Решение № 552 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 602/2009 г.

Решение № 552 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 602/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение № 146 от 19.08.2009 г. по внохд № 185/09 г. Апелативният съд - гр. Велико Търново потвърдил присъдата на Окръжния съд - гр. Велико Търново, постановена по нохд № 276/09 г. Подсъдимият Н. Л. К. е осъден на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 29 и чл. 54 НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 70, ал. 7 НК е постановено подсъдимият да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години 5 месеца и 29 дни, за което е освободен условно предсрочно с определение от 30.06.2008 г. по чнд № 180/08 г. на ОС - гр. Ловеч. Постъпила е касационна жалба срещу въззивното решение, с която се възразява наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за изменение или отмяна на обжалваното решение. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. К. е установил, че самопризнанието на подс. К. се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства първоинстанционният съд е постановил определението по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, а в изпълнение на изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. В рамките на последните се съдържат и фактически положения относно авторството на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, които съдът не е имал възможност, още по-малко основание да не приеме за установени по несъмнен и категоричен начин. Сега поддържаното от подсъдимия оплакване за неправилност на изводите на съда относно авторството на деянието в негово лице, не държи сметка на посоченото дотук и е неоснователно. Законът правилно е приложен. Налице са признаците от обективна и субективна с. на инкриминирания престъпен състав. Наложеното на жалбоподателя наказание по вид и размер не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Същото е определено при условията на чл. 373, ал. 2 НПК, а именно по реда на смекчената наказателна отговорност, без да са налице предпоставките за това. Данните от предходните осъждания на жалбоподателя, вън от тези свързани с правната квалификация, очертават посегателствата срещу собствеността, в това число и такива по чл. 199 НК, като основен приоритет в противоправното поведение на подсъдимия, който въпреки предприетите спрямо него репресивни мерки не е внесъл коректив в поведението си. Деянията, включени в продължаваното престъпление по чл. 199 НК са извършени в един сравнително кратък период от време, по начин, очертаващ отработен модел на посегателство срещу лица от женски пол. Правилно е и приложението на чл. 70, ал. 7 НПК. С определение, влязло на 8.07.2008 г. в сила, постановено по чнд № 180/08 г. ОС - Ловеч условно предсрочно освободил подс. К. от изтърпяване с остатък от 2 години, 5 месеца и 29 дни. Деянията, предмет на настоящото дело са извършени в периода от 29.10.2008 г. до 18.11.2008 г., или в рамките на очертания срок, и защото извършеното престъпление е умишлено, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, подсъдимият следва да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС I-во наказателно отделение