Решение № 16511 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2018 г.

Решение № 16511 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Зам. - изпълнителен Директор на Държавен фонд "Земеделие", депозирана чрез процесуален представител против решение № 228/01.12.2016 г. по адм. дело № 123/2016 г. на Административен съд – Хасково, с което е отменено, като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 01-6500/3500 от 02.03.2016 г. в частта му, съдържаща отказ за финансово подпомагане по СЕПП и НР1 за кампания 2012 г. В жалбата се твърди, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна С. Калайджиев, чрез редовно упълномощения си процесуален представител твърди, че решението е правилно и законосъобразно, като постановено при съобразяване с представените по делото доказателства, а депозираната срещу него касационна жалба намира за неоснователна. Представителя на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че извода на първоинстанционният съд за неправилно разрешено застъпване в БЗС 570-7 за площта, попадаща в кадастрален имот 047-007 е основателен. Приема, че съдът правилно се е позовал на писмо № 02-6500/11338#24 от 17.07.2013 г. по описа на Национален парк "Рила" и правилно е приложил принципа на справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 6 от АПК. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на С. Калайджиев срещу Уведомително писмо изх. № 01- 6500/3500 от 02.03.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012, издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – София в частта, в която е отказано финансово подпомагане в размер на 54 819. 55 лв., от които по СЕПП – 35 409. 01 лв., по НР1 – 20 114. 82 лв. и по НР2 – 295. 72 лв. С решение № 16037 от 28.12.2017 г. по адм. д. № 1671/2017 г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 228 от 01.12.2016 г. по адм. д. № 123/2016 г. на Административен съд – Хасково и вместо него, е постановено решение по същество, с което жалбата на С. Калайджиев от [населено място] против описаното уведомително писмо е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати на ДФЗ сумата от 200 лева, представляваща направени по делото разноски. С Решение 13471/06.11.2018 г. по адм. дело № 8851 от 2018 г. на Върховен административен съд, решението на тричленният състав на ВАС по адм. д. № 1671/2017 г. е отменено по реда на чл. 237 и следващите от АПК, като е прието, че са налице основанията, визирани от законодателя в нормата на чл. 239, т. 3 от АПК. Предвид описаното, настоящото производство има характера на касационно такова по смисъла на чл. 208 и следващите от АПК по жалба на органа, чийто акт е отменен от състава на Административен съд – Хасково. На 29.03.2012 г. Калайджиев е подал първоначално заявление до ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция за регистрация, заведено под Уникален идентификационен номер (УИН) 26.25.0412/95644. В последствие, през периода 29.03. – 31.05.2012 г. от лицето са подавани заявления за допълване и коригиране на подадените заявления. Към тях са прилагани таблици за използвани от него парцели за 2012 г. в землищата на с. Сестримо, с. Бориславци, с. Горни Главанак, с. Горно поле, с. Долни Главанак, с. Златоустово и гр. Маджарово, таблица на животните за кандидатстване по схеми за подпомагане, необвързани с производство и таблица за отглежданите животни за 2012 г., таблица за описание на пчелин. Заявено е искане за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР2), Схема за национални доплащания за крави с бозаещи телета, обвързана с производство (НДК), Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с произовдство (НДЖ1). Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР2). Към заявление от 14.04.2012 г. е представено и приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ 2012. На 18.09.2012 г. от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" до Калайджиев е изпратено Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/13484 за площи, заявени от повече от един кандидат, с приложена таблица на установените застъпвания, в която са посочени застъпените площи по кадастрални имоти. Адресата на писмото е уведомен, че при извършване на административните проверки по подаденото от него заявление се установява наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин и му се указва необходимостта да докаже, че е ползвател на определената застъпена площ, като представи изброени документи в 20-дневен срок от получаване на писмото. На 21.11.2012 г. ответникът по касационната жалба е представил Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин с приложени към същата таблица на установените застъпвания с попълване на имотите, за които се потвърждава/отказва ползване и договор за наем, както и списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях документи. Видно от списъка е потвърдено ползването и на имот 66319-047-007 в землището на с. Сестримо и като документ, доказващ основанието за ползването му е описана и представена Заповед №РД-РР-8 от 22.03.2012 г. на Дирекция "Национален парк Рила", МОСВ и Разрешително за паша № 000079 от 21.07.2012 г. Според тези документи на лицето е разрешено да пусне на паша на територията на НП "Рила", ПУ Белово, домашни животни по вид /едър рогат добитък/ и количество, описани в таблица, за периода от 01.05.2012 г. до 31.10.2012 г. Посочена е местността и съответните отдели от нея - местност Белмекен, отдели 83038, 83039, 83036. Не се спори, че на имоти с № 83038, 83039, 83036 от извадка от карта, издадена от НП "Рила", съответстват на номера № 047007, 047009 и 047016 по КВС на землище с. Сестримо, общ. Белово. За съответствието е издадено Удостоверение изх. № 94-00-1612/19.11.2012 г. на Дирекция "Национален парк Рила", което е неразделна част от Заповед № РД-РР-8 от 22.03.2012 г. и разрешителното за паша. Лицето Е. Гичмен е представил пред административния орган Заповед №РД-РР-83 от 03.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Национален парк Рила" към МОСВ, по силата на която му е разрешено да пусне на паша на територията на НП "Рила", ПУ Белово, посочени по вид и количество домашни животни, за периода от 01.05.2012 г. до 31.10.2012 г. В акта са посочени местност Белмекен, отдели 83038, 83039, 83040 на площ 100 дка. Въз основа на заповедта е издадено разрешително за паша № 000082/03.09.2012 г. Установено е, че имотите по разрешителното за паша съответстват на номера 047007, 047009 и 047010 по КВС на землището на с. Сестрино, община Белово, област Пазарджик. Както правилно е установил съдебният състав в хода на производството по адм. д. № 1671/2017 г. по описа на ВАС, от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно-техническа експертиза, дала отговори на поставените от двете страни по спора въпроси е установено, че основната причина за отказа за субсидиране по заявлението Калайджиев е констатираното от ДФ "Земеделие" застъпване в кадастрален имот 047-007 между жалбоподателя и кандидата за подпомагане Е. Гичмен. В изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 1-3 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания в приложимата й редакция, двамата кандидати са представили доказателства за ползване на конкретния имот. Жалбоподателят е представил пред фонда Заповед № РД-РР-8 от 22.03.2012 г. на Дирекция "Национален парк Рила" към МОСВ, с която му е разрешено да пусне на паша в националния парк, НУ "Белово" едър рогат добитък за периода от 01.05.2012 г. до 31.10.2102 г. Определената местност е Белмекен, отдели 83038, 83039 и 83036. Представил е и издаденото въз основа на заповедта разрешително за паша № 000079 от 21.07.2012 г. Е. Гичмен е представил Заповед № РД-РР-83 от 03.05.2012 г. за пускане в същата местност, отдели 83038, 83039 и 83040 на притежавани от него овце за същия период. Въз основа на заповедта му е издадено разрешително за паша № 000082 от 03.09.2012 г. Установено е, че имотите по разрешителното за паша съответстват на номера 047007, 047009 и 047010 по КВС на землището на с. Сестрино, община Белово, област Пазарджик. По подаден сигнал от друг кандидат за подпомагане, през периода 2013-2014 г. са извършени проверки за нередности във връзка с издадени разрешителни за паша на няколко кандидати, между които и Е. Гичмен. В хода на осъществените проверки, в това число и от Прокуратурата на Р България, по преписката неколкократно е приложено писмо № 02-6500/11338#24 от 17.07.2013 г., издадено от Директор на "Национален парк Рила" до Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с копие до Калайджиев и други кандидати за подпомагане, в което е отразено първо, че няколко лица, включително Гичмен са подвели администрацията на парка, че са собственици на животните, пашували на неговата територия, поради което са им издадени разрешителни за паша и са им събрани съответни такси. В писмото е описано, че следва разрешителните, издадени на бенефициентите по схемата за единно плащане на площ и мярка 214, които не са собственици на животновъден обект, вписан във ВетЕС, в които се отглеждат животни от видовете: едър рогат добитък, овце и коне да се считат за невалидни при получаване на субсидии по две мерки за 2012 г. Въз основа на представеното разрешително за паша, Изпълнителният директор на ДФЗ е решил в полза на жалбоподателя площ в размер на 32. 3 ха, а лицето Е. Гичмен е санкциониран за цялата застъпена площ от 60. 63 ха. Калайджиев е санкциониран за 29. 4 ха неизяснени двойно декларирани площи поради застъпването им с Гичмен в имот КИ 66319-047-007. Съдебният състав на ВАС, пред когото се е развило първоначално производството по чл. 208 и следващите от АПК е приел, че твърденията в жалбата за липса на мотиви към уведомителното писмо са неоснователни. За да формулира извод за наличие на допуснато съществено нарушение при прилагане на съответните материалноправни норми при разрешаване на въпроса със застъпването в БЗС 570-7 за площта, попадаща в КИ 047-007 от страна на решаващия административен орган, първоинстанционният съдебен състав взел предвид обстоятелствата, че и от двамата кандидати са представени разрешителни за паша по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии, признати с разпоредбата на чл. 2а, ал. 2, т. 8 от НАРЕДБА № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания като доказателства за наличието на право на ползване. Съдът е приел, че не са налице нередности в заявлението на С. Калайджиев, а такива са налични по отношение на документите, представени от Е. Гичмен и се съдържат в писмото от 17.07.2013 г. на Директора на НП "Рила", с оглед формулираното изявление, че издадените разрешителни за паша на трите лица, между които и Гичмен следва да се считат за невалидни. При така установените факти е прието, че жалбоподателят е доказал ползването на заявените площи, а другият участник в застъпването не е направил това по категоричен начин, поради което Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е следвало да разреши установеното застъпването в полза на С. Калайджиев. Освен констатираното нарушение на приложимите материалноправни норми, съдът е взел предвид и принципа на справедливост, уреден в чл. 6, ал. 1 от АПК. След като е взел отбелязал, че незаконосъобразното разрешаване на застъпването във вреда на жалбоподателя пряко рефлектира върху процента на наддекларирани площи и от там върху пълния отказ за субсидиране на заявлението по двете мерки – СЕПП и НР1, първоинстанционният съдебен състав го е отменил в тези му части и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В хода на касационното производство по адм. д. № 1671/2017 г. по описа на ВАС е представена Заповед № РД-12/16.01.2017 г. на Директор на Национален парк "Рила", с която е наредено да се считат за невалидни 3 бр. разрешителни за паша, сред които и разрешително за паша № 000082/03.09.2012 г., издадено на Е. Гичмен, представено от него с цел отстраняване на установените с обжалваното уведомително писмо застъпвания. От писмо изх. № 63-00-334/12.03.2018 г. на МОСВ – Дирекция "Национален парк Рила" е видно, че Заповед № РД-12/16.01.2017 г. е влязла в сила на 23.02.2018 г. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: По делото е безспорно установено, че за една и съща площ са подадени две заявления и спорният въпрос е дали това застъпване в БЗС 66319-570-7, за площта, попадаща в КИ 66319-047-007 е правилно разрешено от компетентния да се произнесе административен орган. Двамата кандидати за подпомагане са представили документи по чл. 2а ал. 2, т. 8 от НАРЕДБА № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а именно разрешителни за паша по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии. Калайджиев е представил Заповед № РД-РР-8 от 22.03.2012 г. на Директора на НП "Рила" и издадено въз основа на нея Разрешително за паша № 79/21.07.2012 г. на едър рогат добитък, а другото лице е представило Заповед № РД-РР-83 от 03.05.2012 г. и издадено от същия орган въз основа на нея Разрешително за паша № 82/03.09.2012 г. на овце. В хода на административната проверка е представеното писмо № 02-6500/11338#24 от 17.07.2013 г., посочващо три лица, сред които и Гичмен, по отношение на които е заявено, че издадените им разрешителни за паша следва да се считат за невалидни. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съдебен състав е достигнал до обоснован извод, че административният орган е следвало да вземе предвид представените доказателства, свързани със спор за правото на единия от заявителите да ползва описания като застъпен имот. Наличието на изявление на имаща отношение към ползването и стопанисването на имоти, находящи се на територията на Национален парк "Рила" администрация в лицето на нейния директор, е било достатъчно да внесе съмнение относно релевантното за правилно произнасяне по възникналия спор обстоятелството, установяващо наличието на права върху конкретния имот от страна на двама заявители. При прилагането на правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 год. в действаща към датата на издаване на уведомителното писмо редакция, административният орган е бил длъжен да се с образи с представените пред него писмени доказателства и твърдения на страните, свързани с правата им на ползване на конкретния имот и едва след това да се произнесе по основния в производството въпрос – следва ли да се отпусне търсеното от лицата финансиране и на кое от тях. В описаната разпоредба е въведено задължение за налагане на санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, но тогава, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите. При така заложеното от законодателя задължително поведение на Разплащателната агенция, е следвало да се предприемат действия по установяване на годността на представените от двамата кандидати документи да докажат правото им на ползване върху конкретния имот. При наличието на изрично изявление за невалидност на едното от представените разрешителни от страна на издателят му, е следвало да се предприемат действия по изясняване на това значимо за производството обстоятелство и едва след това да се формулира решение за невъзможност за изплащане на търсеното от Калайджиев финансово подпомагане. Неизпълнението на задълженията на административния орган по чл. 35 от АПК да издаде акта едва след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при съобразяване на възраженията и обясненията на заинтересованите лица и организации е довело и до нарушаване на приложимите процесуални правила, което само по себе си води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. При наличието на основателно съмнение за валидността на представените от Гичмен документи за право да ползва имота, предмет на застъпване, по силата на чл. 36, ал. 1 от АПК, издателя на оспорения пред съда акт, е бил не само в правомощията си, но е бил и задължен да събере служебно доказателства за тяхната валидност и значението им за приключване на производството. Липсата на доказателства и становище в тази насока е довело и до необоснованост на уведомителното писмо, респективно до неговата незаконосъобразност и на това основание. Налице е и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК, както правилно е отбелязал съдът в оспореното съдебно решение, тъй като е нарушен преследвания от законодателя принцип на справедливост. След като определените като недопустими площи се дължат най - вече на приети от Разплащателната агенция двойно заявени площи в КИ 66319-047-007 и техния размер е преобладаващата част от общо приетите за недопустими за подпомагане площи по СЕПП и по НР, правилно е прието, че процентът на евентуалното наддеклариране е различен от този, който е приет от административния орган. Това са обстоятелства от значение за точното и обосновано определяне на площта, подлежаща на санкциониране, а от там към коя от хипотезите по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., съответно по чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 г. следва да се отнесе установеното наддеклариране в проценти по СЕПП и НР1 и следва ли се подпомагане по заявлението на Калайджиев в частта, относно поисканото такова по СЕПП и НР1. Първоинстанционният съд е правилно е приел, че тази преценка е от компетентността на административния орган и след като Уведомително писмо в частта, в която е отказано подпомагане по СЕПП и НР1 се отмени, преписката следва да му бъде върната за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя в частта на заявеното подпомагане по посочените схеми и мерки. По тези съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като както самия представител твърди, възнаграждение за производството пред Върховен административен съд не е договаряно и не е изплащано от стнрана на Калайджиев. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,