Решение № 9183 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2016 г.

Решение № 9183 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. Ц. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Тодоровски, против решение № 7582 от 4.12.2015 г., постановено по адм. д. № 5903/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлен като неоснователен иска на М. Г. Ц. за обявяване нищожността и недопустимостта на решение № 1963 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 11914/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. В касационната жалба се излагат съображения, според които с обжалваното първоинстанционно решение неправилно и необосновано е отхвърлено искането за обявяване нищожността на решението на Върховния административен съд, тъй като това решение било постановено в противоречие със закона (АПК), както и със задължителните указания, които Върховният административен съд дава при връщане на първоинстанционното дело за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Изложените в допълнително подадената писмена защита и в съдебно заседание доводи и съображения, по своето съдържание се определят като твърдения за нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторката моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде прогласена нищожността на решение № 1963 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 11914/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и да се уважи жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - С.-град. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.-град, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК и съобразно доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - С.-град е отхвърлен като неоснователен иска на М. Г. Ц. за обявяване нищожността и недопустимостта на решение № 1963 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 11914/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. За да отхвърли искането за обявяване нищожността на решение № 1963 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 11914/2014 г. на ВАС, тричленен състав, първоинстанционният съд е приел, че това съдебно решение е валидно като постановено от надлежен орган и в надлежен състав, в дължимата форма и изразява волята на съда по начин, който позволява да бъде изведено съдържанието й. Съдът е отбелязал, че исковата молба не съдържа твърдения за неизпълнение на някои от условията, обективно свързани с валидността на съдебното решение. По отношение на оплакването за недопустимост на съдебния акт, постановен от ВАС, първоинстанционният съд е изложил, че в проведеното касационно производство, не са били налице пороците, водещи до недопустимост на решението - липса на правен интерес от страна на касационния жалбоподател, решение на спора със сила на присъдено нещо, постановяване на решението срещу ненадлежна страна или по непредявена жалба и т.н., поради което решението на ВАС е допустимо. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Първоинстанционното съдебно производство е започнало по искане за обявяване на нищожността от М. Г. Ц. на решение № 1963 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 11914/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което при проведен втори инстанционен контрол е отменено решение № 3930 от 12.06.2014 г. по адм. д. № 1237/2013 г. на Административен съд - С.-град и вместо него съдът е отхвърлил жалбата на М. Г. Ц. срещу решение № РО-123 от 5.03.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (сега ТП на НОИ - С.-град). П. проведен съдебен контрол срещу решение № РО-123 от 5.03.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с решение № 4221 от 20.07.2012 г. по адм. д. № 3231/2012 г., Административен съд - С.-град е отхвърлил оспорването на М. Ц., като неоснователно. При осъществен съдебен контрол срещу посочения съдебен акт, с решение № 1422 от 30.01.2013 г. по адм. д. № 12334/2012 г., на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд е отменил решение № 4221 от 20.07.2012 г., постановено по адм. дело № 3231/2012 г. на Административен съд - С.-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания за събиране на доказателства, в т.ч. назначаване на експертиза. При новото разглеждане на жалбата на Цветкова срещу решението на директора на СУСО и след изпълнение на указанията на ВАС, с решение № 3930 от 12.06.2014 г. по адм. дело № 1237/2013 г., Административен съд - С.-град е отменил решение № РО-123/5.03.2012 г. на главния директор на СУСО, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 5505266384/15.07.2011 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, отменил е посоченото разпореждане, и е изпратил делото като преписка на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - С.-град за произнасяне по заявление вх. № 03003199/28.05.2011 г. на М. Ц., съобразно дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от получаването, и е осъдил ТП на НОИ - С.-град да изплати от бюджета си на жалбоподателката, направените разноски в размер на 1330 лева. Директорът на ТП на НОИ - С.-град е подал касационна жалба срещу посоченото решение пред Върховния административен съд, който с процесното решение № 1963 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 11914/2014 г., е отменил решение № 3930 от 12.06.2014 г. по адм. д. № 1237/2013 г. на Административен съд - С.-град и с оглед правомощията си по чл. 227, ал. 1 от АПК, е решил делото по същество, като е отхвърлил жалбата на М. Ц. срещу решение № РО-123 от 5.03.2012 г. на директора на СУСО. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежно формиране на състава му, с изключителното му овластяване да решава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно е съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в писмена форма, или не е подписано (изобщо или поне от мнозинството на членовете в съдебния състав). За да бъде обявено едно решение за нищожно, е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразена в решението воля или много тежък порок във формата на решението. Предвид конкретните данни по делото, първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на решението по адм. д. № 11914/2014 г. на ВАС, шесто отделение, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебният акт е валиден и не е нищожен. Изложените от съда доводи се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни. Отделно от това следва да се отбележи, че ищцата, касатор в настоящото производство, както в исковата молба, така и в касационната жалба против първоинстанционното решение, не навежда доводи за нарушения от вида на изброените по-горе, които според правната теория и установената съдебна практика биха могли да обуславят нищожност на съдебното решение. Наред с това, изложените от касаторката доводи за нищожност поради това, че съдебният състав, постановил решението, чиято нищожност се иска не се е съобразил с дадените от ВАС указания при първия проведен касационен контрол, с който на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - С.-град, също са неоснователни. Текстът на чл. 222 от АПК урежда съдбата на производството по искането след отмяната на постановеното по него първоинстанционно решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. С отмяната първоинстанционното производство остава отново висящо и трябва да продължи пред първата инстанция. Правилото е, че то ще продължи пред касационната инстанция тогава, когато материалният спор може да бъде решен, без да е необходимо извършването на нови процесуални действия. Разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК възлага на касационната инстанция, като условие за решаване на делото по същество, извършването на служебна проверка за непълнота на доказателствата, която, ако е налице, ще се дължи или на процесуални нарушения на съда, или на бездействие или грешка на страните. В първия случай, процесуалното нарушение ще е основание за връщане на делото, какъвто е процесният случай, независимо с какви доказателства би могла да се отстрани непълнотата, а във втория случай непълнотата на доказателствата се преодолява чрез правилата за тежестта на доказване - чл. 170 от АПК. И в двата случая, касационната инстанция не може да събира нито писмени, нито каквито и да било други доказателства. В действителност чл. 224 от АПК предвижда, че указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, като това важи и за касационната инстанция, но когато първоначалното първоинстанционно решение е отменено и при касационната проверка на новото първоинстанционно решение се установи нарушение на материалния закон, Върховният административен съд решава делото по същество. Посочените правомощия на Върховния административен съд, не могат да водят до нищожност на решението, постановено от втората касационна инстанция, тъй като те са регламентирани в АПК и са част от законосъобразно проведено съдебно-административно производство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на възражението на искателя за недопустимост на решението на Върховния административен съд. Недопустимо е решението, постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, т.е. при отсъствието на процесуални предпоставки или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство за оспорване на административния акт. В този случай, тъй като съдът не е имал право и задължение да процедира, извършените от и спрямо него процесуални действия са невалидни и подлежат на обезсилване. Такива пороци в съдебното решение, постановено от ВАС, при проведен втори касационен контрол не са били допуснати. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че изложените от касаторката доводи и съображения по своето естество представляват твърдения за неправилност на решението по адм. д. № 11914/2014 г. на ВАС и целят преразглеждане на правния спор. Както вече се посочи това решение е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК и затова е окончателно, съгласно чл. 223 от АПК, което означава, че не подлежи на последващ инстанционен контрол за неговата правилност. Правната възможност за предявяване на иск за обявяване на нищожност на съдебното решение по реда на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК не създава възможност за игнориране или заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 223 от АПК, поради което обсъждането на правилността на касационното решение в производството за обявяване на нищожност на това решение, е недопустимо. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,