Решение № 1498 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6592/2012 г.

Решение № 1498 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6592/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Димитър Балкански, в качеството му на процесуален представител на Борислав Ангелов Александров, управител на "Алармаксес" ООД, срещу решение № 1500 от 20.03.2012 г. по адм. дело № 7007 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2001008234 от 21.01.2011 г., потвърден с решение № 1076 от 24.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 52 060.80 лв. и лихви в размер на 11 194,57 лв. по фактури, издадени от "Техно трейдинг" ООД, "СНС Билд" ЕООД и "Джет Сървис" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Мирчева. Иска се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2001008234 от 21.01.2011 г., потвърден с решение № 1076 от 24.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.01.2008 г. - 31.03.2010 г. С него е отказано казано право на данъчен кредит, респ. е начислен ДДС и лихви за забава в общ размер от 63 255.37 лв., съответно ДДС в размер на 52 060.80 лв. и лихва в размер на 11 194.57 лв., по фактури, издадени от "Техно трейдинг" ООД, "СНС Билд" ЕООД и "Джет Сървис" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора, като е установено, че през ревизираните периоди ревизираното дружество е изпълнител по договори за изграждане и поддържане на системи за сигурност с възложители "Сектрон" ООД и "Аксон България" ООД. Според жалбоподателя при изпълнението на тези договори дружеството е ползвало като подизпълнители "Техно трейдинг" ООД, "СНС Билд" ЕООД и "Джет Сървис" ЕООД, издатели на процесните фактури с предмет сервиз на електронни системи за сигурност и монтаж на електронни системи за сигурност. Анализът на писмените доказателства, включително и заключенията по СТЕ и по ССчЕ, направен от съда е довел до извода за извършено фиктивно префактуриране на услуги, без да е налице доказано реално осъществяване на облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Според съда правилно е прието в ревизионния акт, че не е доказано реалното осъществяване на процесните доставки поради липсата на доказателства за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, както и че не са представени доказателства за това къде са извършени услугите и как са предадени. В сключените с подизпълнителите рамкови договори, възлагателни писма и приемо-предавателни протоколи липсва конкретизация по каква методика ще се определя дължимата цена на услугата. По недостатъчно конкретен начин е определен предметът на договорите. Съдът е установил разминаване между датите на възлагане на извършване на услугата от главния възложител на жалбоподателя и между датите на възлагане на извършване на услугата от ревизираното "Алармаксес" ООД на подизпълнителите. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства, включително изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, като са обсъдени приложените правни разпоредби от ЗДДС. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е отграничил основния спорен момент, а именно дали при изграждането и поддържането на системи за сигурност, възложени му от "Сектрон" ООД и "Аксон България" ООД и при извършването на другите услуги, в изпълнение на договорите с тези дружества, жалбоподателят е ползвал и получил услуги от трите дружества - подизпълнители, за което са издадени фактури и във връзка, с които е упражнено правото на данъчен кредит от него. Съдът подробно е обсъдил посочените по-горе търговски дружества, преки доставчици, а именно "Техно трейдинг" ООД, "СНС Билд" ЕООД и "Джет Сървис" ЕООД, във връзка с изпълнението на доставките. Съдът е изложил подробно и конкретно по повод на всеки един от доставчиците какви доказателства са представени, в която част на производството, включително съставените им ревизионни актове. Правилно е прието, че не се доказва реалност на доставките между касатора и посочените преки доставчици. По делото е безспорно, че има реализация на услугите предмет на договорите с главните възложители, но не се установява осъществяването им от преките доставчици. Твърдението на касатора, че подизпълнителите са участвали с работници в изграждането и сервизирането на системи за сигурност не е доказано в хода на административното и съдебното производство. Съдът е направил подробен анализ на представените документи относно назначените при тримата доставчици работници, в това число дипломи и длъжностни характеристики, и е достигнал до обоснования извод, че същите не са квалифицирани да изпълнят фактурираните услуги. Следва да се добави, че правилно в РА е отбелязано, че липсват документи относно командироването на работниците в обектите, намиращи извън София. Относно писмо № 4604/0186 от 6.02.2012 г., вх. № 17-00-1 от 15.02.2011 г., издадено от "Юробанк И Еф Джи България" АД, в него действително е посочено, че банката има договор със "Сектрон" ООД за доставка, монтаж, гаранционен и извънгаранционен сервиз, като в него е предоставен списък на работниците, които са имали достъп до системите за сигурност на банката. Сравнителният анализ, направен от съда, е установил, че голяма част от лицата, посочени в писмото, са служители на ревизираното дружество, а тези, които са работници на "Техно трейдинг" ООД, "СНС Билд" ЕООД и "Джет Сървис" ЕООД, не притежават нужната квалификация за извършване на дейността. Представените договори, приемо-предавателни протоколи, възлагателни писма действително не дават информация за конкретно извършените от доставчиците услуги, обектите, в които се извършват, както и формирането на цената им. Тези констатации се отнасят и до издадените фактури, в които предметът на стопанските операции е описан твърде общо, поради което правилно е възприето от съда като неспазване на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. В мотивите си съдът е изложил и логични и последователни съображения, свързани с установеното от него разминаване в датите на съставяне на приемо-предавателните протоколи относно монтажа на електронните системи за сигурност и датите на фактурите, издадени от подизпълнителите и датите на фактурите, издадени от "Алармаксес" ООД към "Сектрон" ООД и "Аксон България" ООД. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. С оглед на изложеното, решението на административен съд - София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което, Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,