Решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г.

ВКСI гражданско отделение30.06.2011 г.докладчик т Теодора Нинова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите по чл. 247, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК, подадени от Д. Н. Д. от [населено място] за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 383 от 22.06.2010 г., постановено по гр. дело № 486/2009 г. по описа на I гражданско отделение на Върховния касационен съд. ОСЪЖДА Д. Н. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Е. П. П. ЕГН [ЕГН] на [населено място], [улица], на Ж. П. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] М. П. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 81 ГПК сумата 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лева. ДЕЛОТО да се докладва за образуване производство по молба за отмяна вх. № 3855/19.07.2010 г.

Мотиви

Решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 250, ал. 1 ГПК. Производство по чл. 247, ал. 1 ГПК. Постъпили са молби вх. № 6680 и вх. № 6683, двете от 19.07.2010 г., подадени от Д. Н. Д. с искане за: допълване на решение № 383 от 22.06.2010 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК по настоящото дело и поправка на очевидна фактическа грешка на стр. 2, ред 18 и стр. 3 ред 7 на същото решение. В молбата за допълване на касационното решение се поддържа, че в посочения съдебен акт не е отговорен на 10 съществени материалноправни и процесуалноправни въпроса във връзка с допустимостта на касационното обжалване, които се възпроизвеждат, поради което се счита, че решението е непълно. А в молбата за поправка на очевидна фактическа грешка се твърди, че следва да се преценят отново доказателства по делото, ангажирани пред въззивния съд. Молителят лично поддържа молбите и по съображения в писмена защита. От ответниците по молбите Е. П. П., Ж. П. А. и М. П. М., представлявани от адвокат Е. А. от Бургаската адвокатска колегия са постъпили отговори със становище за неоснователност на искането за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на касационното решение. Процесуалният представител адвокат А. поддържа оспорването-допълнително съображения се излагат в писмена защита като претендират за направените разноски по делото за настоящите производства. Ответниците по молбите Н. Д. Ц. и П. Н. Д. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа молбите с оглед наведените основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбите са допустими, но по същество - неоснователни. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, което в случая не е налице. Ето защо постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. Не сме пред непълно, а пред неправилно решение, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи, някое възражение или искане, защото в случая касационната инстанция се е произнесла по целия спорен предмет, но без да вземе предвид претендирано от ответника или ищеца материално-правно положение тъй като ако се съобразят може да се стигне до друго решение, различно от постановеното, което с оглед разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК е недопустимо. Очевидна фактическа грешка (ОФГ) е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението и затова е недопустимо чрез поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда, защото по този ред - чл. 247 ГПК, не могат да се поправят грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. Държим ли сметка за същността на ОФГ, важно е, че нейното поправяне никога не представлява изменяне или отменяне на формираната воля на съда. В случая, така както са изложени съображенията пространно и по двете молби, целят промяна на резултата по постановеното решение в производството по чл. 290 ГПК. По изложените съображения молбите по чл. 247 и чл. 250 ГПК следва да се оставят без уважение. При този изход на спора и на основание чл. 81 ГПК на ответниците по молбите Е. П. П., Ж. П. А. и М. П. М. се присъждат направените разноски в настоящото производство за адвокатски хонорар в размер на сумата 3 600 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение

Цитирани разпоредби

2