618/10.07.2019 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 500 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основание по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Д и М Инвестмънт" ООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-435-0023618/10.07.2019 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – хотелска част на комплекс "Свети Георги", намиращ се в с. Белащица, ул. "Пенчо Славейков", № 134, стопанисван от "Д и М Инвестмънт" ООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и чл. 27, ал. 1, т. 4 и чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 29.06.2019 г. в 13, 47 ч. е извършена проверка на обекта на дружеството от органите по приходите, при която е констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, регистрира извършена продажба на нощувка за 80 лв в група "Б" с ДДС 20%, а не в група "Г" – с 9% ДДС, с което е нарушен чл. 27, ал. 1, т. 4 и чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., според които лицата по чл. 3 от наредбата са длъжни да регистрират всяка продажба на услуги, която се облага с 9 % ДДС в група "Г" на фискалното устройство. Видно от съкратения отчет от фискалното устройство в обекта за периода 1. 01 - 29.06.2019 г. всички извършвани продажби са отчитани в данъчна група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, като услугите по настаняване в хотелската част е следвало да бъдат отразени в група "Г" на фискалното устройство за продажба на услуги, които се облагат с 9 % ДДС, каквито не са отразени във фискалното устройство. Съставеният протокол за извършената проверка на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и изявления, и установените факти и обстоятелства, съставлява годно доказателство за установените при проверката факти. Съставен е и акт за установяване на административно нарушение. Констатирано е нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., което съставлява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС да бъде наложена принудителна административна мярка запечатване на обекта за неспазване на установения ред за продажба на хотелски услуги. При налагане на мярката административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка и забрана на достъпа до обекта, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка като определи нейната продължителност. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка в заповедта е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Законосъобразно съдът е приел, че прилагайки принудителна административна мярка за 7-дневен срок, административният орган е действал в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Съдът е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя, които се повтарят в касационната жалба и е достигнал до обосновани изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилни са изводите на съда, че нормата на чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е императивна и съдържа ясно задължение лицата задължително да регистрират всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1. Правилен е изводът на съда, че в случай са били налице всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за 150 лв на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,